09
Зад завладяващата й външност е скрита уязвимост. Тя попада в модната индустрия на 9 години. Непълнолетна вече снима своите първи секссцени в киното във филма „Завръщане в Синята лагуна“. Родена е в Украйна, отгледана в Москва. Майка й Галина е актриса, а баща й Богдан – лекар. Когато е на 5 години, семейството й се мести в Лос Анджелис в търсене на по-добър живот. За Галина това е голямо разочарование, защото в Града на ангелите не стига дори до малка роля в киното, а започва да чисти, за да се прехранва. Бащата скоро напуска семейството и майката е готова на всичко, за да направи дъщеря си известна, за да спечели пари. Така Мила Йовович попада в света на Холивуд.
Днес тя има над 50 филма в кариерата си, семейство, три деца и финансова независимост, оценена на 35 милиона паунда. За удоволствие записва музика с приятеля си Боно от U2 и продължава да гледа на професията актриса като на приключение.
Срещал съм я два пъти – в Париж и в София. Подкупваща е със своята естественост. Откривам я в дома й в Лос Анджелис, където готви нова роля. Дали ще повтори успеха от „Петият елемент“, „Жана Дарк“ или Monster Hunter?
-Честно казано никога не мисля какво ще се случи с един филм, с нова роля. Давам най-доброто, на което съм способна в момента. Успокоих се. През всичките тези години в киното се научих, че има неща, които не зависят само от актьора. Трябва да приемам спокойно ситуацията, настроенията на другите, моето вътрешно състояние. Така се работи по-добре.
– Кой е най-добрият ви съветник по време на работа?
– Пол, разбира се! (Мила е омъжена за режисьора и продуцент Пол У. С. Андерсън – б.а.) Той безпогрешно се ориентира в сценария, в лимитите на ролята, в моите съпротиви към дадено режисьорско решение. Пол ме познава добре. Знае как да ме мотивира, защото напоследък съм станала ленива. Няма много интересни роли за жени на моята възраст в Холивуд.
– С коя роля се гордеете най-много?
– Знаете ли, днес не се гордея с роля, а с брака и семейството си. Напоследък много мисля какво свързва хората.
– Какво?
– Връзките не са лесни. Аз съм имала достатъчно. Отначало има толкова много страст и секс, и то по всяко време, на всяко място, навсякъде, а после минават години и си мислиш: „Къде отиде това?“. Имало е моменти, дори с Пол, в които е можело да се разделим, но и двамата искаме да продължим заедно и така преодоляваме кризите.
– Разбрахте ли какво държи двама души заедно?
– Искам да разбера. На път съм. (Смее се.) Разбрах, че страстта няма нищо общо с външния вид, а с мистерията, с това да държиш нещо в себе си, което да е интересно за другия, да се развиваш. Аз пазя част от себе си отделно от Пол. Имам си моята музика, рисувам, правя неща, които не са свързани с него, които ме поглъщат, а той си има своите и това ни харесва един на друг. Красотата не е трайна и не означава нищо, ако не знаеш кой си.
– Как се чувствате днес, когато не се снимат много филми?
– Чувствам се чудесно. По-свободна от всякога. Пандемията подреди приоритетите ни. Поне моите. Днес се вглеждам във времето, в природата например. Надяваме се да завали малко дъжд, доста е облачно навън, а толкова отдавна не е валяло тук, затова всички стискаме палци. Ето, простите радости като един дъжд могат да ни направят щастливи.
– Актриса, певица, модел, майка, съпруга, модел за подражание за хиляди жени по земното кълбо – знаете ли коя сте?
– Имам чувството, че през цялото време се развивам и никога не съм била едно нещо, когато изброявате всички тези роли, очевидно никога не съм се задоволявала с това да стоя на едно място и винаги съм експериментирала с множество различни идеи и професии. Така че за мен промяната винаги е била нещо, което обичам, и определено съм човек, който обича да изпробва нови неща: обичам да проучвам, да чета, да преживявам нови неща, постоянно съм в движение. Затова и се влюбих в слогана на кампанията Keep Walking, защото разпознах себе си в него. Усещането е като за някой, който винаги се движи напред… Но коя съм аз днес – предполагам, че преди всичко съм майка, с тази си роля съм най-свързана, на второ място съм съпруга и на трето място съм актриса, но има толкова много неща, които съм измежду тези – не съм само майка, а съм също и приятел; не просто съпруга, а и любовница, вдъхновение… Има толкова много неща, които споделям със семейството си на толкова много различни нива, цялата обстановка е много творческа, невероятно е, имам чувството, че моите деца са най-забележителните произведения на изкуството, които някога съм създавала. И сякаш всеки ден е постоянна нова възможност да общуваме и не толкова да им повлиявам, колкото да им позволявам да бъдат каквито са, и да се наслаждават и любуват на това. И се надявам, че чрез моите инстинкти и опит ще мога да споделя с тях това, което знам, и дано то им бъде от полза.
За Мила Йовович трите й дъщери са най-забележителните й произведения на изкуството
– Преди време казвате в едно интервю, че красотата е безсмислена. Защо?
-Това вероятно е стар цитат, който се отнася до физическата красота. Красотата е това, което кара хората да обичат и да бъдат страстни, но красотата е навсякъде, мисля, че съм имала предвид конкретно физическата красота в контекста на това да бъдеш модел и да си красив. Много момичета си казват: „О, аз имам красиво лице, значи мога да се справя с това“. Но толкова много неща се необходими дори в модата освен красивото лице, че си спомням, че съм виждала толкова много красиви момичета, които се появяват за един сезон и повече никога не ги виждаш. И не защото не са красиви, а защото има момичета, които не са очевидно красиви, но имат такова усещане за стил, интелект или творчество. Самата аз съм била привличана от хора, които не са очевидно красиви, но са били толкова силни откъм излъчване на увереност и са работили здраво и са били посветени на себе си и на собственото си житейско пътуване. Затова мисля, че когато съм казала, че красотата е безсмислена, съм имала предвид точно това стандартизирано определение за физическа красота.
– Какви са предимствата и недостатъците на това да започнете кариерата си толкова рано?
– Мисля, че има доста и от двете. Разбира се, едно от предимствата е, че получаваш състезателно предимство и възможност да усетиш истинския живот по толкова много начини. Особено в бизнеса със забавлението, мисля, че е важно да започнеш, когато си млад, защото голяма част от опита, който ще придобиеш, минава през работата, а най-доброто време, когато е най-лесно да пробиеш, е когато си млад и имаш голям потенциал. Определено е много по-трудно да си актьор, който стартира в двайсетте си години, отколкото ако започнеш като тийнейджър. Разбира се, както във всяко нещо, има и много опасности – ако нямаш правилното образование или правилното семейство, което да може да те балансира и да ти служи като здрава платформа, от която да се оттласнеш, може да бъде много трудно.
-С кой филм придобихте увереността, че сте актриса?
-„Петият елемент“ със сигурност. Имам чувството че „Петият елемент“ ми позволи да се изгубя за първи път. Подходих много страстно към образа и работих наистина усилено, за да мога да се потопя в него. Това беше първият път, в който се въплътих в образ по този начин, и това наистина ми отвори очите за това колко удовлетворяващ може да бъде този занаят. Мисля, че тогава за първи път си дадох сметка, че това да бъда актриса е дълбоко вградено в мен, и за пръв път го прегърнах.
– Има ли нещо, за което съжалявате в кариерата си?
– Чак да съжалявам – не, но като майка на момичета днес не бих им позволила да снимат еротични сцени преди 18 години.
– Защо?
-Защото никой не може да плати цената за срама, който изпитваш!
– Какво си спомняте от първите години в Холивуд?
– Похотта на мъжете. Ако ме питате дали по-възрастни мъже ме закачаха? Разбира се!
– Случвало ли ви се е да се събирате с тях?
– От време на време, но не съм се чувствала жертва никога! Забавлявах се, запознавах се с различни хора. Когато бях на 13 години, прочетох „Балзак и Нана“. Играех герои в главата си. Срещите с изискани възрастни мъже бяха игра. В известен смисъл си мислех, че съм куртизанка. Но бях малка, не трябваше да го правят и слава богу, никога не ме изнасилиха.
– Затова ли не се включихте активно в движението #Metoo?
– Не, просто не вярвам, че със споделянето на лична история мога да помогна на жените – жертви на сексуално насилие. Аз не изпитвам гняв. Това никога не ме е засягало. Винаги съм била сигурна в сексуалността си и съм била силна. Никой не ме е дрогирал или биел. Заставам заедно с жертвите на #MeToo и ще ги подкрепям докрай. Но никога не съм чувствала, че моята история е част от нея, защото не съм била една от тези травмирани жени.
– Преди няколко години посетихте България. Какъв е споменът ви?
– София е един от най-красивите градове, прекарала съм доста време там. Прекарвала съм време и в планините, има някои разкошни места около София. Това, което обичам в България… Направих някои невероятни снимки на църкви сред облаците, защото по някаква причина обикновено съм там през зимата, което е малко потискащо, тъй като е смразяващо, но също така е красиво и е времето, в което обичам да фотографирам. Затова и имам много мрачни снимки на паметници и църкви, които са просто разкошни. Но по това време на годината хората могат да са малко намусени.
– Искат ли ви съвет феновете?
– Да, в социалните мрежи ме питат дори много лични неща. Пандемията направи много хора „изгубени“ в този непредсказуем свят.
– Какъв съвет им давате?
-Имам чувството, че сме на етап в живота си, в който всички сме минали през толкова много между пандемията и мястото, на което сме в момента, откъдето най-накрая можем да видим светлината в края на тунела, затова мисля, че този слоган никога не е бил толкова съотносим към настоящето, колкото е днес. Вървете напред към тази светлина, тя е там, просто трябва да стигнем до нея.
