Петя БАХАРОВА
След няколко седмици уговорки и отлагания най-накрай успявам да се вклиня в графика на Милена Милотинова. „Миналата седмица бях в Брюксел, идната съм в Страсбург“, оправдава се тя..
Популярната тв водеща е запазила маса в столичния ресторант „Грозд“, любимо място на телевизионерите от БНТ. Тя отдавна е напуснала „Сан Стефано“ и днес е лице на Bulgaria ON AIR, но „Грозд“ си остава предпочитано място за срещи.
Милена влиза в ресторанта, а излъчването й внушава спокойствието на уверения човек. Разговорът започва непринудено, сякаш сме се разделили вчера и днес се виждаме за приятелски обяд. Поръчваме си супа и салата, след което потъваме в диалог, който продължава повече от час и половина.
„Непрекъснато гледам как цъка часовникът. Много ми е важно да се вместя във времето, което имам, и често ми се налага да притискам събеседниците си“, признава Милена Милотинова. В този момент обаче е отделила достатъчно време за нашата среща, а събеседникът е тя. Все още е на екран всяка събота от 17,30 по Bulgaria ON AIR. Вече 10 години в този час върви предаването й „Брюксел 1“. „Тук получих възможност да правя свое авторско предаване за българските теми в европейския дневен ред. Важно е, защото пряко засягат всеки един от нас. Екипът ни е по-малък в сравнение с този в БНТ и това налага да съм много организирана“, признава Милотинова.
Новинарството е в кръвта й от десетилетия, а започва да се занимава с журналистика от студентските години в Софийския университет. Там учи българска филология и английски език и литература като втора специалност, като в същото време работи като репортер в БНТ и радио „Свободна Европа“. „Беше голяма школа. Този период ме научи да бъда много организирана. Работата ми беше интересна и ме зареждаше, защото се занимавах с това, което искам. В това отношение съдбата е била благосклонна към мен.“ Признава, че като връща лентата на годините, се чуди как е успявала и от къде е намирала енергия за толкова занимания. „Беше изключително динамично време на промени, много натоварено откъм събития и от тази гледна точка беше и школа, която никой университет не може да ти даде.“
Разговорът ни е прекъснат от обаждането на продуцентката на предаването й. Сервитьорът носи супата и салатата. След кратка пауза продължаваме, а Милена се връща отново към славните години в БНТ в зората на демокрацията, когато започва кариерата й. „Всяка вечер ни гледаха милиони, докато сега зрителите са разпределени между много телевизии“, отбелязва малко носталгично тя.
Всичко започва от един общ познат, който запознава Милена с водещия на култовото съботно предаване „Добро утро“ Александър Авджиев. „Разказах му за репортажи, които съм писала за вестниците, а той предложи да направя някоя от темите за телевизията.“ Така и става. Първият репортаж, сниман от Милотинова за БНТ, е за университетската библиотека. Поводът е течовете в хранилищата и мухъла, който покрива ценни книги от минали векове. Състоянието на библиотеката е трагично.
Сашо Авджиев не само взема Милена под крилото си, а отива с нея на репортажа и й помага да го направи. Ефектът от този материал е поразителен, защото след излъчването му веднага са взети мерки за спасяването на книгите. Няколко месеца по-късно БНТ обявява конкурс за репортери в новините, но който се търсят мъже. Милотинова обаче се явява и е единствената жена, която взимат на работа. Попада в екипа на тогавашната двойка водещи на „По света и у нас“ Райчо Райков и Емилия Иванова, в другия екип са Асен Агов и Нери Терзиева. Респектът, който изпитва към тези журналисти, е огромен.
„Съвсем в началото снимах репортаж, който преди това бях правила за вестник и нямаше нужния ефект. Ставаше дума за старите линейки в Бърза помощ. Помня, че анонсът ми беше „Бърза помощ търси помощ“. След излъчването му веднага се намират спонсори, които купуват 26 линейки. Факсовете с предложения за финансова помощ започват да валят в БНТ още на следващия ден. „Линейките бяха втора ръка, но бяха добри и с модерно оборудвани. Всеки път, когато виждах линейка да хвърчи по улиците, ми ставаше драго, че съм помогнала по някакъв начин.“
Милена все още пази много ярки спомени от онези години. Тя е толкова запалена по телевизията, че стои на „Сан Стефано“ 29 почти денонощно. Понякога се надбягва с времето между университета и репортажите. Не веднъж се налага да минава първа на изпитите, както се случва заради връщане от важна визита на тогавашния премиер Димитър Попов. Налага се да пререди всичките си колеги, за да отиде навреме на летището. Днес не си спомня каква оценка е получила, но министър-председателят е интервюиран от напористата студентка.
През 1992 г. Милена става водеща на „По света и у нас“ и зрителите я гледат точно в 20 часа до 2001 г., когато влиза в парламента от листата на НДСВ. „Бях първото толкова младо лице на стола на „По света и у нас“. Беше огромно предизвикателство.“ Водещи на централната емисия на БНТ тогава са Милена Милотинова, Димитър Цонев и Вяра Анкова. Милена и Митко се въртят през седмицата, а Вяра – през уикенда.
С Димитър Цонев я свързва истинско приятелство. Двамата си помагат и не прекъсват връзката си до смъртта му. Често се случва да се сменят в последния момент на стола на водещия. През декември миналата година Милотинова получи наградата на Фондация „Димитър Цонев“ за цялостен принос в телевизията. „Статуетката е с неговия образ, много ми е ценна тази награда“, казва тя. Двамата никога не са водили заедно „По света и у нас“, защото такава е била тв модата тогава. Значително по-късно в централната емисия в 20 часа въвеждат двойките водещи, както е по американски тертип.
Рано една сутрин се обаждат на Милотинова с новината, че трябва да присъства на фестивала „Златен ритон“ в Пловдив, където филмът й „Хроника на едно национално предателство“ взима специалната награда на журито. Точно този ден обаче тя трябва да води централната емисия „По света и у нас“. „Първата ми работа беше да се обадя на Митко. Той не можеше и ме смени Коко Каменаров, но това беше прецедент. С Митко непрекъснато се сменяхме, защото и той много пътуваше и снимаше филми. Приемаше дори най-тежките моменти с усмивка и ведро настроение.“
Неочакваните и инфарктните ситуации в новините, които е преживяла, никак не са малко. Както се случва на едно от дежурствата на Милотинова в „По света и нас“. Тя води емисията, а от парламента се включва известният навремето политически журналист Антон Вергиев. „Антон започва да говори, но вместо към камерата погледът му следеше нещо, което се случва встрани, но както аз, така и зрителите не виждахме това. Той се озърташе и се наложи да му кажа: „Колега Вергиев, вие сте. Какво се случва около вас?“. Оказа се, че депутатите са си тръгнали и са дошли чистачките с прахосмукачките. Антон чува шума от машините, но ние в студиото не разбираме това. Всичко продължи секунди, той се обърна към камерите с думите: „Депутатите си тръгнаха и сега почистват, но да ви кажа какво гласуваха в парламента“.
В началото на тв кариерата си Милена попада и в окото на бурята – леви срещу десни. Един ден младата репортерка стои срещу камерата и чака пряко включване. От едната й страна стоят привърженици на СДС, а от другата – на БСП. Двете групи внимателно следят какво ще каже Милотинова за „По света и у нас“ , готови всеки момент да се намесят. Е, не се включват в репортажа, защото Милена представя позициите и на двете страни. „Но всички бяха настръхнали, беше време на огромно противопоставяне и напрежение, което се чувстваше във въздуха. За нас беше ежедневие, не е било нищо необичайно. Трябваше само да имаме бърз рефлекс и с гърба си да усещаме какво ще се случи. И до ден днешен съм така. Виждам неща, които другите дори не забелязват.“
Ярки спомени от репортерските години в БНТ на Милотинова са и многобройните митинги, които е отразявала не само у нас, но и в Скопие и Белград. Саматя тя е сред журналистите, които са изключително добре подготвени по темата „Македония“. Съвсем естествено коментира скорошната ситуацията с отбелязването на годишнината от смъртта на Гоце Делчев, при която не бяха пуснати наши граждани и журналисти в Северна Македония. „Да спреш европейски граждани в страна, която кандидатства за приемане в ЕС, е скандално. С какво един журналист ще застраши обществения ред, пали се тя и изтъква причините за това. – Повече от пет поколения там са възпитавани в дух на омраза към всички българско. В учебниците им по история сме описвани като фашистки окупатори. Как тези поколения да растат с отворено съзнание. Те са моделирани по начин, удобен за Белград и Москва“, пали се Милотинова.
Неслучайно миналата седмица тя пътува до Брюксел за срещата между представители на македонските българи с комисаря по въпросите на съседството и разширяването на ЕС Оливер Вархеи. „За мен беше учудващо да разбера, че досега той не се беше срещал с тях“, казва тя и уточнява, че е правила интервю с Вархеи през ноември. Тогава го пита защо в доклада на Еврокомисията не фигурират случаите с посегателства върху българската общност в Северна Македония и ще се срещне ли с представители на македонските българи. Вархеи обещава и го прави.
Милена често пътува да евроинституциите заради предаването си „Брюксел 1“. Сама си организира интервютата, заснемането им в студиото на Европарламента. Интервюирала е куп комисари, има много контакти с депутати и чуждестранни колеги. В края на миналата година дори успява да говори със съпругата на Джулиан Асанж. Пред нея Стела Асанж дава единственото си телевизионно интервю, докато е на двудневни посещение в Европарламента. „Освен съпруга Стела е и един от адвокатите на Асанж. Тя е изключително подготвена, доста добър негов защитник и много смела. Имат две деца“, разказва Милотинова. В този момент се замисля за секунди и си припомня друго знаково интервю в кариерата й. То е с бившия държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт. Случва се през 2000 година в Ню Йорк на Срещата на хилядолетието. БНТ успява да се добере да Олбрайт. „Нямах предварителна уговорка с нея, но срещата ни не беше никак случайна. Там не можеш да хванеш политик на толкова високо ниво просто така. Имах специална логистика и помощта на доста хора“, признава Милотинова, която е разговаряла още с Шимон Перес и Ясер Арафат.
Обядът продължава, а Милена продължава да вади спомени от професионалния си път. Разказва, че освен през школата на БНТ минава и през тази на BBC. „Научих много за системата, по която функционират медиите, как се правят новини, на които хората да вярват, как се осигуряват възможно най-много гледни точки – все неща, на които се учехме през 90-те години на миналия век у нас.“
В Би Би Си Милотинова попада, след като кандидатства за специализацията по обява на Би Би Си, пусната в някогашния вестник „Демокрация“. За неин късмет я одобряват. Наученото много й помага в работата в националната телевизия по-късно. Прочутите редакционни правила на Би Би Си след това залягат в Етичния кодекс на българските журналисти, създаден през 2000 г. Друг е въпросът дали те се спазват днес и това е важна тема, свързана с разклатения имидж на съвременната журналистика.
Милотинова очевидно е амбициозна, защото след това отива на специализацията в German Marshal Fund, където има възможност да се запознае с работата в американските телевизии и да сравни подхода при с европейския модел. Включва се и в друг курс, в NBC в Ноксвил. „Там новините са много повече обърнати към обикновения човек, отколкото към голямата политика“, разказва водещата.
Не мислете, че Милена е само напорист журналист. Тя е привърженик на максимата, че когато вкъщи всичко е наред, човек е по-спокоен и уверен в работата си. „Мит е, че семейството страда от кариерата на жените. Какво по-добро от това детето ти да знае, че майка му е пълноценен и успешен човек, пример за справяне с живота. Какво по-добро от това съпругът ти да има до себе си човек, който е професионално удовлетворен“, казва с нетърпяща възражения категоричност. Самата тя има син, който вече е завършил икономика в България. В гимназията Асен учи известно време в чужбина, но предпочита са следва у нас. „Родих сина си точно в пика на моята кариера. Винаги съм отделяла време за него – за учене, за спорт, за забавления. Водила съм го на тенис, на ски, на сърф, на английски, когато беше по-малък. Неща, които прави всяка майка.“
Милена също е запален скиор. Първата й работа тези дни е да включи лаптопа си и да види дали ще има сняг по пистите. Кара и у нас, и в чужбина, но предпочита родните писти заради по-лесната логистика. Сега обаче е много внимателна, защото преди 5 години преживява тежка автомобилна катастрофа. Руски шофьор навлиза в насрещното платно и буквално помита колата, в която е Милена. Добре че тя и спътниците й са в джип и това им дава шанс да оцелеят. „След всяка такава катастрофа има големи поражения. Сега не мога да бъда толкова активна в карането на ски, както преди.“ Напоследък се е запалила и по сърфа. „Толкова години стоях на брега и чаках сина ми да излезе от морето със сърфа и никога не пожелах да се кача. След катастрофата имах проблеми с вестибуларния апарат и един инструктор ми обясни, че сърфът ще ми помогне. Така се и случи.“
Обядът ни вече е на привършване, а на финала я питам какво има на нощното й шкафче. Оказва се, че не държи книги на него, защото не чете легнала. Така е научена от малка. Литературните й предпочитания обаче са свързани с историята. В момента чете автобиографичната книга на Темелко Нешков – македонски българин, преминал през целия ад на лагери и затвори в Титова Югославия и получил закрилата на ООН, както и временно убежище в Западна Европа, след което идва в България.
На тръгване я питам дали хората я разпознават по улиците. Отговорът е положителен. Някои само я поздравяват, други искат да се снимат с нея, а трети започват емоционални разговори за Северна Македония.
