21.8 C
София
събота, 15 юни 2024 г.

Милица Божинова: Падала съм на сцената, но продължих да пея

Автор: Антон СТЕФАНОВ

Милица Божинова и колегите й от „Тоника СВ“ – Ралица, Драго и Емил, тръгнаха на турне, за да зарадват своите почитатели със златните си хитове. Първата им спирка бе в Пловдив на 2 август, където препълниха лятно кино „Орфей“, а следващите ще са на 12 септември в Русе и на 13-и – в Добрич.

Милица не спира и да преподава пеене в дома си, а учениците й се явяват на конкурси и печелят призови места. Дори наскоро имала случай, в който майка и дъщеря започнали заедно да идват на уроци при нея.

Певицата малко съжалява, че тази година не е имала достатъчно време за любимата си градинка, намираща се в покрайнините на София, а и за жалост, заради лошото време ще остане без реколта.

– Милица, започна турнето на групата ви, което минава под мотото „Златните хитове на „Тоника СВ“. Има ли вълнение преди срещите с публиката?

– Вълнението е огромно, както винаги. Въпреки че дълги години сме на сцената, то не ни напуска. И дай боже така да продължи, защото ако се успокоим, ефектът от концертите няма да е същият. Започнахме от Пловдив, където винаги сме имали прекрасна публика. Освен големите ни хитове представихме и две нови песни – „Аделина“ и „Ти и аз“, по музика на Стефан Диомов – композитора, създал 90 процента от нашия репертоар, за което винаги ще сме му благодарни. Изказваме благодарност и към продуцента Евгени Боянов, който организира турнето ни.

– За концертите ви в Русе и Добрич поканихте Ева Найденова. Защо го направихте, след като тя не е част от „Тоника СВ“?

– Така е, но има песни, които сме изпълнявали заедно с нея от времето, когато бяхме „Фамилия Тоника“. Ева има характерен, драматичен глас и нейното участие ще е ценно на концертите ни.

– В турнето се включи и Емил Василев, който дълги години не беше част от формацията, тъй като живя в Америка. Бързо ли влезе в ритъм?

– О, да. „Тоника СВ“ с него има издадени три дългосвирещи плочи. Освен това той е много добър пианист и хоров диригент и за турнето направихме няколко песни само с пиано, които звучат божествено. За първи път ги представихме в Пловдив и се приеха страхотно от публиката.

– Как всъщност предложихте на Емил Василев да се върне в „Тоника СВ“?
– Той ми се обаждаше всяка година, когато си идваше за по месец в България. В последно време започнахме да си говорим и за неговото връщане в групата. В началото той не казваше нито да, нито не. Но тръпката към сцената никога не отминава и когато отново започнахме да пеем заедно, нещата ни се получиха много хубаво.

– Липсва ли ви Ваня Костова?

– Много хора от нашата група ни липсват – и Иван Христов от „Фамилия Тоника“, известен като Иван Славея, който си отиде много млад, след него ни напусна Гого, после и Ваня… Чувства се липсата на всеки, който вече не е между нас. Но трябва да продължим напред. Затова и сме направили песните да звучат много добре и в този вариант на групата, в който сме сега. Но нека аз да не се хваля, а хората да преценят това.

– Писна ли ви, че името на „Тоника“ винаги се свързва с някакви скандали? Не се ли уморихте от това?

– Аз съм уморена от друго. Разбира се, че скандали е имало. Ние сме заедно 43 години. То в едно семейство има скандали и не могат да се разберат, какво остава за цяла група. Старали сме се винаги да потушаваме всяко създадено напрежение. Но на мен ми писна от някакви псевдожурналистчета, които непрекъснато съчиняват всевъзможни истории. Ако между нас е имало пет скандала, те ги правят 50. А на всичкото отгоре пишат абсолютни неистини. Четох сега, преди турнето, кой с кого се скарал… Уверявам ви – няма такова нещо! В момента сме се отдали изцяло на творческа работа и нищо подобно не се случва. Не знам кой ги измисля всички тези неща. Това за мен не са журналисти, а драскачи.

– Ще ви върна към началото. Още преди да станете част от група „Тоника СВ“, за вас нещата започват драматично, тъй като на прослушването се явявате с 40 градуса температура…

– Да, преживях две леки операции и затова имах и температура. Но въпреки неразположението си събрах сили да се явя на прослушването. Казах си: „Каквото ще да става!“. То пък взе, че стана. Най-хубавото от всичко бе, че вярата и ентусиазмът ни тогава бяха големи и бяхме убедени, че ще се получи нещо хубаво.

– През 1991 година обаче вие прекратявате концертната си дейност…

– Тогава ни съкратиха от Главно управление на строителни войски, където бяхме на щат. Случи се по време на Лукановата зима. Взе се решение да махнат част от ансамбъла на строителни войски и решиха да спестят пет заплати. Останахме ей така, в нищото. Тогава си казахме, че ще се съберем в по-добри времена и всеки ще трябва да се спасява, както може.

– Тези по-добри времена дойдоха през 1994 година, когато Стефан Диомов реши да събере всички създадени от него формации във „Фамилия Тоника“. Веднага ли се съгласихте да се включите?

– Тутакси. Това беше една експлозия от емоции. Прекрасен момент за нас.

– Пели сте на една сцена с Ал Бано и с „Рики е повери“. Какви спомени пазите от тези срещи?

– Това са неповторими изживявания! Ал Бано притежава не само космически глас, той е и очарователен човек, излъчващ топлота. Дори езиковата бариера не пречеше в нашето общуване. Държеше се така, все едно се познаваме от много години. Същото се случи и с „Рики е повери“. Ал Бано дори ни покани да бъдем пак заедно на сцена и през 2016 година, когато направи с Ромина концерт в „Арена Армеец“. Тогава изпълнихме с него „Хор на евреите“ от операта „Набуко“. Звучеше толкова красиво, че той ни поздрави и ни разцелува.

– Имате ли гафове на сцената?

– Падала съм на сцена във Варна. Имахме концерт във Фестивалния комплекс, в Деня на народните будители. Пеехме тогава с микрофони с кабели и бяхме с дълги рокли. Само че се усукахме в кабелите и трите жени паднахме, но продължихме да изпълняваме песента. А мъжете от групата умряха от смях.

– Пели сте и със счупен крак…

– Тази история пак е от Варна. През 2017 година бях поканена да пея на откриването на фестивала „Любовта е лудост“ и да изпълня песента „Скъпа моя, скъпи мой“ заедно с един актьор. Но връщайки се от репетиция, паднах пред хотел „Черно море“. Дори не знам как стана. Усетих силна болка в стъпалото. Помислих, че съм го изкълчила. Веднага ме закараха в болницата. Гипсираха ме и на една инвалидна количка ме закараха пак във Фестивалния комплекс. Така с гипсиран крак пях на сцената.

През 80-те години пък за една „Мелодия на годината“ трябваше да снимаме клип на „Тоника СВ“. А аз пак бях с гипс. Тогава Стефан Диомов ми каза, че трябва да го махна за снимките. Даже ме заведе в болница да ми го срежат. Тъй като имах болки, в клипа постоянно се подпирах на моя колега Емил Василев.

– Вашето семейство е доказателство, че кръвта вода не става. Синът ви е професионален музикант, дъщеря ви и внучката ви пеят. Май само другите ви двама внуци не са се отдали на музиката…

– Бащата на децата ми също е музикант, а и моите родители, макар и финансисти, пееха непрофесионално в хор „Родна песен“. Баба ми Милица също пееше много хубаво. Както се казва – крушката си има опашка.

– Каква майка и баба сте?

– Вампирка! (Смее се.)

– Защо?

– Шегувам се. Страхувам се понякога да не съм обсебваща, защото имам изключителна необходимост да контактувам с децата и внуците ми, а това вече не се случва чак толкова често. За щастие, имаме великолепна връзка помежду си и много се радвам от този факт.

– Какво се случва в личния ви живот сега?

– Не коментирам личния си живот. Той е неприкосновен.

– Подготвяте ли нови песни?

– Да. Скоро ще представя новата песен „Пришествие“, която е част от проекта на продуцента Игор Марковски „Пеещи артисти“. Предстои да заснемем и клип. Музиката е на Светослав Лобошки, а текстът е на Косьо Филипов. Надявам се публиката да я хареса.

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини