Петя БАХАРОВА
Найден Тодоров е новият служебен министър на културата във втория служебен кабинет на Гълъб Донев. Той е тромпетист, пианист и диригент. През 2001 г. дебютира със Софийската филхармония, а от сезон 2004/2005 г. става неин постоянен гост-диригент. В периода 2005–2017 г. е директор на Държавна опера – Русе. От началото на 2017 г. е директор на Софийската филхармония.
-Господин Тодоров, успяхте ли да навлезете в дебрите на Културното министерство? Каква е ситуацията, какво са оставили предшествениците ви?
-В момента, в който човек реши, че е успял да разбере процесите в една такава структура, вече е в грешка. Аз имам малко преимущество, че поне за някои от секторите, с които това министерство се занимава, съм запознат през последните 15–20 години. В същото време има много нови неща за мен и в момента разбирам защо не са се случвали някои процеси. Това е доста тромава система, тъй като е направена така, че да предпазва държавата от грешни решения. Затова всяко едно на пръв поглед елементарно нещо изисква дълъг процес на съгласуване, обяснения и т.н.
Колкото до това, което заварих в Министерството на културата, проф. Минеков е направил немалко в сферата на културното наследство и на външната културна политика. По негово време е намерена нова и хубава сграда за българския културен институт в Скопие. В същото време той е подготвил откриването на нов български културен институт в Тирана. Работил е в посока за презентирането на България по света, но това са неща, които по-малко се виждат. Имам различна визия за някои от проблемите в областта на културата, което е нормално, защото сме различни хора с различни характери. Лично аз първо се опитвам да разбера каква е причината за проблемите, действам малко по-бавно, защото е важно да се запозная с всички гледни точки, за което понякога ме критикуват.
– Срещнахте ли се с двете страни на конфликта в Народния театър, който продължи 4 месеца. Имаше ли шанс за добър изход от него?
-Имах поредица разговори с директора на Народния театър Васил Василев. За съжаление, Александър Морфов беше в болница и се наложи да откаже срещата ни. Моята болка не само за Народния театър, не само за културата, а за всичко, което се случва в България, е, че хората са много различни, което е нормално и хубаво, но в последните години сме се вторачили в това, което ни различава, а не в общото между нас. Имам усещането, че ако двете страни в Народния театър бяха се вгледали малко повече в нещата, които ги свързват, а не в тези, за които имат различия, въобще нямаше да се стигне до този конфликт.
-Мнозина казват, че времето на Минеков в културата е било най-тежкото за театрите, а огромната част от актьорите в Народния театър поискаха оставката му.
– Проблемът отново е субективен. Това, което актьорите виждат, е разгорелият се скандал. В същото време трябва да кажем, че по времето на министър Минеков се случиха много полезни неща за театрите. Например: тази прословута компонента, която гарантираше работните заплати и която изтече през първото полугодие на миналата година – неговият екип успя да я възстанови поне частично до края на декември. Всички знаем, че тя повече не може да продължи, но неговият екип даде тази глътка въздух да стигнем до края на годината, без по-голямата част от културните институти да излязат в дефицит.
-Гледахте ли представлението на Джон Малкович? Появиха се мнения „за“ и „против“ цените на билетите…
-Ще бъда съвсем честен. Исках да го гледам, но цената от 400 лева ми беше висока. Признавам, че ми предложиха покана, но си казах, че в момент, в който за много от моите колеги това са непосилни цени, би било арогантно от моя страна да се възползвам от нея. Цените на билетите бяха прекалено високи, но това е разбираемо, защото тази продукция не е на Народния театър и реално не получава държавна субсидия.
-В сферата на класическата музика у нас гостуват доста световни звезди, но не се е чуло да има подобни проблеми с билетите.
-Да, имахме гост-артисти с по-високи хонорари, но ние просто местехме техните концерти в НДК, където залата е много по-голяма и това дава възможност за намаляването на цените на билетите. Така съответният хонорар и разходите по организацията се компенсират чрез броя продадени билети. Народният театър, колкото и да е красив, няма чак толкова много зрителски места.
-Как ще коментирате скандалната повреда в Националната галерия, довела до унищожаването на безценни картини от колекцията в едно от депата?
-Знам, че има повреда, но чак унищожаване на картини няма. Това е един от онези проблеми, от които не сме защитени. Спомням си пожара в Русенската опера преди 3 години, както и изгарянето на сцената на Пловдивския театър. През последните 10–15 години, за съжаление, се случиха доста инциденти.
-Помните ли, че навремето бившата шефка на Националната галерия Слава Иванова стана жертва и бе пенсионирана след постановка на кръг от самодейци, които обявиха, че няколко картини били пред унищожение, защото не работела климатичната система? Днес случаят е десетки пъти по-драстичен. Какви ще бъдат санкциите срещу сегашната директорка?
-Не знам в сравнение с кое определяте случая като по-драстичен. В момента изчакваме заключението на полицията, вървят проверки. Трябва да се разбере доколко случилото се е случайност и доколко плод на човешка грешка, като към настоящия момент не е доказано да има човешка грешка.
-Знаете ли, че дълги години като зам.-шеф на Националната галерия днешната шефка Яра Бубнова е работила в конфликт на интереси, защото същевременно е оглавявала частния Институт за съвременно изкуство. Проверка на Инспектората към Министерството на културата потвърди този конфликт, но тогавашният министър Боил Банов замете резултатите.
-Признавам си, че това е новина за мен. Сблъсквал съм се обаче с подобни практики в други части на света. Не смятам, че един човек може едновременно да милее за две институции, едната от които частна. Но доколкото съм запознат, този случай не е актуален.
-От вестник „Филтър“ вече година безуспешно търсим отговора на въпроса какво стана с близо 2 милиона лева дарение на българката от Австралия Маргарита Занев за Националната галерия и какви произведения на изкуството са купени с тях, каквато е волята на дарителката. Питаме, за да не се събуждат съмнения, че са толерирани автори от приятелския кръг и Института за съвременно изкуство на директорката Бубнова.
-Не, не съм запознат за какво е използвано дарението и ще ми бъде интересно за какво са били използвани тези 2 милиона.
-Вечният въпрос към министрите на културата е има ли пари за заплати, защото се знае, че много малко от културните институти се самоиздържат.
-Държавните културни институти са на делегиран бюджет, особено тези в сценичната сфера. Това означава, че според техните собствени приходи се увеличава и бюджетът им от Министерството на културата, като има горна граница. Това има своите плюсове и минуси. Минусите са, че когато публиката намалява, може да се стигне до момент да няма достатъчно пари за заплати. Това се е случвало неведнъж и два пъти, включително и в последните години. Въпреки това в тези ситуации Министерството на културата изплаща заплатите, но съответният културен институт излиза в дефицит.
-Какво се прави в такива случаи?
-Моят хоризонт като министър на културата не е толкова голям, но в дългосрочен план решението отдавна е измислено по света. Това е една система на публично финансиране и собствени приходи, в която институтът според своята значимост, икономическата сила, награди и т.н. бива категоризиран и има своите гарантирани заплати за определен брой щатен персонал. Такава е практиката в Германия, Франция, Италия и доста други европейски държави. По неизвестни причини ние в България се пазим от тази практика и аз не мога да разбера причината. Системата на категоризация е пак форма на делегиран бюджет, но с известна гаранция на част от средствата, особено тази за заплати на творците.
-Така обаче провинциалните театри, които са с по-малобройна публика, ще имат финансови затруднения.
-Напротив, с категоризацията ще им е много по-лесно. В момента, за да имат заплати в тези театри, те са принудени да играят много повече, включително и на чужди сцени.
Това, което съм видял по света, е, че няма лоша система. Въпросът е колко добре хората се справят с нея. Давам веднага двата примера – от една страна, Америка, където държавната помощ е около 1 процент от бюджета, и Европа, където този процент варира между 65 и 95 на сто.
-А как стоят нещата с частното финансиране на културата у нас?
-Това е много болна тема. Всички казват, че нямаме закон за меценатството, а истината е, че отдавна имаме такъв. Този закон е създаден още по времето на Тройната коалиция. Само че не може да промени начина на мислене на хората в България. Фактът, че има облекчения за меценатите на изкуство, не принуждава хората, които не харесват изкуството, да дават пари за него.
Може би една от причините е изискването меценатите да бъдат вписвани в публичен регистър. Има хора, които се притесняват, че като ги впишат в този регистър, всеки ще започне да ги търси за пари.
-Мнозина смятат, че вашите предшественици, свързани с определени изкуства, дърпат чергата към тях. Да очакваме ли златен дъжд за музикалното изкуство при министър Найден Тодоров?
-Естествено е, че аз разбирам най-много от сценични изкуства и ми е най-бързо да отреагирам в тази сфера. В същото време се старая да направя всичко по силите ми и за другите сфери. Първият ми основен приоритет е да се успокоят нещата в сферата на културата, защото, ако ежедневието ни е пълно със скандали, няма как до творим спокойно. От там нататък ми се иска по някакъв начин да мотивирам хората в самото министерство. Има определени сектори, в които нещата функционират бавно. Не искам да навлизам в подробности, но не всички са достатъчно добре мотивирани да работят, а има начини това да стане. Освен това има някои корекции, които искам да бъдат направени, когато бъде събран новият парламент. Става дума за Закона за закрила и развитие на културата. Признавам, че едната от тези корекции касае моята сфера. През 2019 година са въведени определени финансови рестрикции в субсидирането на сценичните изкуства, които категорично демотивират развитието им. Нещо повече, според изчисления, които правим, те всъщност дори увеличават разходите спрямо времето отпреди рестрикциите. В интерес на истината трябва да се отбележи, че някои от тези рестрикции са смислени, но други – не, и бих искал да ги поправим.
Другото, което искам да се промени, е в сферата на свободните професионални артисти и чакания от години регистър. Това е свързано с малка корекция в Закона за закрила и развитие на културата и ние сме готови да предложим такава. Трета малка корекция в същия закон касае действието и развитието на Фонд „Култура“ и е свързано с Плана за възстановяване и устойчивост. И говорейки за устойчивост – онова, от което хората на културата имат нужда, за да творят, са спокойствие и устойчивост.
