Мира Добрева е едно от най-разпознаваемите лица на телевизионния екран. Родена е в Златоград, завършва туризъм в Датския колеж и човешки ресурси в УНСС.
През 1996 г. постъпва на работа като репортер в „Календар“ в току-що проходилата Нова телевизия. Две години по-късно става част от екипа на култовото за времето си предаване на БНТ „Добро утро“. През 1999 г. вече работи за „По света и у нас“. През 2011 г. става автор, водещ и продуцент на предаването „Отблизо с Мира“ по БНТ.
Два пъти е била избирана за Жена на годината в категория „Телевизионна журналистика“. За рубриката „Столетниците на България“ през 2015 година е наградена със специалната награда от Междеународния филмов фестинал „Наследство“.
- Как се представяте пред хората?
– Тихо. С известно смущение.
- Важно ли е за вас първото впечатление?
– Важно е да се науча да не го оставям да ме подвежда така често.
- Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
– Да. Едно от алтруистичните ми вярвания. Нямам нито едно доказателство, че е възможно.
- Допускате ли лесно хора до себе си?
Да. И всичките ми опити да се поправя се оказват напълно безпочвени.
- Какво може да ви извади от равновесие?
– Слухтящите хора.
- Компромисът, който не бихте си позволили?
– Да бъда безцеремонно безпардонна в опитите си да постигна определена цел.
- Какво може да ви разплаче?
– Детенце, в своето безсилие да се справи с безумието на света.
- На какво най-често се смеете?
– Все по-рядко се смея. Все по-често се надсмивам. Тихо. Ненавиждам кресливите всезнайковци, убедени в своята вездесъщност.
- Последната книга, която ви впечатли?
„Историята на прислужницата“ на Маргарет Атууд
- Последният филм, който ви впечатли?
Епичният „Аватар“. Режисиран, написан, продуциран и съмонтиран от Джеймс Камерън.
- Любим художник?
Hundertwasser.
- Любим писател?
Николай Хайтов.
- Любим поет?
Найден Вълчев.
- Любим певец?
В днешното многообразие е твърде несправедливо да посоча само един от великаните от горните три въпроса и на този. Но все пак – Leonard Cohen.
- Любим филм?
„Животът на Пи“, реж. Анг Лий
- Любимо тв предаване?
„Всяка неделя“, Кеворк Кеворкян
- Каква музика предпочитате да слушате?
Обичам поезията в музиката, ако става дума за класиката в българската естрада. Иначе слушам много нови или изпълнения от миналото, които са далеч от мейнстрийма и масовия дискотечен ритъм. Lana Del Rey, Dalida, Frank Sinatra, Adelle, Amy Winehouse, Elvis Presley…
- Политик, на когото вярвате?
„Да забравим с щедрост тези, които не ни обичат“ – една незабравима мисъл на бележития Пабло Неруда. Ще си позволя да отнема от нея само думичката „щедрост“.
- Историческа личност, която презирате?
Сталин.
- Историческа личност, на която се възхищавате?
Стефан Стамболов. Принцеса Даяна.
- Любим парфюм?
Mademoiselle, Coco Chanel
- Любимо мъжко име?
Георги.
- Любимо женско име?
Лора. (А защо първо питате за мъжкото?)
- Какво научихте от родителите си?
– Да бъда трудолюбива.
- Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?
– Да знаят, че образованието е най-ценната придобивка. Да са деликатни и вежливи, широкоскроени хора. Да се забавляват и да провокират непрекъснато чувството си за хумор. Да са извън клишето. Да не раболепничат. Да уважават възрастните хора. Да ценят учителите си. Да благодарят непрекъснато и за всичко. Да знаят и следват Библейските притчи, да четат Псалмите и да познават в дълбочина мъдростта на Еклисиаст, да се поучат от историята на Йов.
- Какъв (каква) искахте да станете като малък/а?
Журналист.
- Кое е любимото ви животно?
Найро. Моето куче.
- Мото, девиз или цитат, които следвате?
Накрая всичко ще си дойде на мястото.
- Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?
Не помня вицове и съм от хората, които твърде нелепо ги разказват.
- Думата, която използвате най-често?
Благодаря.
- Любимо ястие?
Пататник.
- Любим цвят?
Оранжев. Жълт.
- Любимо питие?
Ако бих могла да пия, пих пила много ракия.
- Пушите ли?
Не.
- Кое е първото ви разочарование в живота?
Не мога да Ви кажа истината, затова ще замълча. Скоро ще завърша втората си книга и в нея ще пише.
- Кога сте били най-горд/а със себе си?
Професионално – когато се е налагало при извънредни обстоятелства да влизам в телевизионно студио, без предварително написан сценарий и съм водила новини или предавания, след които съм имала повод да се потупам по рамото.
- Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
„Всичко е суета и гонене на вятъра“ – още с въведението в Еклисиаст ми стана ясно, че може би съм загубила 24 години от живота си. Все пак, приятно ми е да битувам в живота, който ми е отреден или си сътворих, не знам. Не ми се налагаше да избирам, успях някак си да се утвърдя и на двете поприща. Понякога работата надделяваше, друг път семейството вземаше връх. Днес, ако трябва да избирам, не бих спестила да Ви кажа, че понякога и двете са крайно разочароващи. Но единствените, за които си струва човек да върви по пътя…
- Какви са хората от приятелския ви кръг?
Красиви, чисти души. Ценим откровението помежду ни, неподправеното общуване. Искреността в отношенията. Дълбоките ни, пречистващи преживявания.
- От какво най-много се срамувате?
Толкова много отговори ми нахлуват в главата! От това ме е срам – имам не един повод за срам.
- Кой е най-големият ви страх?
От властимащите глупаци. От кръволоците, които се движат на потоци и изсмукват всеки опит на някаква интелигенция да мъждука в ордите на чалгизираната простащина.
- Мечтата, която преследвате?
Тя умира с всеки изминал ден, но това не ме отказва: Да повярвам, че доброто, в крайна сметка, винаги тържествува!
- Откъде черпите информация?
От хората. От книгите. От Библията.
- Как отсявате истината от фалшивите новини?
Признавам, че това ми става все по-трудно – машината за фалшиви новини е по-мощна от всякога и мачка всяка увереност, че човекът може повече от компютъра. Как се спасявам ли? Не вярвам на новините, особено тези, които се ширят в интернет. Доверявам се на „По света и у нас“ – новинарските емисии на БНТ1.
- Колко време прекарвате в социалните мрежи?
Напоследък все по-често. И това ми е приятно, жалко, че нямам достатъчно време. В Instagram е забавно и не намирам времето си там за загубено. Уча много от тази социална мрежа. Най-вече да готвя.
- Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
О, да. Съвсем скоро.
- Искате ли да летите в Космоса?
Не. Не искам нищо, което знам, че не мога да постигна. Пък и не мисля, че в тъмнината бих могла да намеря светлина за душата си. Искам да летя със самолети и да достигам разнородни природни забележителности и шедьоври на човешкия гений по света.
- Вярвате ли в извънземни?
Никакви глупости не могат да ме примамят. Вярвам в здравия разум.
- Имате ли пророчески сънища?
Да. И се чудя къде е здравият ми разум, след всяко осъзнаване на сънищата, които сънувам и последващото им сбъдване.
- Кое е любимото ви цвете?
Момина сълза.
- Отглеждате ли домашен любимец?
О, да. Само че въпросът Ви е неправилно зададен. (Що се отнася до моята зависимост към Найро) Затова отговарям: Моето куче отглежда мен.
- Кое според вас е най-ценното човешко качество?
Отдадеността.
- Кога предпочитате самотата?
Всеки път, когато пред мен се извиси канарата на дребнотемието на скандала и празните приказки за битовизма на деня.
- Има ли порок, който ненавиждате?
Смятам, че всеки порок е болест, затова няма как да я ненавиждам. Опитвам да разбирам порока на алкохола или на зависимостта от хазарта, храната, цигарите.
- Борили ли сте се със зависимости?
Хм… Случайно ли ми задавате този въпрос? Или го задавате на всички, които Ви гостуват в тази рубрика? Не обичам уклончивостта, но това е блиц интервю, затова няма как да обясня вкратце. Втората ми книга крие отговора. Болезнен е.
- Коя е най-тежката битка, която сте водили?
Продължавам да я водя. Битката за справедливост.
- Имате ли хоби?
Напоследък обичам да експериментирам с отглеждането на цветя и растения.
- Бихте ли се определили като бохем?
Бих искала, но не бих могла. Твърде много се съобразявам с общественото мнение и никога не мога да се отпусна на обществено място. Правила съм го веднъж и си спомних за него, когато ме попитахте за срама. Напих се и танцувах в един пиано-бар. Голяма излагация.
- Къде почивате – в България или в чужбина?
В България.
- Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
В края на живота си, миг преди да си отида, да затворя очи и да си кажа: Всичко е било напразно.
- Вярвате ли в късмета?
Не бих искала да вярвам, но ми се налага. Аз просто имам късмет. Попитайте приятелката ми, която всеки път е изумена, как винаги намирам място за паркиране точно там, където възнамерявам да влезна.
- Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
Не знам дали да съжалявам, но за този пропуснат шанс се сещам твърде често: Собственикът на Нова телевизия преди известно време ме покани да се върна. И аз отказах.
- Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
На 50. „На попрището жизнено в средата.“, ако се доверя на думите на столетниците, че е съвсем нормално човек да стане на 100 години. В началото, ако ме попитате, кога в действителност започна моят творчески път. В края, ако ме попитате за надеждите ми.
- Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?
Ох, не са една и две. Аз съм импулсивен човек и това често ме поставя в ситуации, в които казвам нещо, за което после съжалявам. Или правя нещо, което отстрани изглежда нелепо. Например – вратата на един автобус ме заклещи. Във фейсбук качих клипчето и много хора го счетоха за предварително режисирано. Не бе.
- В коя епоха бихте предпочели да живеете?
След дълги размисли по този въпрос (много често се замислям над него), бих отговорила: Харесвам днешното време. Радвам се, че го обживявам така многостранно и многопластово.
- Кое според вас е най-голямото научно постижение?
Телефонът, изобретен от Александър Бел и ТЕЛЕФОНЪТ, изобретен от Стив Джобс.
- За или против ваксините?
Категорично „за“.
- Вярвате ли в конспиративни теории?
Категорично „не“.
- Как бихте се определили – либерал или консерватор?
Либерал.
- Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
Да.
- Интересувате ли се от спорт?
Да. Художествена гимнастика. Планинско катерене.
- Държите ли на перфектна визия?
Да. Но тя за мен е един постоянен стремеж и непостигната мечта.
- За или против пластичните операции?
Каквото и да отговоря, ще съм виновна до доказване на противното, така че няма да отговоря.
- Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
Не. Разбирам Господните съображения да ме създаде точно такава.
- Твърдо или меко легло предпочитате?
Твърдо. Много твърдо.
- Доволни ли сте от заплатата, която получавате?
Да. На човек никога не му стигат парите. Още повече, ако все е недоволен.
- Страхувате ли се от новото начало?
Не. Обожавам го. Непрекъснато, подобно на Найро, се изтръсквам от всичко старо и плесенясало.
- Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?
България. Село в България.
- Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?
Бог ме е обдарил с незабравими моменти и съм благодарна всеки ден за тях. И в професионален, и в личен план. Все пак: Сватбата ми с Жоро. Раждането на децата.
- Най-тежкият период, който сте преживели?
Предстои.
- Коя е надеждата, която ви крепи?
Децата. Те са надеждата на света. Те са усмивката и упованието. Те са по-доброто наше „аз“. Расте много даровито поколение.
- Вярвате ли в приятелството?
И още как! Имам толкова много доказателства в съществуването на отдадени приятелства. Разбира се, имам доказателства и за проклети предателства, но…: „Да забравим с щедрост тези, които не ни обичат“. Без щедрост.
- С кого бихте живели на самотен остров?
С Жоро Торнев или Кеворк Кеворкян. Така ще имам вселени до себе си и няма да ми е самотно.
- Може ли да простите изневяра?
Работя върху това. Трябват ми повече упражнения И лечение ми трябва. Ако има нещо, за което да съжалявам в живота си, това бяха гневните ми изблици на ревност. Мъчително е да ревнуваш така, както е мъчително да те ревнуват.
- Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
Не.
- Привърженик ли сте на брака?
О, да.
- Романтични ли сте?
В никакъв случай. Оценявам жестовете по достойнство, но нямам стремеж към червени рози, залези или пръстен в чаша шампанско.
- Кой е любимият ви момент от денонощието?
Нежно-синята утрин. Щом се събудя и осъзная невероятните възможности, които би ми подарил предстоящият ден.
- На кой народ симпатизирате?
На българския народ. Бих допълнила, с някои изключения. Но те съществуват навсякъде. Няма идеално място, както няма идеален човек.
- Кой е въпросът, който си задавате най-често?
Защо хората в България не обичат да поощряват и така пестеливо казват: Браво!
- С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
С Исус Христос.
- Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
О. Не са една и две. Годините добавят мъдрост, която помага много в това отношение. Раздялата с илюзиите ме отделя от разочарованията, но пък това ме прави да изглеждам като човек, който е твърде наясно с нещата, а това е досадно, предполагам. Най-голямата илюзия, която съм благодарна, че изгубих, е тази: Да вярвам, че щом направиш добро, непременно ще ти се върне.
- Кога свършва детството?
Никога. Успокойте се, деца. И ние сме като вас, само че сме се научили да се правим на интересни и добре да го прикриваме. „Детството е винаги в другата стая“, казва в една от книгите си Георги Господинов. Бих пояснила само, че в моя случай детството е в моята стая. На съденото легло е. Завито е с тънко чаршафче и често му става студено. Тогава идва при мен. Да се гушнем.
- С какво никога не искате да се разделите?
С децата си. С Майка. С Найро.
- Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
„Внимавайте за себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го и ако се покае, прости му. И седем пъти на ден ако съгреши против тебе, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.“
Евангелие от Лука, 17:3-4
- Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
Да, вярвам в това. Също както вярвам, че има ситуации, в които имаме избор и от този избор често зависи съдбата ни.
- Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
Случвало ми се е два пъти. И без да вярвам, не знам случайно или не, но и в двата пъти бях изненадана от предначертанието, което се сбъдна.
- Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
Не. Това е езическа практика, далеч от канона. Преди, когато още не бях посветена и не четях толкова много богословска литература, не знаех това и докато бях бременна с Жорко, се бях „защитила“ по този начин. Пълна глупост.
- Каква е представата ви за щастие?
О, това са мигове, скокливи във времето. И може да означава както шумна вечеря с децата, кучетата, котките – въобще – цялото семейство, така и споделеното съзерцание на някой природен феномен или забележителност, която съм жадувала да видя. (с подходящия човек)
- Как бихте искали да си отидете от този свят?
Усмихната.
- С какво бихте искали да ви запомнят хората?
В професионален план, ако помнят поне един от филмите ми и не забравят поне една от книгите ми. В личен – надявам се, с доброто ми отношение към тях.
