Поетесата Мирела Иванова започва да пише стихове още като ученичка в списание „Родна реч“. Автор е на девет поетични книги, два сборника с разкази и два тома с публицистични текстове. Носител е на национални и международни награди за поезия. Тези дни официално бе номинирана за престижния приз „Европейски поет на свободата“. От 2016 година е драматург в Народния театър, на чиито камерни сцени се играят пиесите й „О, ти, която и да си“ и „Бележките под линия“.
1. Как се представяте пред хората?
Здравейте, аз съм Мирела. Понякога се шегувам, че името ми може да се изпее, защото се състои от три ноти, а друг път сериозно твърдя, че е знак за умиротворение: Мир, ела! Във втори курс получих четворка по сравнително езикознание, защото не знаех етимологията му. Макар и късно, проучих произхода и смисъла на името си: „звезда с променлива величина“.
- Важно ли е за вас първото впечатление?
Да. То може да се окаже съдбовен знак, а аз се осланям на интуицията си. Първото впечатление по сила е равнозначно на мигновените ни решения, внезапни и безапелационни в яснотата си – като просветляващ взрив.
- Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
Вярвам в любовта. Вярвам във всяка любов.
- Допускате ли лесно хора до себе си?
Не. Макар много често да създавам обратното впечатление.
- Какво може да ви извади от равновесие?
Глупостта, ярката несправедливост, невежеството, ценностната мърлявина, в която все повече затъваме, безпаметството, агресивното социално неприличие, инатливият, скудоумен нихилизъм, надменната всезнайковщина.
- Компромисът, който не бихте си позволили?
С разбиранията си за личностна и ценностна свобода.
- Какво може да ви разплаче?
Не съм склонна да разкрия най-уязвимите си територии. Макар да съм плакала и насред улицата. Животът е твърде безмилостен и дава много поводи за плач – и лични, и общностни. Плаках на Задушница, на гроба на татко, докато още нямаше хора. Понякога плача и за живите, които обичам.
- На какво най-често се смеете?
Е, имам и достатъчно причини да се смея, искрено, от все сърце. Напоследък най-вече благодарение на Владимира, моята прелестна внучица на годинка и половина, която твори истински словесни бисери. Когато иска да отвори маркер, за да пише, казва: „Отови ми пишулката“. Веднъж месечно си устройваме ритуални срещи и със скъпите ми литературни приятелки – тогава също пада голям, ведър, искрен, пречистващ смях.
- Последната книга, която ви впечатли?
Прочетох напоследък доста книги със съвременни български разкази. Впечатли ме силата на този жанр у нас, жилавостта! Впечатли ме и „протяжната“ книга на Натали Хейнс „Хиляда кораба“. Сега чета романа на Олга Токарчук „Дом дневен, дом нощен“ и едновременно с това философско-психологическо-социологическа антология – „Психология на глупостта“, както и документалния роман на Ивайла Александрова за Вапцаров „Оловна тишина“.
- Последният филм, който ви впечатли?
„Младите любовници“ с неотразимата Фани Ардан.
- Любим художник?
Иван Милев, Егон Шиле, немските експресионисти… В СГХГ от месеци се удивляваме на наистина невероятна изложба на българските художнички. Би било нормално сутрешните блокове на националните телевизии непрекъснато да говорят за това събитие, да го обсъждат и препоръчват, да представят художничките, съдбите им, да осветяват голямото им, посветено изкуство. Вместо това там предлагат най-вече пошло дъра-бъра, тъпоумни скандали, кудкудякане, провинциална псевдосветскост. Мале-мале!
- Любим писател?
Мнооого любими писатели, мноооого любими книги!
- Любим поет?
Яворов. И мноооого любими стихотворения от много и различни поети.
- Любим певец?
Борис Христов.
- Любим филм?
„Ах, този джаз!“. Може би…
- Любимо тв предаване?
Почти не гледам телевизия. Но все пак: „Култура.БГ“ по БНТ. Поредицата „Умно село“ – но вече не по БНТ.
- Каква музика предпочитате да слушате?
Обвързаната с вълнуващ текст. Някои френски шансони не ми омръзват никога. В младостта си бях пристрастена към джаза.
- Политик, на когото вярвате?
Ценя и уважавам много президента Петър Стоянов.
- Историческа личност, която презирате?
Чудовищните сатрапи и диктатори, уви, не са един и двама. Но моето презрение с нищо не би могло да разсее или смекчи жестоките им престъпления и причинените страдания.
- Историческа личност, на която се възхищавате?
Твърде сложни са големите исторически личности, за да будят само възхищение. Но все пак – на цар Симеон заради „Златния век“. И на Васил Левски – заради абсолюта на саможертвата му в името на свободата.
- Любим парфюм?
Два са: Knowing и Poeme.
- Любимо мъжко име?
Чак любимо нямам. Докато майка и татко, студенти по медицина, очакват моята поява на бял свят – те са напълно убедени, че ще се родя момче, са били готови да ме кръстят Камен или Чавдар. Харесвам тези имена навярно заради неизпълнената с живот, подменена представа на родителите ми. Харесвам имената на своите дядовци – Никифор и Димитър, подписвах първите си разкази и други свои текстове с тях.
- Любимо женско име?
Зорница – на дъщеря ми. Като дете тя непрекъснато съставяше списъци, включително и с имена. Не помня дали Владимира присъстваше в тях, но Зорница нарече така чудното си момиченце.
- Какво научихте от родителите си?
Научих толкова много, колкото те дори и не подозират. Майка и татко бяха твърде различни, тъй че „уроците“ могат да се умножат по две. Посветих им своята книга „Разглобяване на играчките“ и винаги ще съм им благодарна, защото ме подкрепяха дори когато не ме разбираха. Честно казано, не бях дъщерята мечта.
- Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?
С много любов и с много търпение. С много разговори, разбиране, подкрепа, приятелство. Навярно и с личен пример.
- Какъв (каква) искахте да станете като малък/а?
Детството ми бе обладано от две могъщи стихии – свободата и поезията. По цял ден се отдавах на жестоки и прости игри: катерене по дървета, народна топка, гоненица, скитосване из безкрая на нивите, а вечер майка ми четеше стихотворенията на Вазов и Ботев. Някои от тях зная и досега наизуст. Към дванайсетата си година мечтаех да съм журналистка, а към четиринайсетата – актриса.
- Кое е любимото ви животно?
Котката.
- Мото, девиз или цитат, които следвате?
Твърде тясно ми е само в едно изречение, все едно колко е мъдро. Следвам себе си и пътя си.
- Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?
Притежавам изумителна механична памет, но тъкмо вицове не помня. Но страшно се смея, когато ги слушам, разказани от трима големи вицаджии: съпругът ми, писателя Владимир Зарев, историкът, професор Георги Николов и изумителния артист Валентин Ганев.
- Думата, която използвате най-често?
Чудя се коя ли е…
- Любимо ястие?
Постен гювеч.
- Любим цвят?
Лилаво, зелено, цикламено, синьо. Ярки цветове.
- Любимо питие?
Вода.
- Пушите ли?
Да.
- Кое е първото ви разочарование в живота?
Когато на тържеството за завършване на първи клас ме сложиха на третия ред и ми казаха по време на песните само да отварям устата си и да се преструвам, че пея.
- Кога сте били най-горда със себе си?
Имам достатъчно поводи. Преживях съдбовни, звездни мигове, подари ми ги поезията.
- Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
Не избирам, крепя някак равновесието, пък и каква кариера в общоприетия смисъл на думата имам? Просто всеотдайна работа на много престижни, нископлатени места.
- Какви са хората от приятелския ви кръг?
Писатели, учени, артисти, журналисти, лекари, художници, юристи. Имам много специални приятелства с две зъболекарки, д-р Светла Кацарова и д-р Иринче, с три литературни приятелки, четвъртата, Федя, отлетя на небето. Приповдигнато ми е и когато се „разтварям“ в обично-патриархалните събирания с моите братовчедки и многобройната им челяд.
- От какво най-много се срамувате?
И срамът като гордостта е твърде личен, оставям го да ме прогаря, не го забравям.
- Кой е най-големият ви страх?
От самоунищожителните енергии по нашите земи. Другите ми страхове са производни на този.
- Мечтата, която преследвате?
О, аз мечтая и копнея, и си въобразявам какво ли не. И с невероятен размах запращам мечтите и копнежите си много надалеч. Но не ги преследвам, защото не притежавам инстинкт на преследвач – работя за тях, работя според силите си, защото обичам да работя.
- Откъде черпите информация?
Отвсякъде почти – понякога дори от дочутите в градския транспорт разговори.
- Как отсявате истината от фалшивите новини?
Мислещ човек съм.
- Колко време прекарвате в социалните мрежи?
Докато пътувам в трамвая от къщи към театъра и обратно. И понякога, преди да заспя, „облитам“ социалните мрежи за десетина минути. За „лека нощ“.
- Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
Не. Би могъл само да го подкрепи.
- Искате ли да летите в Космоса?
Не. Не и в буквалния смисъл. В преносния мога да летя, където си поискам.
- Вярвате ли в извънземни?
Нито вярвам, нито не вярвам. Като в прераждането. Всичко е възможно.
- Имате ли пророчески сънища?
Да. Понякога ми се явяват и когато съм будна. Просто долавям, узнавам по неведом начин и отнапред това, което ще се случи. Допускам, че е въпрос на свръхчувствителност, а не дарба.
- Кое е любимото ви цвете?
И досега виждам поаленялата от безброй лалета градина пред къщата ни в Мусачево, усещам главозамайващото им ухание, цялата им приказност. Докато по „Графа“ все още имаше бабки, които продаваха цветя от селските си лехи, изкупих от тях всички налични зюмбюли за д-р Ангел Димитров, който спаси живота ни, моя и на дъщеря ми.
- Отглеждате ли домашен любимец?
Не, макар много да бих искала да си имаме котка у дома. Обожавам бялата котка Рея на дъщеря ми, самата изящна и мистична непринадлежимост.
- Кое според вас е най-ценното човешко качество?
Да си мислещ и милостив. Да си изградиш характер.
- Кога предпочитате самотата?
Често.
- Има ли порок, който ненавиждате?
Насилието във всичките му форми – от пасивната агресия до физическото, идеологическо и политическо насилие. Презирам склонността у някои хора да унижават другите. Не понасям и грубия провинциален тарикатлък, особено у овластени анонимници.
- Борили ли сте се със зависимости?
Е, поне тази борба ми бе спестена.
- Коя е най-тежката битка, която сте водили?
За своя живот и за живота на детето си. Много дълги денонощия в „Майчин дом“.
- Имате ли хоби?
Не. Имам разни встрастявания, но не ме държат дълго. Пък и се задъхвам от липса на време, та само едно хоби ми е ексикът.
- Бихте ли се определили като бохем?
Притежавах качества на истински бохем, наследени от татко. Но разполовеният ми от две взаимоизключващи се епохи и обществени системи живот не ми позволи да ги разгърна.
- Къде почивате – в България или в чужбина?
Най-вече в България.
- Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
Моля се да не загубя паметта си.
- Вярвате ли в късмета?
Вярвам, че късметът и успехът са на страната на подготвените.
- Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
Когато бях на 20, студентка в Пловдивския университет, отидох до Творческия дом на писателите в Хисаря. Там получих съдбовен подарък – запознах се с Елисавета Багряна и разговарях с нея. Накрая тя ме изпрати с напътствие: „Не съжалявайте за нищо преживяно или пропуснато!“. Следвам го и до днес.
- Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
Да, на 60.
- Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?
Като че ли по-скоро съм попадала в абсурдни ситуации. Някои от тях са толкова абсурдни, че ми е неудобно да ги разкажа.
- В коя епоха бихте предпочели да живеете?
По време на най-заблатения соц тръпно и неистово копнеех да съм се родила в края на XIX век и да съучаствам в българския културен градеж от началото на XX век. Но след това избухна демокрацията и ме обзе преизпълващата радост, че най-сетне живея в своята епоха.
- Кое според вас е най-голямото научно постижение?
Не мога да преценя.
- За или против ваксините?
„За“. Ваксините са цивилизационно постижение, пък съм израснала и в лекарско семейство.
- Вярвате ли в конспиративни теории?
Изслушала съм различни конспиративни теории от много интелигентни, информирани и четящи хора. Ща или не ща, съм изтърпяла и доста бутафорна всезнайковщина. Добре е писателят да познава цялата мисловна картина на съвремието си. Вярвам само в силата на личния избор.
- Как бихте се определили – либерал или консерватор?
Може да звучи като оксиморон, но аз съм либерален консерватор.
- Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
Не. Родителите са отговорни за детето си до неговото пълнолетие – за възпитанието, образованието, личностното му разгръщане, ценностните му йерархии, вкусовете му, потребността му от досег с изкуството. Семейството трябва да отгледа решителен и свободомислещ човек, който сам да си проправя път, да взема решения, да прави важни избори.
- Интересувате ли се от спорт?
Не. Но понякога покрай Владо гледам волейбол, привлича ме борбата на характерите там, силата на характерите. Интересно ми е да видя и някое красиво съчетание на българския отбор по художествената гимнастика.
- Държите ли на перфектна визия?
Държа на ефектната визия.
- За или против пластичните операции?
Да си окачиш стотонен бюст и да подуеш устата си като на шаран? О, не. Пластичната и естетична хирургия са далеч по-сложни и съдържат по-голям смисъл от този хипер евтинджос. Не ми харесва, че телесността се разстла толкова нашироко и зае неподобаващо й място в публичността. Да не забравяме, че човек е дух и тяло. Но пластични операции се налагат след преживени катастрофи и бедствия, по здравословни причини.
- Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
Не. Аз съм си аз, с всички свои външни недостатъци. Умея да се самоиронизирам, да се харесвам, старая се да съвпадам с възрастта си и да остарявам безстрашно и ведро.
- Твърдо или меко легло предпочитате?
Твърдо.
- Доволни ли сте от заплатата, която получавате?
Винаги може да е и по-добре.
- Страхувате ли се от новото начало?
Ако погледнем по-мащабно, то всеки нов ден е ново начало. Не се страхувам.
- Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?
Това бе моят избор – да живея в България, да съм свободна да заминавам и да се завръщам.
- Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?
О, не са един и два, как да ги изброя.
- Най-тежкият период, който сте преживели?
Периодите, в които не можех да дишам от отчаяние.
- Коя е надеждата, която ви крепи?
Надявам се, че хората все още не са изгубили инстинкта си за самосъхранение и божията дарба да бъдат мислещи същества.
- Вярвате ли в приятелството?
Да. Приятелството е от красивите еманации на човешкия интелект.
- С кого бихте живели на самотен остров?
С обичното си семейство. С любимите си книги.
- Можете ли да простите изневяра?
Не зная, нямам опит.
- Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
Да, в стиховете, разказите и пиесите си. Художествени отношения. Нямам бивши половинки.
- Привърженик ли сте на брака?
Привърженик съм на любовта, приятелството и взаимоуважението в брака. А инак бракът само по себе си не означава нищо – може да е затвор, но може да е и спасително убежище. Общ градеж, сгласяване между свободни хора, умерен кошмар, адска безизходица.
- Романтична ли сте?
Не. Не съм романтична, не съм и сантиментална.
- Кой е любимият ви момент от денонощието?
Сумракът привечер и призори.
- На кой народ симпатизирате?
На своя.
- Кой е въпросът, който си задавате най-често?
Какъв е промисълът, чий е, защо е?
- С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
Засега нямам прогарящо желание – но ако се появи, ще дам знак.
- Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
Струваше ми се невъзможно до такава степен да злоупотребим свободата си.
- Кога свършва детството?
Още го пазя върху ръба на усмивката си. Пък и играта в разноликите й измерения продължава да бъде моя страст.
- С какво никога не искате да се разделите?
С жилавия си характер. Но най-вече с необята на българския език. Препрочитам класиците, чета и речници – и понякога се чудя на безотговорното лекомислие и престъпната небрежност, с която смаляваме своя език.
- Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
Много са и все насъщно важни.
- Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
Навярно. Но няма как да се получи и без храброто съучастие на всеки от нас.
- Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
Да, понякога се вслушвам и вмислям в обясненията на сериозни астролози. Звездите не се подреждат както им дойде. Мистичното им влияние върху нас е от значение.
- Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
Приятелка ми подари специален, дизайнерски и много здрав червен конец, с нанизани красиви полускъпоценни камъчета и перлички. Не го свалям. Някои суеверия не заслужават днешната ни надменна насмешливост, защото са възникнали от натрупания интуитивен народен опит.
- Каква е представата ви за щастие?
Ще отговоря с няколко стиха от Борис Христов.
А щастието е това, когато
съдбата те целуне изведнъж на някой ъгъл
и си раздвижи вкаменелия живот рогата –
да го докоснеш само и да тръгне.
- Как бихте искали да си отидете от този свят?
Без да тежа никому.
- С какво бихте искали да ви запомнят хората?
С книгите ми.
