Петя БАХАРОВА
Мирослав Севлиевски е политик, един от водачите на отцепилата се от „Национално движение Симеон Втори“ група „Новото време“.
От 2001 г. е народен представител, а от 23 февруари до 17 август 2005 г. е министър на енергетиката и енергийните ресурси в правителството на Симеон Сакскобургготски.
Работи в областта на модерните механизми на парламентарната демокрация, партийното строителство и политическите взаимоотношения, изборните кампании и законодателството в тази сфера, участието на гражданското общество в политиката.
-Г-н Севлиевски, какъв е коментарът ви за това зацикляне при избора на председател на НС?
-Тече нормален парламентарен процес, когато има седем партии в парламента. Дълги години бяхме свикнали да има монолитно мнозинство или нещата да са ясни още преди изборите и затова всичко беше лесно. В последните години живеем в медийна демокрация на новите медии – социалните мрежи, където всичко се случва бързо, кратко е и постоянно се променя. Само ако се върнем 20 години назад, когато имаше вестници, всичко вървеше от брой на брой, от новини на новини, от „Панорама“ на „Панорама“. Беше доста по-бавничко. Случваха се всичките тези процеси, но ние не виждахме какво има по средата. Така че нито съм изненадан, нито смятам, че идва краят на света от това, което се случва в нашия парламент. Вече имаме избран председател. Вежди Рашидов различава красивото от грозното и това ще бъде полезно за политическият живот у нас.
-Какъв срок давате на 48-ото Народно събрание?
-Бяха дадени много прогнози, но повечето смятаме, че шансът това Народно събрание да продължи по-дълго от 45 – 60 дни е малък. Нека да видим какво ще се случи. Повечето хора очакват избори до края на февруари догодина. Разбира се, може и чудо да стане.
-А жив ли е духът на парламентаризма у нас според вас?
-Смятам, че е жив. Дебатите и трудното взимане на решения, което наблюдавахме през последните дни, е по-скоро обикновен парламентаризъм. Пак ви казвам, ние бяхме свикнали решенията на парламента да се предрешени. Сега имаме Народно събрание, в което не знаем какво ще се случи. Аз съм притеснен по-скоро от липсата на разум и на доверие между партиите в парламента. Ако те успеят да се концентрират по важните теми, вероятно ще намерят и доверие.
-Как си обяснявате тази омраза между партиите в парламента?
-На тази тема трябва да говорите с някой антрополог, психолог, народопсихолог. Същия въпрос зададох на антрополога проф. Антонина Желязкова в деня на изборите. Тя ми подари новата си книга от 1000 страници, която завършва така: „И сега, за да разберете книгата, трябва да прочетете Цицерон.“ Изводът е, че такъв отговор никак не е лесен.
-Каква политическа зима очаквате?
-Нашето поколение е свикнало с тежките политически зими. Познаваме ги. На новото поколение, което сега влиза в политиката, му предстои да се запознае. Надявам се, че старото и новото поколение ще направят така, че зимата да е топла и приятна политически за българите. Като ясно си даваме сметка, че горещата войната е само на 500 километра от нас. Ясно трябва да си дадем сметка, че в света се водят паралелно няколко войни. Води се пропагандна война, война за разказа какво се случва по света. Води се технологична война. Вероятно знаете, че американското правителство издаде закон, казващ на всички свои специалисти в китайски концерни, занимаващи се с производство на чипове за изкуствен интелект, че повече не могат да работят там и трябва да напуснат. Вероятно всички са чули, че в битката със световната инфлация американският държавен резерв е започнал да вдига лихвите. А когато в Америка се вдигат лихвите, това винаги е сигнал за нов световен преход. По времето на Рейгън, като започват да се вдигат лихвите, Съветският съюз фалира и се разпада. По времето на Клинтън, когато се вдигнаха лихвите, Русия фалира и там започна нов период. Така че започва световен преход.
-Значи сме в очакване на нов световен ред?
-Именно. Нашият свят е в състояние на пазарен хаос и търговски войни, а в Европа бушува истинска война. И ние трябва да си дадем сметка, че вече освен в чисто българските предизвикателства, трябва да се наместим в новата глобална промяна. Доста европейски фирми вече затварят своите производства в Китай и търсят къде да се известят. Важно е дали България може да бъде приемник на тези производства. Решеният, които ще вземем днес ще определят нашия живот през следващите 20 години.
Бъдеще има, но то ще е много по-различно от света, който ние познаваме. Последните 30 години минаха по-скоро под знака на разведряването. Държавите търсеха и намираха възможности да работят заедно, изграждаха тръбопроводи помежду си. Смяташе се, че глобализмът и интеграцията са истинската гаранция за това, че няма да има война. Оказа се, че този свят е свършил. Вървим в свят на разделение, който вероятно ще прилича на света, в който са живели нашите родители през 60-70-те години на миналия век. Говори се за изолация, за локализация на политиката и икономиката. Говори се за локална устойчивост, а не за световен растеж. Вече не се говори за печалби, а отново за работни места.
-Нещата се завъртат…
-Нещо се завърта и ние трябва да разберем какво точно е, накъде се върти и къде е нашето място. В Германия казват: Положението е сериозно, но не е безнадеждно, а тук казваме – безнадеждно е, но не е сериозно. По времето на Клинтън викахме – Икономиката Глупако, а сега Политиката Глупако. Оказа се, че не е важна цената на газа, а кой ти го продава. Гражданите от потребители стават отново важни избиратели.
Ние имаме зърно и дърва, слънце и вода. Ленин бил казал, че зърното е Царят на всички валути. Това са важни ресурси и само от днешните политици зависи дали ще бъдат използвани полезно.
-Чуват се гласове за промяна на държавното устройство. Какъв е вашият коментар?
-Ала бала. Тази тема е излизала много пъти през последните 30 години. Тя по-често се е повдигала от хора, които са били свързани със Съветския съюз като нарицателно. Не виждам как в следващите години българинът ще реши да смени държавното си устройство. След толкова много избори виждам по-скоро, че хората не искат повече супергерой – Бойко Борисов, не искат суперзвезда – Слави Трифонов и не очакват да има супергенерал. Българите показахме, че не искаме да държим всичките си яйца в една кошница.
-Какви политици искат хората според вас?
-По цял свят си задават този въпрос. В крайна сметка хората искат полезна политика. Искат, ако наистина идва зима и 50 процента от българите се отопляват с дърва, тази тема да е в политическия дневен ред. Не може целият свят да се бори с цените на енергоносителите и да се опитва да ги свали, американският президент да вади всяка седмица от стратегическия петролен резерв на Щатите, с цел да свали цените, а ние в България да не правим нищо. Дървата например са тема, която можем да решим в рамките на страната си. Не можем да влияем на цените на петрола и газта, но абсолютно можем да решим проблема с предлагането на дървата и цената им.
Хората, които живеят в Троян или Пещера, не разбират, защо дървата са два пъти по-скъпи и защо ги няма. Не разбират защо ги принуждават да стават бракониери, за да могат да се отопляват през зимата. Като казваме, че политиката трябва да е изпълнима, това е доказателство защо онези, които предлагат България да напусне НАТО и ЕС, получиха 2-3 процента подкрепа от българите. Всички разумни хора разбират, че като кажеш – напускам НАТО, това означава нашите синове да отидат две години войници. Ако това стане, трябва да харчим няколко години поне 10 процента от брутния вътрешен продукт, за да можем да ги храним. Това пък означава, че няма да има пари бабите и дядовците на тези деца, които ги взимат войници.
Ако следваме развитието на социалните мрежи от Фейсбук, в сегашният ТикТок и идващият BeReal. Явно директният отговор на вашият въпрос какви политици искат хората е – да са истински.
-Каква е политическата ви прогноза?
-Прогнозата ми е, че ще има промени. Те ще приличат на онова, което се случваше през 90-те години на миналия век. Влиза ново поколение в политиката. В същото време ще има промяна и в старите партии като ГЕРБ например. Те ще бъдат принудени да се променят заради новата скорост на движение на геополитическите колелета.
