Митко Господинов е студент по медицина, пети курс, в Медицинския факултет към СУ. Председател е на Асоциацията на студентите по медицина в България, клон Софийски университет, и на Организационния комитет на академията по хирургия. Има чуждестранен стаж в Южна Корея в хирургично отделение и отделение по кардиохирургия.
От 16 до 18 декември УМБАЛ „Лозенец“, Медицинският факултет на Софийския университет и Асоциацията на студентите по медицина в България и организираха Академия по хирургия, насочена към студентите по медицина от цялата страна. Основни лектори са доц. д-р Радосвет Горнев, основател на Академията, ръководител на Катедра „Хирургически болести, акушерство и гинекология“, доц. д-р Дорина Асенова, декан на Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, и д-р Ваня Митова, началник на Отделението по обща хирургия, както и други водещи хирурзи в болница „Лозенец“.
- За 11-и път УМБАЛ „Лозенец“ и Асоциацията на студентите медици в България организираха Академия по хирургия, която се проведе от 16 до 18 декември. Какво представлява тя?
- Академията от самото й създаване се провежда с УМБАЛ „Лозенец“ и Медицинския факултет на Софийския университет и се организира заедно с Асоциацията на студентите по медицина към Софийския университет, като главен лектор е доц. Радосвет Горнев от болница „Лозенец“. Академията е уникално събитие за студентите, което протича в три дена и съдържа повече практическа част, отколкото теоретична. Теоретичната част включва лекции като основни умения в хирургията – чернодробна хирургия; хирургия на гърда, кардиохирургия, оперативно акушерство и инвазивно хирургия. В следващите два дни бе практическата част, която представлява занятия, на които студентите се упражняват да извършват дадена оперативна процедура върху животински органи. Едно от тези занимания е аортно-клапно протезиране, при което се поставя протеза на аортната клапа. Упражнението се провежда на свинско сърце, защото то най-много наподобява човешкото. Главните демонстратори първо показват как се прави и след това участниците сами се пробват, като има осигурен по един помощник-демонстратор, който да стои при малка група студенти и да им помага със стъпките. Студентите получават сертификати за участие в академията накрая. Сертификати получават и студентите, които са организирали самото събитие, както и лекторите и водещите на практическите занятия.
- Кои специалисти взимат участие?
- Много лекари взимат участие, част от тях са доц. Радосвет Горнев, който е един от основателите на Академията по хирургия. Той е изключително отдаден лекар и преподавател. Води поредица от лекции в рамките на тази инициатива и е главен демонстратор на повечето практически занятия. Заедно с него в демонстрациите участваха и други лекари от екипа му в болница „Лозенец“. В академията се включват и доц. Дорина Асенова, която е декан на Медицинския факултет към „Софийския университет“, д-р Ваня Митова, д-р Делян Еврев, който е специалист кардиохирург. Демонстратори бяха и някои студенти по медицина от пети и шести курс в „Софийския университет“, както и наскоро завършили лекари.
- Колко студенти се включиха в академията?
- Това е национална академия и по принцип се включват студенти по медицина от цялата страна. Имахме записани участници от всеки медицински факултет в България. Студентите общо бяха 138, разделени на три панела, съобразени с нивото им на обучение. Единият панел е за студентите от първи и втори курс, вторият е за тези от трети до шести курс. Третият панел е за операционни сестри.
- Кои са най-големите ползи за студентите?
- Много са, защото тези упражнения, които провеждаме в рамките на академията, не се правят обикновено в университети. Изключения са и не са включени в обучителните програми. Така че плюсовете от участието в тези академии за студентите са много – да се докоснеш до хирургията, да се научиш как се шие, как се правят възли. Това ти дава голяма преднина. В медицината се казва, че ако искаш да си хирург, трябва да започнеш още от първи курс – да се интересуваш, да четеш, да се занимаваш вкъщи с подръчни материали и да се пробваш да шиеш. А такова събитие, като академията, ти позволява да направиш всичко това в академична среда с много добре обучен водещ. Големи имена водят тези практически занятия и обясняват как се прави самата операция. Освен това такива инициативи помагат за изграждането на контакти както между студенти и лекари, така и между самите студенти от различните учебни заведения. Това е голям плюс, защото участниците в академията са си бъдещи колеги, които един ден ще работят заедно. Мисля, че ако самите университети се занимават повече с подобни практически занимания, ще са още по-полезни за студентите.
- Има ли ограничение за броя пъти, в които един студент може да се включи в Академията?
- Ограничения няма, няма да връщаме хора. По принцип се провежда два пъти в годината, но заради пандемията се наложи да я отложим няколко пъти.
- Заплаща ли се такса за участие?
- Тези практически занятия изискват ресурси и има такса за участие, която основно цели да покрие разходите за организирането на академията. Парите отиват за необходимите материали. Никой като частно лице не получава възнаграждение – нито студентите, които участват в организирането, нито лекторите. Всичко се случва на доброволни начала.
