„Пълното подчинение на евроатлантическата солидарност, по мое мнение, много пречи на икономическото развитие на България. Отказът от строеж на АЕЦ „Белене“, затварянето на два блока в АЕЦ „Козлодуй“, отказът от Южен поток лиши България от 7000 работни места и от фактически енергиен хъб на Балканите“, заяви посланикът на Русия Елеонора Митрофанова. Тя присъства на откриването на двудневната конференция „България – Русия“ в Парк хотел „Москва“ в София.
В речта си тя коментира както българо-руските отношения, така и световния мир и вътрешнополитическото състояние на България.
Според нея Западът се е отказал от мир с Русия още преди 25-27 години, когато е „създал своя система на доминация, основана на „правила“.
„Много политолози както американски, така и руски, говорят още от 1996-1997 г., че мир, основан на разширяването на НАТО и доминацията на Запада, води до война“, посочи Митрофанова. По нейни думи хегемонията на Запада започва още през 1999 г., когато е „изнасилил Югославия“.
„Разрушаването на Запада започна през 2008 г. при кризата, която подкопа доверието към лидерството на Запада. Той започна да ни налага новата студена война. Имаше прозорец, в който можеше да се договорим до към 2013 г. Този прозорец не беше използван. През 2014 г. Западът направи държавен преврат в Киев в опит да подкопае стабилността на Русия и да си върне хегемонията. Западът изгуби своите военни, политически и морални позиции, включително моралния си стълб (имам предвид християнството) и започна контраатака. Войната стана неизбежна, въпросът беше кога и къде. В същото време не бяха решавани глобалните проблеми за климата, енергетиката, миграцията, неравенството. Дойде ситуацията с ковид. Той беше използван като знаме на войната в продължение на две години“, разказа Митрофанова.
„Ако говорим за България, то за периода си на членство в НАТО и ЕС, тя напълно се интегрира в западните структури и механизми. Получаваните от европейските структури блага, максимално създадоха на България поле да маневрира по ключови направления в руско-българските отношения“, каза още тя.
Коментира и българската реакция на войната в Украйна – България е предприела рекорден брой неприятелски действия спрямо двустранните ни отношения, обърна внимание и на решението на НС от преди две седмици да окажем военно-техническа помощ на Украйна.
Тя изказа благодарност на „болшинството от българите“, които се отнасят позитивно към Русия. Цитира обаче и резултатите от последните избори, според които водещите партии не са ориентирани към Руската федерация и обобщи ситуацията като „безрадостна картина“.
Два пъти Русия е освобождавала България според Митрофанова – от турско робство и през 1944 г., когато ни окупира. Представи и статистика, че от първото освобождение в страната ни има 500 паметника, а от второто – 180.
С видеообръщение в срещата се включи и Сергей Станишев, който нарече случващото се в Украйна „пълномащабна война“. „Разбира се, най-голяма вина носи ръководството на Руската федерация“, каза той и уточни, че тя е започнала конфликта.
„Ние знаем, че нашата история е различна, тя е свързана с Русия преди всичко с освобождаването ни от робство. Мисля, че България не използва достатъчно тази историческа връзка. Подобна роля играе Турция, други също се опитват да водят диалог – канцлерът на Германия, президентът на Франция“, обясни Станишев. Според него България няма достатъчно ясна формулирана позиция и пожела на участниците в конференцията да успеят да стигнат до такава. Извини се, че не може да присъства заради ангажименти към ЕС и завърши: Бъдещето на България е неразривно свързано с ЕС“. Думите му не бяха посрещнати с голяма радост в залата, като някои от присъстващите ги определиха като „пълна глупост“.
В дискусията взеха участие представители от Русия, Турция, Гърция и Босна и Херцеговина, като някои от поканените руснаци не са успели да пристигнат заради санкциите. Част от тях се включиха онлайн.
„Политиката капитулира в опитите си да осигури траен мир и просперитет, дори в икономически план“, коментира столичният председател на БСП Калоян Паргов. В тази връзка той направи две предложения – да се отправи софийски апел за мир, особено на Балканите, и да се отбележат 30 години от процеса на черноморското сътрудничество, които се навършват тази година. Той завърши с тема за размисъл: трябва да се търси относителна стабилност в условията на общата икономическа криза. Пожела и войната да приключи по-скоро.
Паргов обясни, че присъства в качеството си на председател на новоучредения стратегически институт за национални политики и идеи.
Той беше представен от организатора на събитието – проф. Захари Захариев, председател на Фондация „Славяни“ и на Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД.
Снимка: Авторът