Михаил Белчев е поет и певец, а много от най-големите звезди в поп музиката изпълняват от десетилетия хитове по негови стихове. Неотдавна БГ Радио му връчи почетната награда „Вдъхновение“ на името на Ана-Мария Тонкова – за изключителен принос и пример за всеотдайност към българската музика.
- Как се представяте пред хората?
Приятно ми е: Михаил Белчев
- Важно ли е за вас първото впечатление?
Да! Понякога определя отношението ми към човека за следващите години. Много рядко съм се лъгал.
- Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
Да. Няма как да не вярвам, защото ми се е случвало. Чувствата от раз раждат много красиви неща.
- Допускате ли лесно хора до себе си?
Не. Никак не е лесно. Но ако се сближа с някого истински, е за цял живот. Аз съм го изпял: „Успях да стигна надалеч с приятели и непознати, животът ми бе пряка реч – тиренце между двете дати“.
- Какво може да ви извади от равновесие?
Простотията. Липсата на възпитание!
- Компромисът, който не бихте си позволили?
Зависи от обстоятелствата. Не съм от тези, които често ги правят. Но те понякога дори са задължителни, ако се налага да спасиш някого. А и не съществува човек, който може да се закълне, че е застрахован от компромиси.
- Какво може да ви разплаче?
Музика, стих, филм, загуба на близък човек, много неща….
- На какво най-често се смеете?
На находчиви шеги, на умни вицове.
- Последната книга, която ви впечатли?
Трилогията на академик Владимир Зарев – „Битието“, „Изходът“, „Законът“.
- Последният филм, който ви впечатли?
„Странният случай на Бенджамин Бътън“ с Брад Пит и Кейт Бланшет.
- Любим художник?
Амедео Модиляни, Сули Сеферов, Стоимен Стоилов, Иван Иванов-Йоаний, Кирил Божкилов, Милчо Спасов, Георги Липовански и още много… Страх ме е, че пропускам някой! Имаме изключителни художници и се радвам, че много от тях са ми приятели!
- Любим писател?
Не е един! Чехов, Шукшин, Жорж Перек, Скот Фицджералд, Димитър Талев, Димитър Димов, Виктор Пасков и много други.
- Любим поет?
Есенин, Булат Окуджава, Стефан Цанев, Недялко Йорданов, Миряна Башева, Емил Симеонов, Васил Сотиров, Елка Няголова, Маргарита Петкова и още, и още!
- Любим певец?
Борис Христов, Никола Николов, Катя Попова, Жак Брел, Джони Холидей, „Бийтълс“, Шарл Азнавур, Елвис, Уили Нелсън и всички мои колеги, с които в годините изпяхме толкова мелодични и умни песни с послание – песни, които вълнуват хората до днес.
- Любим филм?
Всеки има по един филм в младежките си години, който го е развълнувал до сълзи. За мен това е „Шербургските чадъри“ на Жак Деми с Катрин Деньов. Музиката е на легендарния Мишел Льогран.
- Любимо тв предаване?
„Всяка неделя“, „Мелодия на годината“, „120 минути“, Георги Любенов в събота и неделя по БНТ.
- Каква музика предпочитате да слушате?
Която ме вълнува и извисява.
- Политик, на когото вярвате?
На нито един не вярвам.
- Историческа личност, която презирате?
Хитлер.
- Историческа личност, на която се възхищавате?
Цар Борис Първи.
- Любим парфюм?
Тайна.
- Любимо мъжко име?
Константин.
- Любимо женско име?
Е, Кристина, разбира се.
- Какво научихте от родителите си?
Най-хубавите неща. Научих се какво е любовта от букетчето теменужки, което татко всеки ден носеше на майка.
- Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?
С любов!
- Какъв (каква) искахте да станете като малък/а?
Милиционер.
- Кое е любимото ви животно?
Кон.
- Мото, девиз или цитат, които следвате?
„Сърцето има свои правила, които разумът не познава“ – Ларошфуко.
- Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?
Поручик Ржевски танцува с Наташа Ростова.
– Наташенка, хайде да правим секс.
– Поручик, вие сте отвратителен наглец.
– О, Наташенка, значи сте против?
– О, не, не, не съм, но вие сте отвратителен наглец.
- Думата, която използвате най-често?
Нямам представа.
- Любимо ястие?
Гювеч. Жена ми е царицата му.
- Любим цвят?
Бял.
- Любимо питие?
Бяло вино.
- Пушите ли?
От 22 години не!
- Кое е първото ви разочарование в живота?
Сблъсък с предателство!
- Кога сте били най-горд със себе си?
Когато усетих, че мога да говоря на сцената спокойно!
- Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
Не съществува подобна дилема. Семейството!
- Какви са хората от приятелския ви кръг?
Единомишленици. Мисля, че винаги мога да разчитам на тях. С някои сме заедно още от деца.
- От какво най-много се срамувате?
От опростачването на страната ни!
- Кой е най-големият ви страх?
От войната.
- Мечтата, която преследвате?
Благоденствието на семейството и народа ми!
- Откъде черпите информация?
От средствата за масова информация.
- Как отсявате истината от фалшивите новини?
Имам вродена интуиция. И в повечето случаи много точна! Нямам никакви колебания, когато вътрешният глас ми подсказва как да постъпя.
- Колко време прекарвате в социалните мрежи?
Включвам се много рядко. Винаги съм предпочитам общуването на живо!
- Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
Да. За съжаление!
- Искате ли да летите в Космоса?
Не!
- Вярвате ли в извънземни?
Да!
- Имате ли пророчески сънища?
Понякога. Не е изолиран случай да сънувам неща, които стават. Напоследък сънувам хора, които ги няма – може би е на добро, защото не съм ги забравил.
- Кое е любимото ви цвете?
Бяла роза – но не онази на Славка Калчева, а тази, която възпява Васко Найденов по музика на Найден Андреев. А и жена ми обожава белите цветя.
- Отглеждате ли домашен любимец?
Не.
- Кое според вас е най-ценното човешко качество?
Способността да обичаш – талантът да се влюбваш, чувството за романтика. Да цениш приятелството – то е от великите състояния на духа.
- Кога предпочитате самотата?
Принципно не я харесвам, понякога дори може да ме изплаши. Но след запознанството с Кристина никога не съм се чувствал самотен и никога няма да бъда. И с китарата, която прегръщам, и с молива до мен също никога не съм сам.
- Има ли порок, който ненавиждате?
Алчността. Ненавиждам скъперничеството и скъперниците. Те тровят атмосферата.
- Борили ли сте се със зависимости?
Да.
- Коя е най-тежката битка, която сте водили?
Със себе си!
- Имате ли хоби?
Като малък събирах пощенски марки. После започнах да колекционирам месингови предмети. Имам сбирка и с картички от цял свят – харесвам нещата, които носят добра памет.
- Бихте ли се определили като бохем?
Да!
- Къде почивате – в България или в чужбина?
В България.
- Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
На самотник.
- Вярвате ли в късмета?
Да. Въпреки че понякога си иска голямо ухажване.
- Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
Не съжалявам за нищо. Дълбоко ценя всичко прекрасно, което ми се е случило. Другото вероятно е урок.
- Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
Естествено, празнувам годишнините си публично.
- Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?
Нямам фатално конфузна случка – или поне не се сещам!
- В коя епоха бихте предпочели да живеете?
През XVIII век. Тогава честта и достойнството са били най-важните. Както и уважението към жената – майката, любимата. Трубадурите са им посвещавали песни, обявявали са дуели в защита на ценностите.
- Кое според вас е най-голямото научно постижение?
Всичко в медицината.
- За или против ваксините?
„За“ – стига да са достатъчно тествани и да съм убеден в тяхната ефективност.
- Вярвате ли в конспиративни теории?
Понякога в тях има доза истина, въпреки че могат да изглеждат като за филм или роман.
- Как бихте се определили – либерал или консерватор?
Либерал.
- Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
Не, колкото и консервативно да прозвучи.
- Интересувате ли се от спорт?
Не.
- Държите ли на перфектна визия?
В рамките на нормалното. Не съм маниак на тази тема! Но това не означава, че не ценя небрежната елегантност по френски образец.
- За или против пластичните операции?
„За“ – ако са наложителни. Но от това, което виждам напоследък, се убеждавам, че водят до страшни деформации!
- Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
Не.
- Твърдо или меко легло предпочитате?
По средата.
- Доволни ли сте от заплатата, която получавате?
Не се оплаквам.
- Страхувате ли се от новото начало?
Аз съм го написал: „Струва ли си днес да започнем всичко отначало…“.
- Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?
Вече да мечтая за друга държава ми е късно. Но винаги бих избрал България – с цялата й болка!
- Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?
Раждането на Константин.
- Най-тежкият период, който сте преживели?
Мъчителните моменти са свързани със смъртта на майка, татко и близки приятели. Тежък период имах и в Санкт Петербург, където бях студент. Дори един рожден ден прекарах съвсем сам! Беше ужасно! Но за мой късмет нещата от живота бързо дойдоха на мястото си.
- Коя е надеждата, която ви крепи?
Семейството ме крепи. Вярата – също. Надеждата, че утре ще е по-прекрасно. Както съм го написал във финала на „За теб, Българийо!“: „След мен не зная аз какво ще бъде, но сигурно ще бъде по-добре и само за едно ще съжалявам, че няма да ме има някой ден!“.
- Вярвате ли в приятелството?
Ако не бяха приятелите в трудните години, нямаше да мога да защитавам своето верую. Обратите в политиката не попречиха на живота ни, на вярата в ближния. Страдам за тези, които вече отсъстват физически по обясними причини
- С кого бихте живели на самотен остров?
С жена ми!
- Можете ли да простите изневяра?
Трудно! Ако за друго съм либерал, то за това не чак толкова.
- Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
Не.
- Привърженик ли сте на брака?
Да.
- Романтичен ли сте?
Да. Това не е новина за един поет.
- Кой е любимият ви момент от денонощието?
Нощта. Пиша, фантазирам, каквото ми дойде на акъла. Мога да се будя по тъмни доби за едно изречение. Сега се тормозя за думите на един химн, по който работим със Стефан Димитров. Липсва ми някаква фраза, не мога да я натъмъня.
- На кой народ симпатизирате?
На българския. Каквото и да се е случвало, никога не съм се разколебавал в него. Вярвам му. И безкрайно страдам, че не прокопса с водачи.
- Кой е въпросът, който си задавате най-често?
Не заслужаваме ли нещо по-добро?
- С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
Константин Стоилов. Изключителен държавник и дипломат, който дава мило и драго, за да подобри положението на българите по земите ни, останали в пределите на Османската империя.
- Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
Не са много. Успях да запазя мечтите си – въпреки всички превратности на живота.
- Кога свършва детството?
За такъв като мен – никога! Синът ми наскоро пак запита: „Татко, няма ли да пораснеш?“. А Кристина му отговори: „А, няма нужда“. Детството ми беше прекрасно – пеех в „Бодра смяна“ с много готини хора, които до един прокопсаха. Имаме ненарушима духовна връзка – минали са вече над 60 години, но със Стефан Димитров все така сме сродни души.
- С какво никога не искате да се разделите?
С вярата, че ще бъде по-добре!
- Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
Вярвай в себе си!
- Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
Да!
- Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
Много рядко – и то би могло да стане от любопитство! Но си признавам, че страхът ми е по-голям от любопитството – затова по-добре да не знам, отколкото да се чувствам изправен на нокти
- Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
Не! Добрите сили и без това са достатъчно силни.
- Каква е представата ви за щастие?
Не е представа, а реалност! Аз живея в нея – сред семейството и приятелите. Но нямам никакво съмнение, че винаги става това, което е писано.
- Как бихте искали да си отидете от този свят?
С една песен, една чаша вино и с близки хора около мен!
- С какво бихте искали да ви запомнят хората?
С добро!
