spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
вторник, 4 октомври 2022 г.
15.3 C
София
Категории:

Михаил Горбачов – краят на легендата

Избрано

Автор: Екип ФИЛТЪР

Михаил Горбачов – бащата на перестройката, европеецът, предателят, обичаният, мразеният, миротворецът нобелист, конформистът, първият и последен президент на СССР, си отиде. „Днес вечерта след тежко и продължително заболяване почина Михаил Сергеевич Горбачов“, съобщиха на 30 август от Централната клинична болница на МВР на Русия. Той ще бъде погребан до покойната си съпруга Раиса на Новодевичето гробище в Москва – така е поискал в завещанието си, казал негов близък пред ТАСС.

От 2020 г. Горбачов живееше в лечебното заведение по искане на лекарите заради изключително влошеното си здраве и КОВИД пандемията. Той бе частично парализиран.  91-годишният Михаил Сергеевич страдаше от захарен диабет, проблеми с бъбреците и бе подложен на диализа. Месеци преди да си отиде неговият приятел – икономистът и член-кореспондент на Руската академия на науките Руслан Гринберг, разкри, че силите напускат Горбачов.  „Рядко става от леглото. Забравя. Произволно сменя темата на разговор“, бе споделил Гринберг пред телевизия „Звезда“ – една от медиите, попадащи в забранителния списък на САЩ и Европа. От разпространена от Гринберг снимка се виждаше, че бившият президент, който лежи в леглото, има сериозни кръвонасядания в сгъвките на лактите от инжекции и абокати.

Предател, демократ или новатор

В голямото си мнозинство руснаците презират Михаил Горбачов. Те го смятат за предател, макар да не са и малко гласовете на онези, които го определят като демократ, новатор и визионер. Със сигурност съветският политически лидер е далеч по-популярен и получава по-голяма признателност в чужбина, отколкото в своята родина. В същото време голяма част от руснаците го обвиняват за икономическия и политически хаос, настъпил след лансираните от него реформи. Преди повече от десетина години сегашният президент на Русия Владимир Путин определи разпадането на СССР като най-голямата геополитическа катастрофа, сполетявала някога Русия, и директно обвини Горбачов за това унижение. Очевидно днешният обитател на Кремъл е решил да направи всичко възможно да възстанови поне част от старата съветска империя. Последното обаче е друга тема.

С Владимир Путин

Михаил Горбачов оглавява Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС), като става неин генерален секретар и председател на Президиума на Върховния съвет на СССР през 1995 година. Наследява най-високия пост от Константин Черненко. След смъртта на Леонид Илич Брежнев, който е начело на ЦК на КПСС за рекордните 18 години, само за три години от този свят си отиват двама генерални секретари – твърдата ръка Юрий Андропов и болнавият Константин Черненко. Очакванията са Горбачов да направи промени, но да продължи генералната линия на партията. Нищо подобно не се случва. Роденият в селцето Приволное, отстоящо на 140 километра от Ставропол, наследник на двама дядовци, които са репресирани от Сталин комунисти, обръща всичко с краката нагоре.

Биографията на Горбачов е твърде интересна, даже забележителна. Преживява германската окупация на селото си, докато баща му е на фронта. Само на 21 става член на КПСС, а преди това учи и едновременно работи в колхоза на дядо си. Завършва право в Москва и като студент се запознава с колежката си от философския факултет Раиса, която остава жената на живота му.

На мнозина от днешните руснаци е трудно да се обясни какво е комунизмът. Те трудно биха разбрали и щетите в психиката на хората, преживели Втората световна война, независимо че разказите за този ужас се предават от поколение на поколение. Все пак всичко избледнява. Така както избледняват и събитията преди малко повече от 30 години, когато СССР се разпада. А за този разпад във всички книги за онези събития на първо място е поставено името на Михаил Горбачов. Днес на въоръжение е митът за съветската свръхсила, която доброволно или за шепа сребърници е предадена на САЩ без бой. Това предателство е причината за последвалия икономически хаос.

Съветският лидер, американският президент Роналд Рейгън и вицепрезидентът Джордж Буш (от дясно наляво) в Ню Йорк на 7 декември 1988 г.

В едно изследване, правено по времето, когато бе отбелязвана 80-годишнината от рождението на Горбачов, виждаме, че 60 на сто от руснаците съжаляват за разпадането на СССР, а 55 на сто смятат, че това е можело да бъде избегнато. Така или иначе, шестте години на Михаил Сергеевич начело на СССР са време на преломна промяна. Сложена е точка на Студената война, а границите на империята са преначертани.

Горбачов печели безпрекословното признание на западния свят, когато проявява разум и не блокира обединението на Германия. Това е и в основата на Нобеловата награда за мир. Впрочем процесите на разпад в СССР имат своето огледално продължение в страните от бившия социалистически лагер – Полша, Чехословакия, България, Унгария и Румъния тръгват по пътя на демокрацията и многопартийната система, пада Берлинската стена между ФРГ и ГДР, а във времето започват процеси на разделяне на федерациите и образуването на нови държави. Така от бивша Югославия се появиха Сърбия, Словения Хърватска, Босна и Херцеговина, Черна гора, Македония и Косово, а Чехословакия се раздели на Чехия и Словакия.

Така или иначе, руснаците продължават да гледат накриво Горбачов и до днес. Странно е, че отношението към приемника му Борис Елцин е съвсем различно. Него го честват официално като баща на демокрацията, нещо, което по право се полага на Михаил Горбачов.

Ако Михаил Серегеевич има голям грях към демокрацията, това е премълчаването в продължение на дни за ядрената катастрофа на атомния реактор в Чернобил през 1986 година. И до днес критиците му през жлъчен смях го контрират, че през своята фондация и независимия вестник „Новая газета“ той се бори за повече откритост и критичност, а в същото време милиони са обречени на болести и смърт след катастрофата в Чернобил.

Горбачов търси нови хоризонти и политически шансове в липсата на откритост и бавната модернизация. Според него само така хората могат да разберат същността на перестройката. Очевидно е и до днес, че плановете му не се осъществяват. Както казваме в България – каква я мислехме, каква стана… Все пак ще остане в историята като първия президент на СССР през 1990–1991 година и последния председател на Президиума на Върховния съвет на Съветския съюз.

 

Разпадът на СССР и пучът

Горбачов и Елцин (вдясно) през 1991 г.

Омразата към Михаил Горбачов не идва с годините, а по време на неговото управление. През 1991 година комунистическите хардлайнери в Москва правят опит за преврат срещу реформиста Михаил Горбачов. Най-куриозното е, че с готвения пуч те опитват да осуетят разпада на СССР, а всъщност постигат точно обратния ефект.

През март 1991 година 70 на сто от руснаците гласуват в референдум да се запази Съветския съюз. „СССР можеше и трябваше да бъде спасен“, ще каже след 20 години от събитията и Михаил Горбачов. Очевидно е обаче, че тогава той е нямал визия как ще изглежда новият СССР.

Преговорите в неговата резиденция край Москва вървят трудно. Участват само 9 от общо 15 съветски републики. Резултатът от разговорите е съгласуването на един нов държавен договор за запазването на СССР. Подписването е насрочено за 20 август, но дотам така и не се стига.

На 19 август Москва осъмва с танкове по улиците. В ход е преврат срещу Горбачов. Сред заговорниците са министрите на отбраната и вътрешните работи, шефът на КГБ. С твърдението, че Горбачов е болен, те го затварят заедно със семейството му в неговата вила в Крим, където е на почивка. В СССР е обявено извънредно положение. В крайна сметка превратът се проваля. Отявленият враг на комунистите Борис Елцин събира десетки хиляди хора пред своята партийна централа в Москва, за да демонстрират срещу пучистите. След три дена извънредното положение е отменено, Горбачов се връща в Москва, а превратаджиите са арестувани. Някои от тях се самоубиват, а комунистическата партия е забранена. В крайна сметка от пуча печели Елцин, а спасяването на СССР се проваля. Още в дните на преврата Естония обявява своята независимост. Следват Украйна и други републики. Горбачов напразно се опитва да даде живот на новия държавен договор. Три месеца след пуча Русия, Украйна и Беларус образуват ОНД (Общност на независимите държави), на 26 декември официално е обявено разпускането на СССР, а Михаил Горбачов подава оставка и директно отива в историята.

Тези горещи събития дълги години са предмет на коментари и анализи, защото бележат по-нататъшното развитие на събитията в Европа и по света. Според мнозина наблюдатели на процесите е твърде странно бързото и сравнително безшумното спихване на една суперсила като СССР. Някои като германския политолог Герхард Симон пък смятат, че Съветския съюз просто много е бил надценяван. „Те бяха много силни и мощни във военно отношение и имаха сериозен ядрен потенциал, но от икономическа гледна точка СССР никога не е бил реален съперник на САЩ. Съветската система рухна и заради конкуренцията със Запада и заради самия факт, че Западът съществуваше като по-добра икономика, свобода, с външния притегателен лукс на живота. Руснаците сами си сложиха примката на шията. Голямата грешка на съветската пропаганда и идеология беше в това, че постоянно търсеха сравнение със Запада.“

След време пред агенция „Интерфакс“ Михаил Горбачов обвинява за разпада на могъщата държава… народа, който не бил я защитил и изпаднал във временно умопомрачение. В мнозинството си руските политолози смятат това твърдение за тъжен епилог на жестокия провал на политическия бърборко Михаил Сергеевич. Те коментират и до днес, че да рушиш съграденото от другите, е безотговорност, но да разрушиш най-голямата държава в света е историческо предателство – оценка, отдавна дадена от народа. От кого да защитят хората държавата си? От нейните собствени псевдолидери авантюристи Горбачов и Елцин, разрушили всичко в името на личния си интерес и амбиция ли? От тяхната външнополитическа, военна и идеологическа абдикация ли?

Бившите комунисти в СССР, които имат здрави корени, казват, че през 1985 година Горбачов е окрилил надеждите на милиарди хора за мир и социализъм с човешко лице. Но вместо реформиран социализъм,руснаците са получили разпад и оклеветяване на левите каузи, а вместо мир – еднополюсен свят, начело с арогантен глобален полицай. Тоест Горбачов е направил не това, което е искал народът, а това, което се харесва на западните елити, които го купуват с престижни награди и милиони за лекции и статии.

В Русия и до днес има наблюдатели, които смятат, че моделът „Горбачов“ за перестройката е провален, но китайският модел „Дън Сяопин“ за икономически реформи, съчетани с укрепване на държавността, се оказва успешен. Днес Китай е най-силната икономика в света, въздишат в Москва и казват, че това е можел да направи Горбачов с колосалните природни, човешки и духовни ресурси на народите на СССР…

 

Тодор Живков пада жертва на перестройката

Михаил Горбачов неведнъж е показвал презрението си към Живков

Версиите, че видите ли, Тодор Живков е паднал от власт в България на 10 ноември след дълго подготвян преврат, са за наивници, които нямат представа за процесите в края на 80-те години. Историческата истина е, че Михаил Горбачов е в основата на свалянето на Тато от поста генерален секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет. Съветският лидер твърдо е решен да смени всички стари комунистически функционери в Източна Европа. Заменяйки ги със свои доверени перестройчици, да съхрани системата и да продължи да я развива по свое усмотрение. Така на мушката са Янош Кадър в Унгария, Николае Чаушеску в Румъния, Тодор Живков в България, Густав Хусак в Чехословакия и Ерих Хонекер в ГДР.

В интерес на истината, Тодор Живков се оказва един от най-жилавите и издръжливи. Нещо повече, той има свое виждане как България да преодолее икономическата криза от втората половина на 80-те. Смята да превърне страната ни в икономически тигър с подкрепата на Федерална република Германия. Подобно мислене си е направо революционно за онези години на тотална хегемония на СССР и службите на КГБ в социалистическия лагер.

Българският ръководител Живков е в прекрасни отношения с канцлера на Бавария Йозеф Щраус и поддържа добро приятелство с германския канцлер Хелмут Кол. Както се казва, старата любов ръжда не хваща. Преди това и по време на Първата и на Втората световна война България е в съюз с Германия независимо от тежките последствия.

Един доклад на ЦРУ, който руските служби прихващат и който преди години бе изваден на светло от колегите в „168 часа“, става причина за тоталния срив между Живков и Горбачов. Съветският лидер разбира, че нашите власти предвиждат да поемат към плавен прогермански курс. Нещо повече, Тодор Живков води разговори с Йозеф Щраус за създаването на българо-немски джойнтвенчъри. После прави шокиращо изказване по време на среща с немски индустриалци, пред които коментира тогавашния указ №56, който дава началото на частната инициатива у нас: „Ние отгоре пишем социализъм, но отдолу си е жив капитализъм“. На всички срещи с ръководители от ФРГ присъстват или Огнян Дойнов, или Стоян Овчаров. По време на общ излет в ловна хижа с Йозеф Щраус нашият Живков директно го пита какво трябва да направи България, за да влезе в Европейския съюз.

Всичко това вади от обувките Михаил Горбачов, който получава информация от руските разузнавателни служби. Не че преди да научи, е изпитвал особени симпатии към Тодор Живков. Историци припомнят, че още като член на Политбюро на ЦК на КПСС при едно от посещенията си у нас през 1984 година Горбачов се държи надменно с Живков и на няколко пъти в разговорите демонстрира пълното си презрение към него.

Преди ноемврийските събития Тодор Живков получава ясен знак от руския посланик, че не е желан вече от Кремъл, но продължава да разчита на любимото си мото „Да се снишим, докато мине бурята“. Тогава дава да се разбере на Горбачов, че чака лист с име, което да утвърди на своето място. Явно се е опитвал да печели ценно време в последния момент. В крайна сметка не успява, независимо че за бъдещето на България далеч по-добре щеше да е не да тръгне по пътя на съветската перестройка на Горбачов, а на интензивни икономически връзки с Германия.

 

Взима $1 млн. за поява в реклама на Pizza Hut

Американската верига ресторанти Pizza Hut става един от символите на сближаването между Русия и Запада. Първото заведение в Москва отваря врати на 8 март 1990 година. Това е няколко месеца след McDonald’s. Най-любопитното е, че се случва още преди разпадането на Съветския съюз. По време на августовския пуч през 1991 главата на РСФСР Борис Елцин е звънял в пицарията, за да направи поръчка, според твърдения на американската телевизия CBS News.

Михаил Горбачов се снима в реклама на Pizza Hut през 1997. По думите на прессекретаря на фондация „Горбачов“ Павел Палажченко, видният политик го е направил заради пари, за да финансира създадени от него обществени организации. Горбачов признава, че съпругата му Раиса била против идеята, защото се опасявала от репутационни щети, но той имал нужда от средства да финансира създаването на библиотека и архив на Перестройката. По неофициална информация е получил 1 милион долара (еквивалент на $2 млн. в днешно време) за рекламата, където присъства само в няколко кадъра и няма реплики.

Едноминутният клип експлоатира разделението на руснаците по отношение на Горбачов и потвърждава мнението, че той е по-популярен в чужбина, отколкото в родината си. Политикът и малката му внучка Анастасия Вирганская, тогава само 10-годишна, се разхождат по заснежения Червен площад и влизат в ресторанта. Семейство на съседната маса ги забелязва.

„Това е Горбачов. Заради него в икономиката ни е бардак“, отсича бащата.

„Благодарение на него имаме нови възможности“, отвръща синът.

„Заради него имаме политическа нестабилност“, настоява критикът.

„Благодарение на него имаме свобода“, репликира усмихнатият млад мъж.

„Пълен хаос!“

„Перспективи!“

„Политическа нестабилност“, повтаря бащата.

Тогава се намесва майката: „Благодарение на него имаме „Пица Хът!“.

Спорещите се съгласяват, усмихват се и вдигат наздравица за експрезидента, на която Горбачов отвръща с ръкомахане, а всички посетители в заведението подемат призива и „За Горбачов!“ се чува като ехо, докато камерата се изтегля панорамно над площада.

Сега Pizza Hut и KFC – две от водещите марки на корпорацията Yum! Brands, напускат руския пазар заради военната агресия срещу Украйна. Компанията собственик води преговори за продажба на 1100 заведения за пържените пилета, докато 50-те пица ресторанти вече имат руски собственик и ще претърпят ребрандиране по подобие на McDonald’s.

 

Раиса Горбачова – комунистическата лейди с парижки шик

Раиса Горбачова и Елизабет II (в средата) си говорят на английски, докато Михаил Горбачов ползва преводач в диалозите с кралицата

„Тя е единствената от съпругите в Кремъл, която „тежи“ не по-малко от мъжа си“ и „комунистическа лейди с парижки шик“ са само две от дефиниращите фрази в западната преса за Раиса Максимовна Горбачова – най-известната рускиня от властта през втората половина на XX век. До деня, в който брюнетката, излъчваща азиатска екзотика, се появява пред камерите до Горбачов, за да бъде неотлъчно до него през цялата му политическа кариера, руският народ не знае почти нищо за нежните половинки на ръководителите си. В СССР клюките винаги са най-актуалният информационен поток. Малко са хората дори във върхушката, които са наясно как изглеждат законните партньорки на първите държавни мъже. Раиса обаче нарушава мухлясалата традиция. Но колкото и да е странно, в началото това никак не се харесва на същия този народ.

Когато Михаил и Раиса се сприятеляват, тя е годеница на Толя Зарецки – физик, възпитано момче от елитно и заможно семейство – баща му е директор на прибалтийските железници. Майка му пристига в столицата със специален вагон, за да оцени качествата на бъдещата снаха. Но никак не остава доволна. И забранява на Толя да се жени за нея. По това време Михаил и Раиса са студенти в Московския държавен университет – тя учи философия, той – право. След проваления романс започват да се виждат все по-често – първо само дружат, а после разбират, че са родени един за друг. Но за да съберат пари за сватба – няма друг начин да бъдат заедно, през цялата лятна ваканция Михаил работи на комбайн. Годините след Втората световна война са бедни и гладни. Женят се на 25 септември 1953. И въпреки усилената селскостопанска дейност на бъдещия първи президент на СССР заработените рубли стигат само за бялата шифонена рокля на булката, която й шият в дизайнерско ателие. Обувки взима назаем от приятелка. Горбачов не успява да осигури средства и за пръстени. Пак поради същата причина вдигат купон чак на 7 ноември – в столовата за диетици на общежитието в Строминка. На масата има котлети, водка, сельодка и варени картофи – съвсем по студентски. През първите месеци от брачния им живот продължават да се хранят с колегите си – Раиса не умее да готви. Дори супа с фиде не може да свари. Смутената тъща обяснява на младоженеца, че дъщеря й никога не е обръщала внимание на домакинските задължения, защото винаги е със забит в учебниците нос – не че Михаил не знае за златния медал, с който Раиса завършва гимназията и влиза без изпити в Московския университет. Въпреки битието, което би отчаяло всеки млад човек, двамата са много щастливи. „Безкрайно обичахме да танцуваме. На един новогодишен бал така се увлякохме във валса, че дори не осъзнахме как продължаваме да се въртим без музика – оркестърът просто беше приключил изпълнението си. Всички ни гледаха, а после аплодираха“, разказва Горбачов пред „Комсомолска правда“.

Когато Раиса забременява, се оказва, че лекарите са против тя да ражда – само година преди това е на границата между живота и смъртта заради страшен пристъп на ревматизъм, който стига до сърцето й. Тогава е толкова зле, че Михаил я отнася на ръце до болницата. А сега – в щастливата еуфория на предстоящото бащинство, докторите го изправят пред фатален избор. Обясняват му, че детето може и да се роди, въпреки че не е изключено и обратното, но е сигурно, че Раиса ще умре, тъй като сърцето й няма да издържи. Двамата страдат ужасно за Серьожа – така искат да нарекат нероденото си момченце – на дядо му Горбачов. През 1955 година решават да сменят обстановката и климата – и заминават за Ставропол. През 1957 на бял свят идва дъщеря им Ирина.

Около имената на двамата Горбачови има любопитна митология. Бащата на Раиса я нарича така, защото иска тя винаги да живее като в рая. А Михаил първо се казва Виктор. Той е едва на няколко седмици, когато дядо му го отнася при попа в съседното село, за да приеме светото кръщение – първото от седемте тайнства на църквата. Именно там казва на свещеника: „Да бъде Михаил“.

Горбачов неведнъж е разказвал, че между него и Раиса никога не е имало сериозни скандали – само малки недоразумения. „В момента, в който се канехме да се скараме, тя ми обясняваше: „Замълчи – имаш само сребърен медал“. Ревнуват се, но с мярка. Раиса не позволява да се прекрачи границата на принципа „Който не обича, не ревнува“.

„Маниерите й, поведението й, стилът й бяха на принцеса – независимо от факта, че баща й е бил строител на железопътни вагони, където семейството му често е оставало да живее. Раиса сменя девет училища, което за отличник като нея е някакъв кошмар. Затова беше и остана загадка – как и защо притежаваше финеса на аристократка“, споделя Горбачов.

Раиса наистина владее удивителния талант да излъчва суперелегантност и изисканост. Неслучайно тя се сближава с Ене Бурда – легендарната създателка на модната немска империя. След като се запознават в Германия, започва да я кани в Москва. През 1987 г. Burda Moden става първото западно списание, издавано в Съветския съюз. Така Раиса неглижира не само културните, но и политическите граници. Но клюките, според които Горбачова лети с частен самолет до Париж, за да си шие тоалети при Ив Сен Лоран, си остават клюки. Първата дама се облича в едно от фешън студиата на култовата улица „Кузнецки мост“. Маргарет Тачър пише в мемоарите си, че толкова се възхищава от костюмите на Раиса, че с удоволствие би отишла при шивача й. Двете са добри приятелки – още повече че Горбачова владее езика на Желязната лейди. А когато в Русия и Европа я питат: „Раиса Максимова, как успявате винаги да изглеждате толкова добре?“, Михаил Сергеевич отговаря вместо нея: „Случи на съпруг“.

 

40 години се грижи за брат алкохолик

Евгений Титаренко

„Тя беше много почтен и раним човек – не понасяше несправедливостта. Около семейството ни имаше толкова клюки, толкова измислици… В един момент престанах да им обръщам внимание, а Раиса си слагаше всичко на сърцето. Перестройката ми отне жената – съкрати живота й“, категоричен е Горбачов.

Той и досега пази една от чантите за авторските й ръкописи. Раиса, която си отива през 1999 г. от неизлечима левкемия, така и не успява да напише книга за живота им, от която хората да разберат, че не са по-различни от тях. Че много от проблемите им са идентични с тези на народа – примерно като алкохолизма на Евгени Титаренко, по-малкия брат на Горбачова. В продължение на 40 години тя се опитва да го измъкне от бездната, но алкохолът го съсипва. Въпросният Женя е интелигентен като кака си, но има сложни отношения с родителите им и затова на 14 постъпва в морско училище, а по-късно завършва литературен институт. Сривът в психиката му настъпва, когато, доволен от успеха си като детски автор, се опитва да пише за възрастни. Горбачов вече е секретар на ЦК, когато шуреят му се превръща в професионален пияница. Горбачови настаняват Евгений Титаренко в специализирана болница, но резултатът е нулев. Този житейски провал също подкопава здравето на Раиса. В един момент в СССР започват да говорят, че Горбачов въвежда сухия закон заради Титаренко.

„Не бива да се преувеличава – пияниците в онези години бяха много. Всички пиеха навсякъде. Даже в катедрата, където Раиса беше доцент. В правителството бяхме засипани с писма и призиви – да направим нещо, за да спасим държавата от водката“, връща лентата Горбачов и цитира статистиката: на глава от населението, включително и децата, се падат по 17 литра „твърдо“ гориво. Когато става генерален секретар, се разпорежда всеки ден да му докладват за ръста на опияняването. Той е втрещен и от това, че в масовите магазини почти не продават вино и бира.

Раиса пък не спира да покровителства двете най-важни за нея сфери – културата и здравеопазването. Заедно с академик Дмитрий Лихачов, който нарича България „Държавата на духа“ и прокламира нейното решаващо значение за изграждането на руската писменост, създават специален фонд за изкуствата и литературата. Благодарение на Горбачова са открити музеи на Андрей Рубльов, Николай Рьорих и Марина Цветаева – трима мегаинтелектуалци, които нямат нищо общо с политиката. Работи по проекти за възстановяването на църкви, разрушени от съветската власт. Помага на семейства, пострадали от аварията в Чернобил, патрон е на Централната детска болница в Москва и на международната асоциация за хематология.

Последни новини