Албена АТАНАСОВА
Карето кралици в италианското кино остана трио – Моника Вити си отиде на 90. Джина Лолобриджида, София Лорен и Клаудия Кардинале споделят тъгата по уважаваната си колежка, която обаче на младини не броят за реална конкуренция. Прочутата блондинка е много различна от тях – не само заради астигматизма и силното късогледство, които променят погледа й. Тя е от тихите, но дълбоки води – като контрапункт на шумните секссимволи. Но въобще не им отстъпва – за три десетилетия блести в 55 филма, журналистите я обожават заради изтънчената й ирония на екрана и извън него, киното я издига върху пиедестала на музите.
Вити никак не е лесна – през 1968 категорично отказва да влезе в журито на фестивала в Кан, тъй като е солидарна с протестите на студентите във Франция, подкрепени от кинаджиите от Новата вълна. Съдбата обаче все пак демонстрира предпочитанията си към Лоло, Лорен и Кардинале – те все още са активни и с ума си. Докато Моника преди две десетилетия не само се оттегля като Бриджит Бардо, но и се скрива като Грета Гарбо. Хилядите й фенове тогава се надяват, че слуховете за прогресивната й деменция са силно преувеличени – като „новината“ за смъртта й през 1988, която френският вестник „Монд“ тиражира на първата си страница. Главният му редактор тогава изпраща на Моника 500 „червени от срам рози“. Но на 5 февруари светът се убеди, че Вити наистина е отлетяла към рая – поклонението беше в една от църквите на проектирания от Микеланджело площад на Капитолийския хълм в Рим. Всички поднасяха цветята пред снимката на божествено прелестната млада Моника.
И Антониони създаде Моника…
Мария Луиза Чечарели е родена в Рим, но във вените й тече бунтарската кръв на Сицилия. В стремежа да се отърве от господството на мъжете в семейството, каквато е традицията в католически патриархалната Италия, едва на 16 кандидатства в Националната академия за драматично изкуство. Не я приемат веднага и тя решава, че е грозното пате – заради кльощавите си крайници и изразителния си нос. Втория път хората от журито отново се канят да я скъсат, но Моника им изиграва етюд – заплашва ги, че ще се самоубие. Толкова е убедителна, че веднага влиза в списъците на късметлиите. Неслучайно, след като завършва, изиграва серия от героини на Шекспир, Молиер, Брехт. Появява се епизодично във филма „Адриана Лекуврьор“. Избира псевдонима по фамилията на майка си – Витиля.
Но съдбовният обрат в живота й се случва благодарение на онзи дрезгав глас, който й създава проблеми като студентка – тя озвучава на италиански английската актриса Дориан Грей в драмата „Викът“ на Микеланджело Антониони. И режисьорът, който в началото вижда само тила на Моника в монтажното студио, остава запленен. В паузата я заговаря, а тя от любезност го кани да я гледа на сцената. Той й отвръща, че вече я е забелязал – и се превръща в неин Пигмалион: променя цвета на косата й, стила на говорене, походката, гардероба, самочувствието… Следват главни роли в четири знакови творби на Антониони – революционния за каноните „Приключението“, „Нощта“, „Затъмнението“, „Червената пустиня“. В тях Моника играе жени, които са изморени от отчуждението и от духовното си превъзходство над силния пол.
Режисьорът иска ръката на красавицата, тя му отговаря: „Не“
В продължение на години Вити и Антониони са от най-продуктивните арт двойки в седмото изкуство и са пословични със своята отдаденост един към друг. Те са толкова вглъбени в проектите и в отношенията си, че поръчват на известен архитект да им построи футуристична вила в самите скали край Коста Парадизо – райския бряг в северната част на остров Сардиния. Моника не се поддава дори на страстното ухажване, с което я обсажда Ален Делон – партньора й в „Затъмнението“. Той не спира да измисля всевъзможни хитрини, за да тушира привидно дистанцираната актриса – и колкото повече я притиска, толкова повече тя го реже. Красавецът, който печели всяка битка на нежния фронт, този път губи войната.
Може би Моника напразно загърбва един от най-харизматичните прелъстители на всички времена. Защото Антониони не е от най-моногамните. Говори се, че той поддържа паралелни връзки в Париж, където работи периодично и има апартамент. След две петилетки съжителство Антониони най-после иска ръката на Моника, но тя гордо отговаря „Не“, съзирайки абсолютната формалност и силата на навика.
Омъжва се само веднъж
След като къса нишките на романса си с Антониони, Моника къса и с радикалните драми. Тя се впуска в комедията под диригентската палка на виртуозния маестро в жанра Марио Моничели, който й поверява образ в „Момичето с пистолета“. Публиката и критиката я аплодират в един глас. Тя е страхотна двойка и с папата на смеха в киното на Ботуша – Алберто Сорди, в „Любов моя, помогни ми“, „Аз знам, че ти знаеш, че аз знам“. Моника работи още с Джоузеф Лоузи, Миклош Янчо, Луис Бунюел, който, незнайно защо, я нарича „мъжемелачка“. Пуска и две автобиографични книги. В колекцията си има пет награди „Давид на Донатело“, три „Сребърни ленти“, четири „Златни глобуса“, „Златен лъв“ за цялостно творчество, „Сребърна мечка“ от Берлинале. Но когато в началото на 80-те започва петия си професионален дует с Антониони, с когото все така се уважават като творци и съмишленици – „Мистерията Обервалд“, започват и признаците на алцхаймер.
Първият и последен съпруг на Моника Вити е Роберто Русо. Тя го среща, докато се опитва да се центрира след раздялата с Антониони. Те заживяват заедно от края на 60-те, въпреки че се женят чак през 1995. Тъкмо за играта си във филма на Русо „Флирт“ Вити получава „Сребърна мечка“ през 1984.
Моника застава от другата страна на камерата през 1989 – „Тайният скандал“ е номиниран за най-добър дебют за статуетките „Давид на Донатело“, италианските Оскари. На фестивала в Кан го гледа и полупарализираният след първия си инсулт Микеланджело Антониони. Той не пести комплиментите към бившата си муза и ученичка в киното.
Уви, заради алцхаймера Моника Вити не успява да продължи кариерата си на режисьор. „Доброто не може да умре – то е навсякъде. Без него животът не би имал смисъл“, казва в мемоарите си звездата, която посреща отредената й от Бога безпаметност без гняв и със смирение. Роберто Русо до последно бди над нея и я пази от папараци, жълтата преса и вредните слухове в интернет.
