- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_img

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
неделя, 4 декември 2022 г.
6.1 C
София

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Морфов и Деян Донков – тандем без конкуренция в „Антигона“

Избрано

Милена Ерменкова е Антигона – трагична героиня на Еврипид, Софокъл и Жан Ануи, а Деян Донков е Креон – олицетворение на безмилостната власт
Автор: Албена АТАНАСОВА

Александър Морфов е все така мощен като режисьор – в това се убеди и последният зрител на втори балкон в Народния театър, където се случи софийската премиера на плевенския спектакъл „Антигона“. Нашумелият напоследък с надрасканата врата на пиара на Народния театър Велислава Кръстева режисьор превръща древногръцката трагедия за вечната бунтарка в универсална политическа сатира с препратки към родния властови пейзаж. От зрелището на академичната сцена стана ясно, че творческата енергия на Морфов несъмнено е постигнала нови върхове пред седемте години на професионални странствания по света.

Представлението е интелектуално измислено – до последната реплика и последната метафора всичко е посветено на копнежа за свобода и нейния драматичен и може би обречен сблъсък с тиранията. Неслучайно Морфов казва „Моите убеждения са в моите постановки. Не се научих да мълча и не се страхувам.“ Всъщност точно това е философията на Антигона – по-малката дъщеря от кръвосмесителния брак между Едип и Йокаста. Момичето се опитва да погребе брат си Полиник, въпреки забранителната заповед на чичо си Креон, който наследява трона от изболия очите си Едип. Трупът гние на бунището – защото Полиник е врагът, опълчил се срещу новия режим в двореца. Автентичната театрална магия започва, когато Деян Донков поема механизмите на действието в ролята на Креон – любезният почти безсловесен родственик, който избуява в жесток държавник, проповядващ тоталитарната си идеология. Оттук нататък публиката вижда и слуша най-вече него. Деян Донков градира образа със смислена виртуозност, в която Морфов е изпипал и най-минималната асоциация. Комичният псевдодемократ Креон първо изглежда като марионетка в ръцете на мъжете в черни костюми, които уж са му секретари, но бидейки от службите, предимно го контролират. Той е почти невинен, докато лудува със скъпа проститутка и се налива с уиски в спалнята, до която се стига през врата в библиотеката, чиито книги са изрисувани – алегорията за бутафорията и простака управник е сред любимите на Морфов. От мига, в който окончателно разбира, че Антигона отхвърля подчинението, Креон избухва в тиради, маркиращи най-болезнените теми в социума. Презира предаността към семейството, традициите и родовата памет. Изживява се като мъченик, който едва ли не е длъжен да оглави държавата, защото все някой е призван да поеме отговорността – но народът трябва да бъде държан във воняща смрад, за да е смирен. „Аз съм прост – тоест обикновен“, мотивира той своя патриотизъм, жалвайки се от „корумпираното народно събрание“ и призовавайки саркастично „Викайте „Промяна“.

Деян Донков постига пълното съвършенство между движенческия и психологическия театър, между пластиката и посланията – тялото му не спира нито за миг, следвайки контрастите в монолозите му и диалозите му с другите участници в екшъна. И никой не може да разбере дали, когато цопва в плиткия басейн, неволно се хлъзва по постоянно леещата се вода – въпреки че греховете нямат измиване, или така е по концепцията на Морфов.

Ованес Торосян отсрамва плевенската трупа. Той е корифеят на оркестъра, който въвежда във фабулата. „Тази история започва като трагедия и завършва като трагедия. Всеки финал е трагичен – твоят, моят, нашият общ финал. Важното е обаче как ще извървим пътя до финала – това е нещото, което прави хората различни“, твърди героят му с фразите на Морфов. Ако единиците качествени режисьори, с които разполага националният афиш, продължат да работят с Торосян, ще стане голяма звезда – той е роден за актьор. Съпругата му Милена Ерменкова дава много като Антигона, но има и много да се учи. Надя Керанова, която столичани гледаха и в „Опашката“ на Плевен, е опортюнистката Исмена. Александър Кънев, станал масово симпатичен покрай сериала на БНТ „Порталът“, е Хемон – годеникът на Антигона, безпомощен пред диктата на баща си Креон. Той не умее да протестира – и затова пронизва с меч сърцето си край обесената  Антигона, избрала въжето пред бавния край в зазидана пещера.

Художници на декорите и костюмите са Семьон Пастух и Тита Димова-Вантек, хореографията е на Андреа Гаврилиу, саундът е на Душанка Белада. Младите китаристи Борислав Ковачев и Александър Колев посрещат зрителите с изпълнения на живо. Периодично гръмва великата музика на Микис Теодоракис, сътворена от него за филма на Михаилис Какоянис „Зорба Гърка“, и всички се впускат в еуфорията на сиртакито. В крайна сметка дори понякога мрачно настроеният Морфов вярва, че животът трябва да се танцува.

 

Окупираният Париж гледа пиесата през 1942 г. 

Световноизвестната пиеса на Жан Ануи „Антигона“, написана и поставена още през 1942 година в окупирания от нацистите Париж, се превръща в явление на премиерата. Следват пълни салони, в които публиката е безмълвна пред трагическата сила на древния мит, чието внушение е общочовешко и винаги съвременно. И макар че тогавашният контекст на сюжета е свързан с диктатурата на Хитлер, „Антигона“ остава като модерна класика в репертоара на всички европейски театри. Жан Ануи придава нови измерения на глобалния конфликт между човека и властта и подлага на дебат екзистенциалната стойност на компромиса.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини