Мария ПЕТКОВА
Когато през 1865 г. излиза „Алиса в страната на чудесата“, кралица Виктория е в такъв възторг от нея, че моли своя поданик – писателя Луис Карол, да й посвети следващата си книга. След известно време нейното желание е удовлетворено. Тя получава томче, озаглавено „Елементарен трактат за детерминантите“ – един от 11-те математически трудове на Чарлс Латуидж Доджсън, както е истинското име на автора, от чието рождение се навършват 190 години. Той е истинска ренесансова личност във Викторианската епоха.
Освен изключителен математик Доджсън е поет, сатирик, философ, изобретател и фотограф в зората на това изкуство. Той е магистър по логика, а работата му в областта на линейната алгебра, геометрията и създаването на пъзели е наистина забележителна. Измисля и първообраза на играта на думи „Скрабъл“, изключително популярна в наше време. Едно от интересните изобретения на Доджсън е никтографът – карта с 16 квадратни дупки (два реда по осем) за въвеждане на стенографски код с точки и тирета. Разработва го, защото се дразни, че губи страхотни идеи, които му идват посред нощ. Благодарение на картата той може спокойно да пише в тъмното. Изобретението е особено полезно и за незрящи хора.
Някои изследователи на творчеството му виждат връзка между неговите математически занимания и „Алиса в Страната на чудесата“. Според тях тя е сатира на появяващата се тогава концептуална математика, свързана с имагинерни числа и кватерниони, осмени от Доджсън, който е известен като консерватор и почитател на евклидовата геометрия.
„Алиса в Страната на чудесата“ се ражда по време на една от разходките му с лодка със семейство Лидел – децата на неговия шеф Хенри Лидeл, декана на Крайст Чърч в Оксфорд. Трите момичета стават героини в книгата му, а самият той е прототипът на Додо. Писателят използва птицата като своя карикатура, защото поради заекването му от детските години понякога се представя като „Дo-Дo-Доджсън“. Твърди се, че той заеква само пред възрастни, докато с децата говори нормално. По-късно в живота развива ужасяващи мигрени, предизвикващи халюцинации, които лекарите по това време диагностицират като епилепсия.
Голяма част от живота на Доджсън е бил обект на спекулации. Той дори попада в дългия списък на хора, заподозрени, че са Джак Изкормвача. Убийствата са извършени през 1888 г., когато Доджсън е в средата на 50-те си години. Авторът Ричард Уолъс смята, че след строго религиозно възпитание и тормоз по време на нещастните си училищни години той се е превърнал в сериен убиец въпреки успешната си преподавателска и писателска кариера. Уолъс поставя творбите на Доджсън в категорията „изповеди“ и това е в основата на теорията му. Според него в произволно вмъкнати пасажи писателят кодирано прави „признания“ за убийствата.
Фотографските занимания на Доджсън също са обект на спекулации, които водят до преразглеждане на сексуалността му и набеждаването му за педофил. От 1856 година, в продължение на над две десетилетия, Доджсън създава над 3000 фотографии, включително портрети на приятели и знаменитости, забележителности, пейзажи и снимки на скелети, кукли, статуи, картини и др. Според „Луис Карол: Биография“ той има свое собствено студио и през 50-те години на XIX век за кратък период обмисля да изкарва прехраната си като фотограф.
Фотография на Алис Лидел, направена от Луис Карол, 1858 г.
Писателят остава ерген до края на живота си, а половината от оцелелите му фотографии са изображения на малки момичета, включително Алис Лидел – прототипа на Алиса, а на някои кадри те са снимани голи. Тъй като не се знае много за личния живот на Доджсън, това води до спекулации относно романтичните му интереси. Според някои от тях той е имал чувства към 11-годишната Алис. Твърди се, че това води до охлаждане на отношенията му с нейното семейство в един период от време, но няма доказателства дали това е била причината. Авторката Каролин Лийч предполага, че определянето на Доджсън като педофил е мит, който се дължи на непознаването на викторианския морал и на факта, че по това време съвсем нормално се приема присъствието на голи деца в изкуството като символ на невинност. За спекулациите допринася и това, че пуританското протестантско семейство Доджсън крие и унищожава информацията за отношенията на писателя с възрастни жени.
Писателят в градината с жената и четирите деца на близкия си приятел Джордж Макдоналд
Луис Карол е ръкоположен за дякон на 22 декември 1861 г., но не става свещеник в разрез с правилата на Христовата църква. Заекването му е едно от възможните обяснения, но няма доказателства, че то е пречело на способността му да проповядва. Другите вероятни причини са любовта му към театъра, срещу която се обявява архиепископът на Оксфорд, охладнялото му отношение към Англиканската църква и интересът му към други религии.
