Всяка година на 26 април Украйна и светът си спомнят за най-тежката атомна авария. Навършват се 37 години от трагедията в АЕЦ „Чернобил“. В Украйна ще се проведе възпоменателна церемония за жертвите.
Предполага се, че през годините над 115 хиляди души са починали от заболявания, причинени от радиацията.
Аварията в Чернобилската атомна електроцентрала става през нощта на 26 април 1986 г. по време на планирани тестове на четвърти блок. Пренапрежение в захранването е последвано от експлозия, която разрушава ядрения реактор и предизвиква голям пожар.
Във въздуха се издига облак от радиоактивни вещества, който покрива големи части от Украйна, Беларус, както и части от Русия и Европа. Според Международната скала за ядрени събития (INES) на аварията в Чернобилската атомна електроцентрала е присвоена най-високата – 7-ма степен на опасност.
Сериозността на катастрофата обаче не е известна веднага. В първите дни съветските ръководители се опитват да скрият аварията не само от другите страни, но и от гражданите на СССР.
Евакуацията на Припят, най-близкия град до епицентъра на взрива, е обявена едва ден по-късно. След това, три дни по-късно, от опасната зона са евакуирани жителите на населени места, намиращи се на 10 км от мястото на аварията. В Киев, който беше засегнат от облак радиоактивен прах, се проведоха масови първомайски демонстрации.
Михаил Горбачов, ръководител на Съветския съюз, съобщи подробности за аварията в обръщение към гражданите едва на 14 май.
Реакцията при извънредни ситуации започна с гасенето на пожари. В първите дни пожарът беше потушен от хеликоптери, които хвърлиха специален състав върху разрушения реактор, за да предотвратят нагряването му и да намалят радиоактивните емисии.
По-късно се появи опасност от радиоактивно замърсяване на почвата и подпочвените води. За да се избегне това, под реактора е прокопан тунел и е изградена 30-метрова стена.
Ликвидацията продължава до 1987 г. През това време над разрушения четвърти блок е изграден защитен „саркофаг“.
Централата е напълно спряна през 2000 г., а през 2019 г. е пуснат в експлоатация нов защитен кожух над саркофага – арката „Shelter-2“.
В операциите по почистването на Чернобил са участвали общо около 240 000 души. Много от ликвидаторите пожертваха здравето и живота си в борбата с „невидимия враг“ – радиацията.
Точният брой на загиналите в резултат на бедствието все още не е известен. Първите загинали са двама работници, които са били в централата по време на експлозията, и пожарникарите, които са гасили пожара без средства за радиационна защита.
В рамките на три месеца след трагедията тридесет и един души умират от радиационна болест. През следващите години от последиците от облъчването с радиация умират между 60 и 80 души, а 134 души страдат от радиационна болест.
Според „Грийнпийс“ и „Лекари срещу ядрената война“ до 600 000 души може да са били засегнати от аварията и нейните последици. Медицински изследвания показват, че след трагедията в Европа се е увеличил броят на раковите заболявания, включително рак на щитовидната жлеза и левкемия.
След аварията 200 000 квадратни километра са заразени с радиация, като 70% от тях са в Украйна, Беларус и Русия. Около 5 млн. хектара земя станаха негодни за земеделие, а около АЕЦ беше създадена зона на изключване с дължина 30 км.
В околната среда бяха изхвърлени изотопи на уран, плутоний (може да се запази в почвата в продължение на стотици години), йод-131, цезий-134, цезий-137, стронций-90.
С течение на времето концентрацията на радиация в замърсените райони е намаляла. Въпреки това в някои региони количеството цезий в млякото все още може да надвишава допустимите стойности. Гъбите, горските плодове, дивечът и рибата в езерата също могат да бъдат опасни поради наличието на цезий.
Непосредствено в зоната на изключване през последните години природата активно се възстановява и се появяват редки животински видове. През 2017 г. беше създаден Чернобилският радиационно-екологичен биосферен резерват.
Нова заплаха за атомната електроцентрала в Чернобил се появи през първия ден от пълномащабното нахлуване на Руската федерация.