Надежда Захариева е известна поетеса и писателка, съпруга на големия поет Дамян Дамянов. Била е заместник-министър на културата в правителството на Сергей Станишев.
Автор е на текстовете на много известни песни, сред които „Може би“ на група „Сигнал“ и „Разпилей ме ти цялата“ на Лили Иванова
- Как се представяте пред хората?
– Каквато съм си – като най-обикновен човек. Казвам им, че те правят всичко това, което аз не мога, а когато някой от тях прочете нещо мое и му се стори, че той самият го е написал, това означава, че и аз съм им полезна с това, което правя.
2.Важно ли е за вас първото впечатление?
– Отдавна не разчитам на първото впечатление, макар че и то понякога не лъже.
- Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
– Не. Бях на 18 години, когато се влюбих от пръв… слух. Т.е. – харесах човек от мъжки пол заради начина, по който говореше. При втория разговор с него го разлюбих.
- Допускате ли лесно хора до себе си?
– Да. Прекалено често. Случвало се е понякога да се разочаровам от някого. Обръщам гръб и се старая да забравя този човек. И тъй като не той ме е излъгал, а по някакви причини аз съм се самоизлъгала, известно време внимавам кого допускам до себе си.
- Какво може да ви извади от равновесие?
– Почти нищо. А когато се случи, чувството ми за достойнство ми заповядва това да не личи. Два-три пъти съм избухвала, но няма да споделя по каква причина. Но винаги съм прощавала на хората, които са ме изваждали от релси.
- Компромисът, който не бихте си позволили?
– Старая се да избягвам компромиси със съвестта си. Но ми се е случвало. Особено когато съм стояла пред дилемата какво да избера – да бъда нечестно-благодарна или неблагодарно-честна.
- Какво може да ви разплаче?
– Още мога да се разплача от филм, от книга. Има един плач, който никога няма да пресъхне, но той „тече“ навътре в мене И ще продължи да си „тече“ само там.
- На какво най-често се смеете?
– Разсмиват ме филми, книги. Най обичам да се надсмивам на самата себе си.
- Последната книга, която ви впечатли?
–Тъкмо се впечаля от някоя, започвам следващата, впечатлена съм и от нея и коя ще е последната, ще се знае в момента, в който няма да мога да посегна към следващата. Чета все по-малко художествена литература.
- Последният филм, който ви впечатли?
– Обичам европейско кино. Филми, които харесвам, мога да гледам безброй пъти.
- Любим художник?
– Не бих си позволила да посоча само един. Не съм едновалентен почитател на изобразителното изкуство.
- Любим писател?
– Отговорът е същият. Поливалентен читател съм.
- Любим поет?
Харесвам поезията на Дамян Дамянов не само, защото ми е съпруг. Но харесвам и Ботев, и Смирненски, и Павел Матев и много други.
- Любим певец?
– Не съм заклет фен никому.
- Любим филм?
– Преди няколко години щях да отговоря „Когато Ницше плака“.
- Любимо тв предаване?
– Няма такова.
- Каква музика предпочитате да слушате? Класическа, оперна, инструментална.
- Политик, на когото вярвате?
– Никой не може да ме убеди в правотата си. Казано е: „Съмнявай се във всичко!“ Прочетох „Князът“ на Макиавели по време на социализма и си дадох сметка, че сме управлявани по описания от него начин. През 1989 г. прочетох „За духа на законите“ на Монтескьо. Самият той се съмнява, че разделението на трите власти е възможно. От „Държавата“ на Платон научих, че когато бедни и безимотни вземат властта, тя се превръща в предмет на постоянен спор и тогава тежко и горко и на управлявани, и на управляващи. И Стоян Михайловски отбелязва, че у нас властта се превръща в поминък.
19.Историческа личност, която презирате?
–Не мога да презирам само по въображение или по информация, която може и да не е достоверна.
20.Историческа личност, на която се възхищавате?
– Казват, че е добре всеки от нас да си избере духовен учител. Избрах си Христос и Сократ.
21.Любим парфюм?
– Не съм веща в тази област. Използвам ненатрапчиви аромати.
- Любимо мъжко име?
– Редно е да отговоря Дамян – и мъжът ми, и внукът ми носят това име. По-лесно ми е да кажа, че няма име, което да не харесвам. Не името прави човекът, а човекът – името.
- Любимо женско име?
– Нямам предпочитания.
- Какво научихте от родителите си?
– Най-важните неща в живота си. Благодарих им за тях в стихотворението си „Наследство“:
Благодаря ви, тате и мамо,
че нямахте къщи и тежки имоти,
та за таследство ми дадохте само
гордост, и труд, и любов към живота.
- Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?
– Дадох им свобода сами да избераг своя пътя в живота. Човек трябва да носи отговорност за съдбата си.
- Каква искахте да станете като малка?
– Мечтаех да съм пилот, разузнавач. Но като започнах да не вдигам глава от книгите, замечтах да стана писателка. Късно прочетох шумерската поука, че който иска да се отдаде на някоя муза, не трябва да се жени. Вижте откога се е знаело, че заради „греховете“ на родителите ще страдат и децата им.
- Кое е любимото ви животно?
– Кучето. След смъртта на Мурджо – когото децата донесоха полумъртво от Околовръстно шосе и който живя с нас 13 години, сърце не ми дава да „осиновя“ друго куче. Толкова се обичахме и разбирахме с него!
- Мото, девиз или цитат, които следвате?
– Много са. Харесвам мисълта на Артър Милър: „Който се страхува да умре, той се страхува да живее.“
- Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?
– Трудно ми е да избера един.
- Думата, която използвате най-често?
– Тя би била паразит. Обикновено я забелязват хората около мене.
- Любимо ястие?
– Което ми е вкусно в момента, в който го ям.
- Любим цвят?
– Обичам есента с различните ѝ багри.
- Любимо питие?
– Вода. Иначе, предпочитам хубава гроздова ракия и мастика, но по няколко глътки.
- Пушите ли?
– Опитах, когато бях на 18 години, но не ми хареса.
- Кое е първото ви разочарование в живота?
– Случи се толкова отдавна, че не е интересно за публиката.
- Кога сте били най-горд/а със себе си?
– Има и с какво да се гордея, има и от какво да се срамувам. Не смятам за занимавам читателите с подробности за самогордостите ми и самосрамовете ми.
- Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
– В собствените си очи не изглеждам кариеристка.
- Какви са хората от приятелския ви кръг?
– Най-обикновени хора – като мене.
- От какво най-много се срамувате?
– Отговорих вече – това са подробности за лична употреба.
- Кой е най-големият ви страх?
– Човечеството да не се побърка и да не се самопогуби.
- Мечтата, която преследвате?
– Нищо не преследвам. Щастието и нещастието сами ме преседват.
- Откъде черпите информация?
– От медии, на които имам доверие. Не използвам Фейсбук.
- Как отсявате истината от фалшивите новини?
– Като не вярвам стопроцентово в нищо.
- Колко време прекарвате в социалните мрежи?
– Нямам време за тях. Чета. Ако питате какво чета в момента, ще ви кажа: „Политиката отвътре“ на Иван Костов.
- Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
– Боя се, че човечеството няма да се вслуша в съветите на Стивън Хокинг да внимава с изкуствения интелект.
- Искате ли да летите в Космоса?
– Искам, разбира се. Но нямам пари.
- Вярвате ли в извънземни?
– Склонна съм да го направя. Особено като прочетох Шумерските и Акадските епоси.
- Имате ли пророчески сънища?
– Имам. Спасявали са ме от смърт дори. Досега.
- Кое е любимото ви цвете?
– Живея сред цветя – те са ми съквартирантите. Спя в една стая с Петьо – така се казва грейпфрутът, който покойният ми син зася преди години. А в хола общувам с Дамян – фикуса, който беше в кабинета на Дамян и аз го донесох в новото ми жилище. Другите ми цветя носят имената на хората, които са ми ги подарили.
- Отглеждате ли домашен любимец?
– И цветята са домашни любимци. Значи – да.
- Кое според вас е най-ценното човешко качество?
– Добротата.
- Кога предпочитате самотата?
– И самотата е условно понятие. В едно стихотворение Дамян казва: „Със много хора често съм самичък, а в самотата – много рядко сам.“
- Има ли порок, който ненавиждате?
– Има пороци, на които не искам да робувам.
- Борили ли сте се със зависимости?
– Ако чувството за дълг и отговорност е зависимост, искам винаги да съм зависима от него.
- Коя е най-тежката битка, която сте водили?
– Звучи банално, но тъй като е вярно, ще го кажа – битката с врага в мене самата.
- Имате ли хоби?
– Ако четенето е хоби, значи имам.
- Бихте ли се определили като бохем?
– В моите представи бохемът е различно от мене същество.
- Къде почивате – в България или в чужбина?
– В България.
- Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
–Пак ще кажа нещо шумерско: „Съдбата е упорито куче, по петите следва човека.“
- Вярвате ли в късмета?
– Късмет означава съдба. Вярвам, че злото ни носи нещо добро. Най-малкото – поука някаква.
- Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
– Не мога да съжалявам за нещо, което няма как да знам дали е било за добро, или – зло. Може бе трябва де радвам, че съм пропуснала някакъв шанс.
- Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
– На 3 ноември ще навърша 78 години.
- Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?
– Не знам коя да избера. Както са дошли, така са си отишли. Няма защо да си ги спомням.
- В коя епоха бихте предпочели да живеете?
– Щом съм се родила в тази епоха, значи съм я предпочела.
- Кое според вас е най-голямото научно постижение?
–Знам само, че всичко, което учените са открили в името на доброто на човечеството, са се намирали хора, които да го използват за зло.
- За или против ваксините?
– За.
- Вярвате ли в конспиративни теории?
– Чела съм доста такива. Някои ми звучат достоверно. Но не съм сляпо вярваща в нищо.
- Как бихте се определили – либерал или консерватор?
–В морално отношение нито съм крайно либерална, нито – крайно консервативна.
- Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
–Мисля че в живота на всеки от нас идва моментът, в който осъзнава половата си идентичност и без да го карат в ранна детска възраст да направи това.
- Интересувате ли се от спорт?
– Случва се да гледам участия на български спортисти в международни състезания. Като ученичка съм участвала в състезания по спортна гимнастика. Бях и в отбора по волейбол на гимназията в Сандански.
- Държите ли на перфектна визия?
– Държа да изглеждам прилично. За перфектна визия ми е късно.
- За или против пластичните операции?
– В консуматорското общество, в което човек е и стока, и продавач на самия себе си, много човеци плащат, за да придобият подходящ търговски вид. Благодаря на Съдбата, че ме е спасила от дилемата да се подлагам или да не се подлагам на пластични операции.
- Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
– Казват, че за възрастта си изглеждам добре. Както обичам да се шегувам, благодарение на невидимите си „съпътстващи заболявания“, заради които се храня здравословно „на опаковка го докарвам“.
- Твърдо или меко легло предпочитате?
– Нито много твърдо, нито много меко.
- Доволни ли сте от заплатата, която получавате?
– Пенсионер съм. Все още успявам да спечеля някой и друг хонорар и се справям сама с живота. Но знам, че ако се наложи, децата ще ми помагат.
- Страхувате ли се от новото начало?
– Ако под „ново начало“ разбирате промени, не се страхувам. Живяла съм и зле, живяла съм и добре. Който не крои живота с големите ножици на своите желания, не се оплаква от живота, а гледа с какво може да си помогне сам, та и Господ да му помогне.
- Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?
– Няма такава държава! Не мога да си представя да живея в друга държава!
- Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?
– Има много хубави и много нехубави незабравими моменти. И те са си за лична употреба.
- Най-тежкият период, който сте преживели?
– Когато се опитваха да убедят Дамян, че никой повече нямало да го чете, защото бил комунист. Ако „комунистите“ поне малко приличаха на Дамян, предполагам, че „комунизмът“ би изглеждал различен от това, което беше.
- Коя е надеждата, която ви крепи?
– Виждам една рошава Надежда сутрин в огледалото… Тя ме крепи все още.
- Вярвате ли в приятелството?
– Голямото приятелство се среща по-рядко от голямата любов, но го има.
- С кого бихте живели на самотен остров?
– Ако попадна на самотен остров, тогава ще му мисля.
- Може ли да простите изневяра?
– Само изневярата на себе си не бих си простила. За изневярата, за която ме питате, трябва да си прости човекът, който е изневерил. Щом това е бил негивият избор, аз съм длъжна да го приема, дори да ми е неприятно.
- Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
– Бившата ми половинка е на небето. Поддържаме връзка насън.
- Привърженик ли сте на брака?
– По мое време беше задължително. Децата ми сключиха брак по свое желание и по желание на половинките си. Признавам, че бях приятно изненадана от техния избор.
- Романтични ли сте?
– Късно ми е за романтичност! Нали знаете поговорката: „Не било по тикви, че по кратуни!“.
- Кой е любимият ви момент от денонощието?
– Всеки, в който не ми остава време да мисля за себе си.
- На кой народ симпатизирате?
– На всички обикновени човеци, независимо от народността им.
- Кой е въпросът, който си задавате най-често?
– Май няма такъв, но в момента се питам, бих ли могла да живея, ако не се чудех кое по-напред да направя.
- С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
– С историческите личности, с които искам да разговарям, нямам проблем – вземам тяхна книга и разговарям. На съвременните личности едва ли им е интересно да разговарят с мене…
- Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
– И на тази тема съм написала стихове. Доста са. Не съжалявам. Щом нещо е станало, значи е трябвало да стане!
- Кога свършва детството?
– Вероятно, когато загубим любопитството си. Аз все още съм много любопитна. Дори ми е жал, че няма да мога да прочета всичко, което искам и да видя какво ще се случи на Земята, когато ме няма…
- С какво никога не искате да се разделите?
– Вече си признах – с детето в себе си.
- Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
– Веднъж, когато ме видя разстроена, без да ме попита за причината, баща ми каза: „Щерко, когато усетиш, че ще се ядосаш, почни да си пееш наум.“ Стори ми се странно, но започнах да си пея наум и благодарение на бащиния ми съвет надпях живота си. Другият много полезен съвет получих от леля Ванга. Не помня по какъв повод тя ми каза: „Внимавай за всяка дума, която му казваш (на Дамян). Ти можеш да я кажеш по един начин, а той да я разбере по друг.“
- Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
– И да, и не. Отговорът „да“ ми се струва бягство от отговорност.
- Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
– Преди много години ми беше интересно. Не помня дали нещо от това, което са ми предричали, се е случвало. Но каквото е казвала леля Ванга, се е случвало. На 8 септември 1989 г. се срещнахме с нея по желание на Дамян – искаше да я попита дали ще си напише романа, който искаше. Преди той да дойде при нея, та ми каза, че няма да го напише, защото е много болен. И ме посъветва да не му казвам – „Нека да се залъгва!“ – бяха думите ѝ. След няколко секунди поклати глава и добави: „Тежко ти и горко ти на тебе!“
- Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
– Не. Ако се стресна от нещо, чукам на дърво, а най-често се прекръствам.
- Каква е представата ви за щастие?
– Ще ви отговоря с осемстишие от новата си стихосбирка, която е под печат в момента.
Да си богат, с каквото нямаш./ Да си щастлив, с каквото имаш./ Постига се. Но не от раз!/ Отдавна мога го за двама, /за трима, даже – за петима!/ И затова във този час / се чувствам аз на първо място / по щастие и по богатство!
- Как бихте искали да си отидете от този свят?
– Както исках да живея, така искам и да умра – без съжаление.
- С какво бихте искали да ви запомнят хората?
– Нямам претенции.
