Огнян МИНЧЕВ
“Не разбирахме, че корупцията и руското влияние са едно и също нещо. Корупцията е най-добрият външнополитически инструмент на Москва на Балканите“, каза Кирил Петков пред „Таймс“.
Петков може би е разбрал това отскоро, но за мнозина от нас то е известно от десетилетия. Това е истина, повтаряна от години при всеки подходящ прецедент на арогантно поведение на българската посткомунистическа олигархия в полза на съвместните й действия и интереси с партньорите й от кремълската олигархия. Този механизъм на дълбока свързаност на българската системна корупция с руското олигархично влияние е структурно интегриран в българската политическа система за повече от четвърт век след 1992 г.
Връзката между руско влияние и българска корупция по високите етажи на властта предизвика кризата на отношенията между премиера Жан Виденов и „Газпром“. Същата връзка мотивира преврата на руско-българската олигархия срещу управлението на СДС и Иван Костов, завършил с довеждането в България на бившия цар. Руският контрол чрез корупция по върховете на властта изхаби процесите на политическо представителство по време на Тройната коалиция и доведе до победата на ГЕРБ като популистка алтернатива през 2009 г. ГЕРБ бе интегрирана в олигархичния модел на руски контрол върху България чрез де факто бизнес коалицията със Сарая. Когато се появяваха „търкания“ в тази коалиция – сваляха Бойко от власт. Когато нещата се урегулираха – следваше нов мандат.
Когато Кирил Петков и Асен Василев дойдоха на власт – първо като служебни министри, после като водеща политическа сила, те би трябвало добре да познават и да разбират дълбоката връзка с руския корупионен контрол и на опонентите си от ГЕРБ и на ментора си от другата страна на „Дондуков“. Явно са се надявлиа „да минат метър“, да се справят с дилемите на властта, без да се изправят пред стената от руски натиск – енергиен, корупционен, институционален. Не само че не се справиха, ами си организираха особено тежък вариант за понасяне на този руски натиск. Заобиколиха се от едната страна с БСП – партия на публично руско влияние, и с ИТН – квазиполитическа групичка за лобистки поръчки на задкулисни олигарси – разбира се, зависими и свързани с руския контрол.
Трябваше ли Кирил и Асен да паднат от власт, за да разберат, че толкова устойчива и стабилна конструкция за олигархично заместване на публичните, официалните механизми на властта в една страна от НАТО и ЕС не може да съществува без пряк натиск отвън, от бившия колониален, съветски господар, мутирал в олигархия на „вертикалата на властта“?
Независимо от това какво са разбрали за връзката между олигархия, корупция и руски контрол в България Кирил и Асен, вероятността те отново да настъпят същата мотика ако отново се доберат до властта е много висока. Двамата политически младежи тесногръдо и упорито продължават да въплъщават своите разбирания за добро и лошо, за корупция и прозрачност в определени партии и да ги персонифицират. От гледна точка на корупцията за Кирил и Асен ГЕРБ и ДПС, особено Бойко Борисов, са „лошите“. ОК, разбирам. Но ИТН доскоро, а БСП и до ден днешен бяха „добрите“. Защо, ако мога да попитам? Елитът на коя партия създаде българската олигархия? Чии олигархични кръгове теглеха конците на чалга партията, та сценаристите и сайбията й можеха да бъдат „част от промяната“, а ГЕРБ и ДПС – не можеха…?
Руското влияние, корупцията по високите етажи на властта са системен феномен на българската политическа система и на нейната дълбока зависимост от задкулисието. Успешната борба с тази олигархична системност е зависима не от избора на „лоши“ и „добри“ партии и персонажи, а от по-задълбочени визии и конструкции за гъвкаво политическо сътрудничество за измъкване стъпка по стъпка от дълбоката руска зависимост, която стои в основата на системната корупция. В тази борба може да се наложи да бъдеш съюзник и на дявола за един момент, за да можеш да го победиш в следващия момент.
Повечето български партии и политици не са невинни в съприкосновението си с руския корупционен механизъм върху българската олигархична система и българската политика. Малкото изключения са твърде слаби вкупом, за да реализират антикорупционна – анти великодържавна политика на очистване на българската държава от системното корупционно влияние на бившата колониална метрополия. Стратегията за очистване трябва да бъде по-комплексна и да формира функционални политически мнозинства – поне за известен период от време, които да не бъдат пряко уязвими от марионетки, чиито конци се теглят от задкулисието.
Как може да стане това? Ето това е съдържателната дилема на българския политически процес, върху която трябва да фокусираме усилията си. Засега строим крехки политически замъци от пясък, които са твърде лесни за разрушаване от марионетките на руско-българската олигархия и нейхната корупционна система.
