Наталия Симеонова е едно от знаковите тв лица през последните десетилетия, водеща на предаванията „Море от любов“ и „Предай нататък“. Завършила е журналистика в СУ „Климент Охридски“, по-късно става автор и водещ на музикалното предаване „Рококо“. Работила е за новините на Нова телевизия, била е редактор на политическото предаване „Посоки“. Омъжена е за Денис Ризов от рок група „Ахат“. Двамата имат дъщеря Виктория.
- Как се представяте пред хората?
Приятно ми е, Наталия. Наталия Симеонова. Понякога добавям и „журналист“. А в Щатите, гордо казвам и „от Европа, България, която е между Гърция и Турция“.
2.Важно ли е за вас първото впечатление?
Определящо е. Никога не ме лъже. По него решавам дали да дам шанс на едно общуване да се задълбочи. Има една стотна от секундата, в която човек е напълно органичен. По-късно си давам сметка за този миг. Но емоцията към някого ме връхлита незабавно. Особено при директен контакт очи в очи.
3.Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
Естествено!
4.Допускате ли лесно хора до себе си?
Да. И още по-лесно им давам знак да стоят настрана.
5.Какво може да ви извади от равновесие?
Глупост, в съчетание с арогантност. Тя винаги е нахална и самоуверена.
6.Компромисът, който не бихте си позволили?
Да вляза в политиката за пари или за някакъв друг личен интерес.
7.Какво може да ви разплаче?
Възторг, най-често. И разбира се, болка, загуба, обида. И не непременно мои, често съпреживявам. Но никога не съм си позволявала да заплача пред камера, считам това за безвкусица, лишена от всякакво достойнство. Често плачех под душа, в банята на хотела, в който спяхме с екипа на „Предай нататък“. Мисля, че човек е най-истински, когато плаче.
8.На какво най-често се смеете?
На остроумия и на ситуации. Обожавам да се смея. И сега, като се замисля, най-близките ми хора са с изключително чувство за хумор. Разсмиват ме постоянно. Близостта и доверието са ключов фактор в умението да разсмиваш. Хората трябва много да се харесват, да се приемат безусловно, за да се смеят заедно.
9.Последната книга, която ви впечатли?
“Психология на тоталитаризма” на белгийския психолог и изследовател Проф. Матиас Десме.
10.Последният филм, който ви впечатли?
Британските минисериали Years and Years, BBC One (UK) + HBO (US) и After Life, Netflix.
11.Любим художник?
Необузданият дух на емоционалния Караваджо, с обилната му светлина върху човешката фигура. Открих го под влиянието на дъщеря ми, Вики много го харесва.
12.Любим писател?
Имам твърде интимна връзка с литературата, за да отделя само едно име от тази световна съкровищница. Любим руски класик? Или любим автор от Латинска Америка? Любим магически реалист, исторически хроникьор, биограф или мислител, или някой, довел иронията и самоиронията до съвършенство? Любим британски писател? Или френски, немски, италиански, шведски? Или български? Съвременен автор или не? „Нельзя объять необъятное“… Да търсиш любим писател, е като да попиташ някого за любимата му държава. Отговорът утре може и да е друг.
13.Любим поет?
Прекалявате! Уилям Шекспир. Пейо Яворов. И още много други, прозрели драматичната сила на любовта. Като основна линия на човешкия живот.
14.Любим певец?
В момента Тамино. Алекс Сера. А завинаги – Стинг. Личности, визионери, чието изразно средство е музиката, в съчетание със смислен текст и пълно със знаци и мисъл видео.
15.Любим филм?
„Амадеус“ на Милош Форман.
16.Любимо тв предаване?
„Море от любов“, за 10 години, в които вървя, имам наистина добри спомени от него. И малко тъжният социален проект след това, „Предай нататък“. Когато го стартирахме, казах на основния си екип, който остана непроменен, в тези два проекта: Сега, когато разполагаме с ключ от сърцата на хората, време е да влезем там и нещо да им дадем.
17.Каква музика предпочитате да слушате?
Барокова. Предкласика и романтизъм. До някои представители на класиката. Обожавам и някои неща от филмовата музика. Има толкова картинност и въображение в добрата музика. Много съм зависима от нея.
18.Политик, на когото вярвате?
В този въпрос има оксиморон.
- Историческа личност, която презирате?
Хитлер. Вярвам, че можеше да поговори с някого. Дори не специалист…
- Историческа личност, на която се възхищавате?
Кралската двойка Виктория и Едуард. Пример за трудна, но непоклатима, равнопоставена и общодостъпна заедност.
- Любим парфюм?
„Angel“, Thierry Mugler
- Любимо мъжко име?
Даниел.
- Любимо женско име?
Виктория.
- Какво научихте от родителите си?
Достойнство, дисциплина, емоционалност, състрадателност и за зареждане на батериите – чувство за хумор и предани приятели.
- Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?
С личен пример, основно. И от най-ранна възраст – с откровен диалог, в който и двете страни умеят както да говорят, така и да слушат. В началото говорех повече аз. Но сега вече ролите се обръщат. Най-обичам да слушам сега… И какви неща научавам, само… Велико е!
- Каква искахте да станете като малка?
Лекарка. Или поне санитарка. Но да ми мирише на болница.
- Кое е любимото ви животно?
Котка. Особено малка. Особено женска.
- Мото, девиз или цитат, които следвате?
„Никой не може да те унижи без собственото ти съгласие за това“, Елинор Рузвелт.
- Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?
Един човек влиза в кабинета на директора на цирка и го моли за работа. Директорът пита: „А какво умеете?“. Човекът отговаря, че умее да имитира птици. Директорът си преглежда файловете и казва: „За съжаление вече имаме трима имитатори на птици. Нямаме работа за вас“.
Тогава човекът отворил прозореца и излетял.
- Думата, която използвате най-често?
В смисъл.
- Любимо ястие?
Всичко, сготвено от някой друг.
- Любим цвят?
Черен.
- Любимо питие?
Газирана вода.
- Пушите ли?
Да.
- Кое е първото ви разочарование в живота?
Откритието, че много мои близки и любими хора умират. Това наистина е непоправимо.
- Кога сте били най-горда със себе си?
В деня, в който научих, че съм приета в Журналистическия факултет на СУ „Климент Охридски“.
- Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
Няма такава дилема за мен. Стремя се към вечен баланс.
- Какви са хората от приятелския ви кръг?
С озарени очи. Свестни, умни, забавни и красиви. Защото красотата, за мен, сияе и грее отвътре.
- От какво най-много се срамувате?
От чувството ми за ярост.
- Кой е най-големият ви страх?
Змиите, но горе-долу се научих да не ги срещам. А при среща – да не им преча. Спирам и чакам да отмине по пътя си. Това е добра рецепта за страха като цяло.
- Мечтата, която преследвате?
Живея с мечтите на моето дете и нейното поколение. Възлагам големи надежди на тях. Мисля, че те са първото от живите днес поколения, в което си струва да се инвестира смисъл и съдържание.
- Откъде черпите информация?
От сайтове в интернет. И задължително избирам поне три гледни точки в търсене на моето мнение. Търсенето ми минава през BBC, Guardian, CNN, Washington Post, New York Post, FOX. И винаги – БНР, OFF News, Дневник, Dir.bg, Гласове, Поглед Инфо. Първо се ориентирам в новините. Следя определени автори и анализатори. Стремя се да умея да чета и да слушам много гледни точки, без предразсъдъци. Пропагандата ми е смешна. Разделението ми е чуждо. Анализът ми е близък. И се уверих, че от всички източници има какво да вземеш. Така оформям моя поглед.
- Как отсявате истината от фалшивите новини?
По интуиция. И с помощта на една мисъл на Уинстън Чърчил, който казва: „Ако истината е многостранна, то лъжата е многогласна“.
- Колко време прекарвате в социалните мрежи?
Малко. И това винаги е много лично мое преживяване. Ползвам само Инстаграм. Но наблюдавам през профила на сестра ми какво става във Фейсбук. С цел наблюдение, имам и профили в Туитър и в ТикТок. Мисля, че никога хората не са били така безпардонно употребявани, с усещането, че всъщност те се възползват. И Cambridge Analytica го доказаха. Намирам го за страшно. Малко тъжно и много жалко.
- Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
Никога. Не и в емоционалния свят, в който съм избрала да живея.
- Искате ли да летите в Космоса?
Не. Там няма хора. А земляните са в скафандри. Но следя амбициозните им мисии и им желая успех!
- Вярвате ли в извънземни?
Не, но ако ги има и знаят чужди езици, бих си поговорила с тях.
- Имате ли пророчески сънища?
О, да.
- Кое е любимото ви цвете?
Фрезия. А от нецъфтящите – Мъката на художника. Истинско изящество!
- Отглеждате ли домашен любимец?
Да, много, през цялото време. Винаги съм живяла с котки. Обожавам независимия им нрав.
- Кое според вас е най-ценното човешко качество?
Благородството.
- Кога предпочитате самотата?
Високо ценя компанията на няколко човека, които не нарушават моето уединение със себе си. Надявам се, че и аз не навлизам в тяхното. Този тип самота харесвам. Споделената.
- Има ли порок, който ненавиждате?
Всичко, което прави хората глупави.
- Борили ли сте се със зависимости?
Зависима съм от няколко човека, но не се боря с тази своя зависимост. Боря се за тях и за тяхното одобрение.
- Коя е най-тежката битка, която сте водили?
Битката за живота на татко ми. Светла му памет!
- Имате ли хоби?
Отглеждам рози. Обожавам ги! И те го знаят, защото ми благодарят.
- Бихте ли се определили като бохем?
Да.
- Къде почивате – в България или в чужбина?
И в България, и в чужбина, а у дома – най-хубаво.
- Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
Не бих направила публичен този свой интимен страх.
- Вярвате ли в късмета?
Да. Помага, но не може да се разчита само на него. Иначе, животът ни би заприличал на добрия стар виц, в който един човек се молел постоянно, пред една статуя на Бог: „Моля те, направи така, че да спечеля много пари от тотото, моля те, моля те, моля те…“. Един ден Бог не издържал, статуята се размърдала и отронила: „Хайде, отиди да пуснеш един фиш, де…“.
- Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
Да родя и възпитам повече деца.
- Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
Да. А, и понеже следващият въпрос не е „На колко години сте?“, продължавам да пиша. На 52 съм.
- Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?
Хрумва ми един такъв случай. Първата ми катастрофа се случи на трамвайната линия на пилоните до НДК. След това Денис ми даде неговата кола, докато моята беше в сервиз. Паркирайки на площад „Гарибалди“ в София, ударих и колата на Денис, в закачено на стената тяло на климатик, което беше невидимо, в „мъртвата“ точка. В този момент пред смутения ми взор излезе едно момче от кафето наблизо и каза: „Май не ви върви тази седмица, а? Другото ми работно място е до трамвайната спирка, където катастрофирахте преди няколко дни“. Как да не ти олекне?
- В коя епоха бихте предпочели да живеете?
В романтизма на всяка епоха.
- Кое според вас е най-голямото научно постижение?
Електричеството, двигателите, ваксините.
- За или против ваксините?
Аз за себе си съм взела решението „За“, но не се бъркам в решенията на никого! Който не ми е роднина по кръвна линия, де…
- Вярвате ли в конспиративни теории?
Не. Презирам ги. В редките случаи, когато ги зачитам, много се смея на техните твърдения. Авторите им не са лишени от въображение. Но често им липсва ум, морал и логика.
- Как бихте се определили – либерал или консерватор?
Има толкова много нюанси… В контекста на България или в този на Европа или Америка? Вече се досещате, че съм по средата.
- Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
Това не е въпрос, достоен за лекотата, с която го задавате. Има ужасно много обстоятелства, които биха определили отговора ми. Разбира се, всичко през призмата на свободата на избора. На първо място, това не е въпрос, който занимава детското съзнание, но бих разговаряла с всяко дете, което си го задава. Бих говорила. И бих слушала. Внимателно. Това е много важно!
- Интересувате ли се от спорт?
Обичам красивите спортове, където победата не е самоцел. Иначе, с черен бизнес и със залагания, не се занимавам. Често напоследък има знак за равенство между спорт и хазарт, а това е пагубно. Особено в страна на много бедни хора като България.
- Държите ли на перфектна визия?
Държа на перфектна хигиена, в съчетание с личностно присъствие, изразено в екстравагантност.
72. За или против пластичните операции?
„Всеки сам си преценя.“
73. Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
Не, доколкото знам.
- Твърдо или меко легло предпочитате?
Удобно.
- Доволни ли сте от заплатата, която получавате?
Доста грозен въпрос. Как се очаква да отговоря на него, запазвайки достойнство?
- Страхувате ли се от новото начало?
Никога.
- Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?
Аз живея там, където мечтая да живея, и това са най-различни места, в различни моменти. Следвам хората, които обичам. Те определят моя личен комфорт.
- Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?
Раждането на дъщеря ми.
- Най-тежкият период, който сте преживели?
Мисля, че беше по времето на най-тежката битка, която съм водила. Вижте въпрос 55.
- Коя е надеждата, която ви крепи?
Майка ми. Тя се казва Надежда. Разбира се, уповавам се на Вярата и Любовта. Като всички хора.
- Вярвате ли в приятелството?
Да. Ето още една моя зависимост.
- С кого бихте живели на самотен остров?
С дъщеря ми Вики. И това със сигурност не е самотен остров вече.
- Можете ли да простите изневяра?
Да, но за да получиш прошка, трябва да я поискаш. С думи, в разговор. Докато той е жив, всичко е възможно. Истинският край идва, когато спрем да говорим.
- Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
Естествено. Добри приятелски отношения.
- Привърженик ли сте на брака?
Да. Тук е моментът да подчертая, че аз и Денис продължаваме да сме в брак. И по-важното – в добро партньорство и приятелство.
- Романтична ли сте?
Естествено. Твърде съм емоционална. Това е природна даденост, която не подлежи на промяна. А още по-малко, на имитация. Когато е част от твоето човешко същество, можеш да я потиснеш, временно, но никога не можеш да я убиеш. В някои периоди от живота ти, романтиката е проклятие. Но трябва да изчакаш малко, за да си припомниш, че тя е неземна благодат.
- Кой е любимият ви момент от денонощието?
Сутрините. Когато зората изгрява, а денят започва, с песента на птиците, когато пия кафе, чета сайтове, пиша имейли, правя си програмата за деня… Разкош!
- На кой народ симпатизирате?
На славянския род.
- Кой е въпросът, който си задавате най-често?
„Какво пропускам?“
- С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
Владимир Путин.
- Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
Че някога ще говоря с Путин.
- Кога свършва детството?
Никога… Освен ако въпросът не е към огледалото.
- С какво никога не искате да се разделите?
Бих се разделила с всичко, ако това е цената да не се разделям с никого, от хората, които обичам.
- Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
Да не ставам актриса. Дадоха ми го майка ми и сестра ми една вечер в Плевен и аз реагирах, като счупих будилника в стената и сложих край на този разговор. Но после помислих… А и животът се намеси.
- Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
Дотолкова, доколкото той е господар на съдбата си. С решенията и изборите си.
- Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
Не вярвам в тези неща. А може би, не съм срещала истински астролози и нумеролози, достойни за уважение.
- Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
Не. Дори не ми е хрумвало. Мисля си, че това е знак за гузна съвест. Вие как мислите?
- Каква е представата ви за щастие?
Отсъствието на нещастие. Безпределна обич и безусловна взаимност. Усещане за топлина.
- Как бихте искали да си отидете от този свят?
Изведнъж, без да разбера. Мисля, че благословените хора си отиват така. И богопомазаните изпращат близките си по този начин, запомняйки ги такива, каквито са били в най-добрата си форма. Без мъки. Без страдание. Без чувство за вина. Просто преминаване в друга форма.
- С какво бихте искали да ви запомнят хората?
С думите „Обичам те!“, „Благодаря ти!“ и „Извинявай!“. Има толкова морал и достойнство в хората, които ги осмислят и употребяват. Бих се радвала мисълта за мен да е вдъхновяваща.
