Преместването на стрелките напред при „администрирането“ на астрономическото време и отнемането на час от деня според мнозина лекари и психолози влияе негативно и обърква ритъма на живота. Едни го приемат по-леко, други по-лошо, но недоспиването се оказва проблем при много хора.
Ето какво споделя доц. д-р Кирил Терзийски, ръководител на Комплекса за транслационни невронауки в МУ Пловдив, пред БНР.
Подобно на затлъстяването, недоспиването не е заболяване, но то повлиява негативно, усложнява и утежнява всяко друго оплакване или заболяване, което вече имаме.
Благодарение на съвременните технологии и на сомнологията – онзи клон от науката, който изследва съня – знаем, че пестенето от сън в името на продуктивността всъщност никак не е продуктивно – нито за нас, нито за работата, която вършим. Симптомите на недоспиването напомнят тези на алкохолно опиянение – а това едва ли е най-добрата нагласа.
Въпреки натрупаните знания за важността на съня за редица аспекти на физическото, менталното и душевното ни здраве, се оказва, че 76% от българите имат проблемен сън. Това означава, че над 2 милиона българи не се наспиват добре. Това се дължи на често будене през нощта (38%), трудно заспиване вечер (20%), тревожност дали и как ще спят през нощта (12%)“, данните са от проучване на агенция „Прагматика и isleep“, казва д-р Терзийски.
Редица фактори като светлинното замърсяване и синята светлина на екраните пречат на заспиването, наред с напрежението и стреса от деня, затова все повече се говори за хигиена на съня.
Сънят няма как да го изработим или купим. Опитът активно да го постигнем е контрапродуктивен. „Активният опит да заспим не води до добър резултат, напротив, по-скоро трябва да се отпуснем и някак да постелим червения килим, по който сънят да дойде“, казва доц. д-р Кирил Терзийски.
Нямаме склад на съня, от който да вземаме, да теглим на кредит и после да запълваме дефицитите и да възстановяваме баланса. Редовният сън – лягането и буденето по едно и също време подпомагат добрия сън.
