*Колин Тодхънтър, GlobalResearch.ca
През март Антонио Гутериш предупреди за „ураган от глад и срив на световната продоволствена система“ в резултат на кризата в Украйна. Генералният секретар на ООН заяви, че цените на храните, горивата и торовете се покачват рязко с нарушаване веригите за доставки, това удря най-тежко бедните и посява семена на политическа нестабилност и размирици по света.
Според Международната експертна група по устойчиви хранителни системи засега има достатъчно продукти и няма риск от глобален недостиг. Виждаме ценови скок при изобилие от храна. Проблемът не е в дефицита, а в спекулациите със стоки и манипулирането на изначално порочната световна хранителна система, която обслужва интересите на корпоративния агробизнес (търговци и доставчици) за сметка нуждите на хората и истинската продоволствена сигурност.
Войната в Украйна е геополитически търговски и енергиен конфликт. САЩ участват в проксивойна срещу Русия и Европа. Опитват да ги разделят като налагат санкции на Русия, за да навредят и поставят под своя по-голяма зависимост Европа.
Икономистът проф. Майкъл Хъдсън наскоро заяви, че в крайна сметка войната е срещу Европа и Германия. Целта на санкциите е да предотвратят увеличаване на търговията и инвестициите с Русия и Китай. Неолибералните политики от 1980-те насам издълбаха американската икономика. При силно отслабена производствена база единственият начин САЩ да запазят хегемонията си е да подкопаят Китай и Русия и да отслабят Европа. Хъдсън казва, че Байдън и американските неоконсерватори опитват да блокират „Северен поток 2“ и цялата (енергийна) търговия с Русия, за да я монополизират.
Въпреки прокарваната „зелена програма“ САЩ още разчитат на енергията от изкопаеми горива, за да прокарват властта си в чужбина. Дори при течащия отказ на Русия и Китай от долара, контролът и ценообразуването на петрол и газ (и произтичащите дългове) в долари остават ключови за американските опити да поддържат доминация.
В Щатите знаеха предварително как ще се развият санкциите срещу Русия. Инструмент за разделяне на света на два блока и за разпалване на нова студена война между Америка и Европа от едната страна, Китай и Русия като основни държави от другата. Знаеха, че Европа ще бъде съсипана от по-високите цени на енергията и храните, а внасящите храни страни от Глобалния Юг ще пострадат от нарастващите разходи.
Не за първи път САЩ инициират голяма криза, за да запазят глобалната си хегемония и скок в цените на ключови суровини ефективно вкарва държавите в капана на зависимост и дългове. Андрю Гавин Маршал описа как през 1973 – скоро след излизането от златния стандарт – Хенри Кисинджър има съществено участие в манипулирането на събитията в Близкия Изток (арабско-израелската война и „енергийната криза“). Това послужи за продължаване глобалната хегемония на САЩ, които на практика са разорени заради войната си във Виетнам и заплашени от икономическия възход на Германия и Япония.
Кисинджър спомага за огромно покачване цените на нефта от ОПЕК и печалби за англо-американските петролни компании. Той циментира системата на петродолара със саудитците и вследствие постави африканските държави, поели по пътя на индустриализация (базирана на петрола), в мелницата на зависимост и дългове поради ценовия скок. Широко разпространено е мнението, че политиката на високи цени на петрола е целяла да навреди на Европа, Япония и развиващите се страни.
Днес Америка отново воюва с огромни маси от човечеството. Обедняването им трябва да гарантира, че ще останат подчинени на Щатите и използваните за създаване на зависимост и задлъжнялост финансови институции – Световната банка и МВФ. Така стотици милиони ще изпитат бедност и глад. На тези хора (същите, за които САЩ, „Пфайзер“ и други бяха толкова загрижени и искаха да им боднат инжекции във всяка ръка) се гледа с презрение, като на съпътстващи щети в голямата геополитическа игра.
Противно на масовото мнение, САЩ не са преценили грешно резултата от наложените на Русия санкции. Майкъл Хъдсън отбелязва, че скокът на енергийните цени е от полза за американските петролни компании и за платежния баланс на страната като износител на енергия. Освен това санкциите целят да съкратят руския експорт (на пшеница и газ, използван за производство на торове) и съответно поскъпване на земеделските стоки. Това също е от полза на САЩ като износител на селскостопанска продукция.
Сегашните политики са насочени към създаване на продоволствена и дългова криза, специално за по-бедните нации. САЩ могат да принудят държавите да приватизират и разпродават публичните си активи, за да обслужват дълговете, с които плащат поскъпналия внос на петрол и храни. Тази империалистка стратегия идва като капак на ковид помощите. През 2021 преглед на Oxfam в заемите от МВФ за COVID-19 показа, че 33 африкански държави са насърчени за политики на строги икономии. Най-бедните страни в света трябва да платят тази година за погасяване на дългове 43 млрд. долара, които иначе биха покрили разходи за внос на храни. Oxfam и Development Finance International разкриха, че 43 от 55 членки на Африканския съюз са изправени пред съкращаване на публични разходи на обща стойност $183 млрд. за следващите пет години.
Затварянето на световната икономика през март 2020 (т.нар. локдаун) послужи за задействане на безпрецедентен процес на глобално задлъжняване. Национални правителства ще трябва да капитулират пред изискванията на западните финансови институции. Дълговете са деноминирани главно в долари, което помага за укрепване на щатските валута и влияние.
САЩ създават нов световен ред и трябва да гарантират, че повечето страни от Глобалния юг ще останат в тяхната орбита на влияние, вместо да се окажат в руския и особено в китайския лагер. За това всъщност става дума с войната, санкциите и проектираната хранителна и енергийна криза.
Още през 2014 Майкъл Хъдсън отбеляза, че САЩ са успели да доминират по-голямата част от Глобалния юг чрез земеделието и контрола върху хранителните доставки. Петролният сектор и агробизнесът са обединени като част от геополитическата стратегия на САЩ. „Продоволствената сигурност“, промотирана от световни играчи в агробизнеса като Cargill, Archer Daniel Midland, Bunge и Louis Dreyfus и подкрепяна от Световната банка, е базирана върху способността на нациите да купуват храна. Тя няма нищо общо със самозадоволяването, а е изцяло свързана с глобалните пазари и вериги на доставки, контролирани от агрогиганти.
Контролът върху световното селско стопанство е ключов. „Зелената революция“ беше експортирана със съдействие на петролни интереси, а по-бедните страни възприеха зависимия от химикали и петрол модел на земеделие, който изискваше заеми за производствени ресурси и развитие на инфраструктура. Това вкара нациите в капана на глобализирана хранителна система, която разчита на монокултурно отглеждане на експортни стоки, за да печели чужда валута, свързана с изплащането на държавни дългове и директивите на Световната банка/МВФ за „структурно приспособяване“. Видяхме превръщане на много страни от продоволствено самодостатъчни в хранително дефицитни райони. Също така държавите са поставени на бягаща пътека. Нуждата от валута (долари) за закупуването на петрол и храни задълбочава нуждата от добив на стокови култури за износ.
Споразумението за агрокултурите (AoA) на Световната търговска организация определя режима, необходим за този вид корпоративна зависимост, която се маскира като „глобална продоволствена сигурност“. Това е обяснено в доклад на Navdanya International от юли 2022 – Sowing Hunger, Reaping Profits – A Food Crisis by Design (Сеем глад, жънем печалби – умишлена продоволствена криза). Отбелязва се, че международните търговски закони и либерализацията са облагодетелствали едрия агробизнес и той продължава да се възползва от прилагането на Зелената революция. Докладът посочва още, че американското лоби и търговските преговори са ръководени от бившия директор в Cargill и Goldman Sachs – Дан Амщуц, който през 1988 е назначен от Роналд Рейгън за главен преговарящ в Уругвайския кръг на GATT (Общото споразумение за митата и търговията). Това спомага за последващите вълни на индустриална експанзия.
АoA премахна защитата на земеделските производители. С отпадането на държавната тарифна защита и субсидиите дребните фермери бяха оставени да мизерстват, потребителите плащат повече, а посредниците в агробизнеса взимат най-голям дял.
Navdanya цитира разследване на Lighthouse Reports и The Wire да покаже как инвестиционни фирми, банки и хедж фондове печелят от нарастващите цени на храните. Фючърсите вече не са свързани с реалното търсене и предлагане на пазара, а се основават на спекулации. Мегакомпании плюс инвестиционни фондове като Black Rock и Vanguard продължават да правят огромни финансови убийства, в резултат цената на хляба в някои по-бедни страни се удвои.
Циничното „решение“, промотирано от световния агробизнес, е фермерите да произвеждат повече и да търсят по-добри добиви, сякаш кризата е от недостатъчно продукция. Това означава повече химикали, техники за генно инженерство и подобни, което вкарва в дългове все повече земеделци.
Това е същата стара лъжа на индустрията, че светът ще гладува без нейните продукти и се нуждае от тях. Реалността е, че светът е изправен пред глад и нарастващи цени на храните заради системата, която едрият агробизнес установи. И това е същата стара история – развиване на нови технологии и използване на кризите като оправдание за тяхното въвеждане, като се игнорират основните причини.
Navdanya излага възможни решения върху принципи на агроекологията, късите линии на доставка, продоволствен суверенитет и икономическа демокрация. Що касае борбата срещу посегателството върху жизнения стандарт на обикновените хора, нараства подкрепата за профсъюзи и работнически движения, които да дадат отпор на класата на милиардерите. Само чрез обединен протест хората ще имат шанс за въздействие върху новия световен ред на тираничен авторитаризъм и атаките срещу техните права, поминък и стандарт на живот.
*Колин Тодхънтър е широко публикуван независим писател, започнал като експерт в социалната политика, сетне специализиращ в икономическо развитие, храни и агрокултури. Асоцииран изследовател към Centre for Research on Globalization in Montreal. Родом от Обединеното кралство, прекарва много години в Индия.
