Нели Рангелова е родена в една и съща година с поп кралицата Мадона. Заради скромните ни географски ширини тя не стана световна звезда като своята връстничка, но пък със завидните си гласови данни родената в Монтана певица, е покорявала много сцени у нас и в чужбина.
Точно преди четири десетилетия, през 1982 г., печели „Златният Орфей“. Същата година грабва голямата награда на фестивала „Нийуола“ в Инидпендънс, щата Канзас, САЩ. През 1983 е удостоена със „Сребърна лира“ в Чехословакия. На родна сцена е пяла в дуети с Лили Иванова, Васил Найденов, Георги Христов, Орлин Горанов, Роси Кирилова… Обича да експериментира и с млади свои колеги. Най-новата й песен „Искам да съм като теб“ е с Невена Пейкова и само преди броени дни двете я представиха премиерно в „На кафе“ по Нова телевизия.
-Нели, имате нова песен, озаглавена „Искам да съм като теб“ в дует с Невена Пейкова. В парчето, чиито музика и текст са на вас двете, пеете за счупено сърце. Каква е причината за това, след като сте щастливо обвързани?
По-скоро идеята на песента е друга – говорим за погледа към любовта от две различни възрасти, как мислят не толкова опитният и зрелият човек за това свещено чувство. Има и нещо друго. Искам да върна времето назад и да бъда млада като нея, а тя – да е мъдра като мен.
-Все пак колко пъти ви е счупвано сърцето?
Два пъти. Не крия, че е имало такива моменти. Преживях ги много тежко. Но сега, като се върна назад във времето, виждам как наивно съм мислила тогава. Дори съм смятала, че повече любовта никога няма да ме срещне и че ще остана вечно сама. Но за щастие съдбата ме опроверга.
-Трудно ли записахте песента с Невена Пейкова?
Не мога да кажа, че беше трудно. По-скоро се стараех да обера моя начин на пеене, за да не сме прекалено различни като стилистика с Невена. Записвахме в студиото на Краси Гюлмезов и първоначално той беше категоричен, че нашите гласове няма да си паснат. Но не се оказа прав и успяхме да приключим записа за около два часа.
-По време на снимките на клипа случи ли се нещо интересно?
Когато снимахме на северната тангента на София неочаквано се появи голяма група мотористи и търпеливо изчака да си направим кадрите. Любопитното е, че на якетата на гърбовете им пишеше: „Ще се омъжиш ли за мен?“. Очевидно бяха тръгнали, за да предложи някой рокер брак на своята любима. Тогава казах на Невена, че това явно е знак и тя да получи скоро предложение за сватба. А защо не и аз, тъй като нямаме брак с бащата на сина ми.
-Вие не се притеснявате да записвате с изпълнители и от други жанрове. Имате дуети с Румънеца и Енчев, със 100 Кила… Не се ли плашите да експериментирате?
Не, и ще ви кажа защо! Търся различното, тъй като самата аз съм объркана какво точно да изпея. Да се доказвам тепърва какви гласови данни притежавам, пеейки балади, ми се струва безсмислено. От друга страна, ако почна да записвам модерни клубни парчета, като на младите ми колеги, моята публика няма да ги възприеме. Преди години направих такъв опит. Издадох албума „Раздвоена“, в който песните са само на млади автори, но го смятам за голям мой неуспех. Парчетата са прекрасни. Композиторите обаче като че ли не успяха да ме усетят.
Не се отказвам. Продължавам да търся. Неотдавна предложих на една колежка, малко по-голяма от мен, да запишем заедно песен, но тя ми обясни, че няма нужда от дуети.
-Да се върнем към провокациите ви. Имате скандален клип, заснет в тоалетните на НДК. Защо го направихте?
Понякога човек има нужда и от това. Когато снимам клип, обичам да бъда предизвиквана от режисьора. Не виждам нищо лошо. Все пак съм артист. Но специално за този клип, за който говорите, ще кажа, че и аз бях в шок. Такъв Содом и Говор не очаквах. Като режисьори се изявиха Стоян и Виктор от група „Киора“. Тоалетът ми, в стил садо-мазо, направиха нашумелите тогава дизайнери Кристина и Константин, които дори нямам представа къде са сега. Не знам дали моите почитатели възприеха този предизвикателен клип, но за него доста се говори в онези години.
-Голотата също не ви притеснява. Имате снимки, на които дискретно сте скрили гърдите си…
Снимките са само две и са на Костадин Кръстев-Коко. За първи път ще издам, че ръцете, които прикриват гърдите ми, са на фризьора Георги Петков и на гримьора Бони. Аз съм получавала покана да се снимам и за „Плейбой“, но тогава синът ми беше в трети клас и отказах.
-Да се върнем към музикалната ви кариера. Обидно ли ви е, че не ви канят като ментор в риалити формати, в които много млади изпълнители пеят вашия хит „Мой стих“?
Да. Обидно ми е и го казвам директно. Говоря за телевизионните формати. Очевидно не съм в техния таргет, както е модерно да се казва сега. Иначе ме канят за жури на различни фестивали. Тази година бях в Панагюрище и Силистра. Единственият път, когато съм била ментор, е преди много години в „Шоуто на Слави“. Тогава в моя отбор бяха Нели Петкова и Борис Солтарийски и след това станаха беквокалисти в „Ку-ку бенд“.
-Имали сте възможност да градите кариера в чужбина, но не сте го направили. Защо?
Да, имах такава възможност. Още през 1982 година, когато спечелих голямата награда на фестивала „Златният Орфей“, английският продуцент Дерек Рауден ми предложи да замина с него и да участвам в концертите на много популярна група, а първият ангажимент бе за зала „Олимпия“. Да, но аз бях влюбена в музиканта Данчо Капитанов и реших, че трябва да се омъжа. Никога няма да забравя какво ми каза продуцентът тогава: „Ти си много глупаво момиче!“. Може би ако бях заминала, щях наистина да стана голяма звезда.
-Получавали сте и други предложения, но пак сте ги отказали…
Да, аз съм почетен гражданин на Канзас. Имам и награда от голям фестивал в Америка. В Западна Германия ми предложиха да издам албум и да ме представят като италианка. Но винаги отказвах да оставам в чужбина, защото бях много привързана към моите родители. Не можех да си представя, че ще им създам проблеми, бягайки от страната. Все пак в онези години не се излизаше лесно в чужбина. А и семействата на някои мои колеги, които емигрираха, понесоха доста негативи. Освен това съм си патриот.
-Родителите ви не бяха ли против да станете певица?
Тати казваше: „За нищо на света няма да позволя да станеш ресторантска певица и да те пощипват по дупето!“. Но когато видя успехите ми, много се радваше.
-Загубихте майка ви преди пет години. Какво си отиде от живота ви с нейната смърт?
Загубих голяма част от мен. За съжаление деменцията при нея се разви много бързо. Майка се превърна в друг човек. Накрая непрекъснато ме целуваше, но не разбирах нищо от онова, което ми казва. Тя говореше на някакъв неин си език. Веднъж се случи нещо много странно. Майка ме попита къде отивам и отговорих, че ще ходя да пея във Варна. После дълго мълча и каза: „И аз съм певица!“. От този момент тя всеки ден е ходела до стаята на сестрите в болницата и им е пяла нонстоп. Естествено пак на нейния си език…
-Тя в болницата ли почина?
Не. Почина две седмици след като я изписаха.
-В същата 2017 година този свят напуска и първият ви съпруг Данчо Капитанов, но вие не отивате на погребението му. Каква е причината?
Разбрах, че е починал, от Фейсбук и първоначално исках да отида на погребението. Но на следващия ден, когато изплуваха доста спомени, прецених, че нещата между нас отдавна са приключили, а и той си има друго семейство. Освен това ние не поддържахме никакъв контакт. Въпреки всичко се обадих на наш приятел музикант и го помолих да остави една червена роза от мен на ковчега.
-Сватбата ви с Данчо Капитанов е на сцената на „Златният Орфей“. Именно тогава печелите и голямата награда, а тази година се навършват 40 години от паметния за вас момент. Някои от певците подмятат, че призът ви е даден като сватбен подарък. Това обиди ли ви?
Останах много разочарована, защото се борих честно и достойно. Знам кои колеги реагираха така, но аз отдавна съм им простила. Само ще кажа, че тази статуетка не ми беше дадена като подарък от Вили Казасян, тъй като я спечелих в международния конкурс за изпълнители, а там членове на журито са само чужденци.
-А коя обида от колега още не сте преглътнали?
На този етап от моя живот абсолютно всичко съм преглътнала и на всички съм простила.
-През 2023 ще станат 30 години, откакто се запознахте с бащата на вашия син – Георги Бочуков. Когато го срещате, той е женен и вече има три деца. Изпитвахте ли някакви угризения тогава?
В началото изпитвах големи угризения, но когато любовта подпали огъня в теб, нищо не е в състояние да те спре. Аз самата се дърпах три месеца, имайки предвид сложността на цялата ситуация. В този период преживях какво ли не. Случвало се е да съм на живо в ефира на радиото и да се обаждат слушатели, обиждайки ме с различни квалификации. Бях доста притеснена и се страхувах да не ми се случи нещо чисто физически. Въобще с Жоро платихме доста висока цена за нашата любов. А и децата му бяха малки и беше трудно да проумеят какво точно се случва. За щастие времето лекува. Сега с бившата му съпруга, която живее в САЩ, сме в прекрасни отношения.
-На 15 септември имахте рожден ден. Събрахте ли фамилията?
Да, събрахме се, тъй като сега и трите дъщери на Жоро са в България, заедно с половинките си и внучето. И бившата госпожа Бочукова е тук. Така че рожденият ми ден мина в семейна обстановка. Догодина смятам да направя голям концерт.
-През 2023 ще отбележите 45 години на професионална сцена. Какво сте намислили да правите?
Иска ми се да направя нещо по-различно. И на визията, и на годините ми биха отивали сцените на Народния театър или на Националната опера. Може да поканя и колеги актьори. Все още обмислям какъв да е спектакълът за моите 45 години професионален път.
-Пишете книга за живота си…
Спрях я временно! Започнах я преди три години. Тъкмо разказвах как от испански грип са починали много хора от селото на моята фамилия, и избухна пандемията с ковид. Тогава се отказах да продължа.
-А имате ли заглавие на автобиографията?
Да. „Всичко това съм аз“. Иска ми се хората чрез страниците на тази книга да ме опознаят по-добре и да разберат защо съм любовчийка, защо съм турлачка, защо понякога обичам да се качвам отгоре на масата… Автобиографията започва с историята на моята прабаба, която са я отровили, тъй като някаква мома е искала да се омъжи за прадядо ми. Една от бабите ми пък е имала доста любови… Разбира се, ще разкажа и много истории от професионалната ми кариера.
-Готова ли сте вече да станете баба?
Защо не?! Само че първо трябва да стана свекърва. (Смее се.) Синът ми сега завършва икономика, занимава се със свой бизнес и си следва своя път. На този етап се радвам на първото внуче на Жоро.
-Какво ви е отношението към пластичните операции?
Много се страхувам от тези неща. Често чета коментари, че съм била образец на пластичната хирургия. Тези хора така и не разбраха, че има грим, осветление, обработка на снимки… Единственото, което си позволявам, е да си поставя някакви филъри. Преди повече от 20 години си сложих и силикон в гърдите.
-Да, но сте имали възпаление от конци, които сте слагали на лицето…
Това беше отдавна. Никой не можа да разбере защо се случи така. Цяла година имах големи проблеми с оток и възпаление, и то на самата скула. Дори не искам да се връщам към този ужасен период. Добре че беше д-р Велянова, която ми помогна.
-Като духнахте свещите на тортата, какво си пожелахте?
Още си чакам онази песен, която да звучи като А natural woman на Арета Франклин, а желанието ми да съм на сцена не е отминало. В никакъв случай не мисля да се пенсионирам. Сигурно някой сега ще каже: „Крайно време е да спре да пее!“. Но защо? Артистът няма възраст и докато може, нека прави това, които обича.
Иначе в личен план си пожелавам съвсем тривиални неща – да сме живи и здрави и да имам моята къща на мечтите. Мъжът ми очевидно няма да успее, но дано поне синът ми я направи един ден.