- Реклама -

- Реклама -

понеделник, 6 февруари 2023 г.
-5 C
София

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
Категории:

Ненадминатият тенор Аспарух Лешников бил любимец на Гьобелс

Няма български изпълнител, който по международна известност, брой на концертните турнета и тираж на издадените плочи може да съперничи на Аспарух Лешников – Ари. У нас името му се знае по-често от кръстословиците и се свързва предимно със старите градски шлагери. За европейската критика той остава „Рицарят на горното фа“ заради умението да взима без усилие фа от трета октава. Така го наричат специалистите, когато през 30-те години той е първи тенор на изключително популярната тогава група „Комедиен Хармонистс“. Тя предизвиква същия фурор какъвто имат „Бийтълс“ през 60-те години, и е канена на турнета по цял свят. По това време успехът на Ари по световните сцени надминава дори този на оперните ни певци. Вокалния секстет „Комедиен Хармонистс“ има огромен приноса в джаза и популярната музика.

Въпреки световната си слава един от най-големите тенори на XX век дълги години мизерства в комунистическа България.

Творческите заложби на Ари, роден на 16 юли 1898 г. в Хасково, открива авторът на първата българска опера маестро Георги Атанасов в софийското Военно училище, където Лешникова учи за офицер. Музикантът го изпраща на уроци по пеене при първия световноизвестен български тенор Петър Райчев, който веднага разбира, че такъв талант е по-добре да учи в чужбина. Заедно с музикалния педагог проф. Иван Вульпе му помагат да замине за Берлин. Лешников носи със себе си солидни препоръки и там успява да се срещне с Олга Книпер-Чехова – прочута актриса и певица, племенница на Антон Павлович Чехов и съпруга на единствения бял боксьор, който става световен шампион в най-тежката категория – Макс Шмелинг. Те за запленени от талантливия българин, който често изпълнявал по неповторим начин руски романси. С тяхна подкрепа Ари се явява на конкурс в Берлинската консерватория и печели една от четирите стипендии в конкуренция със 180 кандидати. Благодарение на отличното си представяне, получава предложения за различни участия в Германия и постепенно си спечелва славата на един от най-даровитите певци. Окрилен от успехите си, през 1927 г. той сформира мъжки вокален състав – „Комедиен Хармонистс“ , в който е първи тенор. Секстетът е толкова успешен, че бързо покорява не само Германия, но и цяла Европа. За по-малко от 6 години – от 1928 до 1934 г., те записват 234 грамофонни плочи, изнасят стотици концерти. Навсякъде по света жънат небивал успех. Групата пее дори в Берлинската филхармония през 1932 г. пред 2700 души. Това е изключително събитие, тъй като там се допускат само звезди от висок ранг. Европейските вестници не спират да пишат за представянето им. Групата пее и в Миланската скала. С тези изяви „Комедиен Хармонистс“ правят данъчен пробив – причисляват ги към висшето изкуство и представленията им се освобождават от високия налог, който тормози развлекателния бизнес. По онова време всеки от шестимата музиканти печели по 60 000 златни марки годишно, колкото взема най-голямата звезда на Холивуд Грета Гарбо. Секстетът пътува безспир по турнета в Европа и Америка, снима се във филми. В някои от лентите Ари си партнира с легендарната Марлене Дитрих.

Формацията има над 280 песни, издадени в стотици хиляди тираж. А сред почитателите й са американският президент Франклин Рузвелт и норвежкият крал Олаф V.

Вокалната група „Комедиен Хармонистс“ покорява цяла Европа през 30-те години на миналия век

Ари е любимец и на Гьобелс, но дори това не му помага да спаси формацията, в която има трима евреи, защото точно тогава започва кампания срещу„ еврейската, негърската музика и джаза“. Последният концерт на състава в Германия е на 25 март 1934 г., след коeто шестимата тръгват на голямо световно турне, което завършва в САЩ.  Забележителен е рециталът им на палубата на „Саратога“, флагманския кораб на американските военноморски сили. В Нюйоркския залив са събрани корабите от Атлантическия и Тихоокеанския флот на САЩ, а публиката е от 85 хиляди моряка. На първия ред е Франклин Рузвелт. След концерта тримата евреи от групата решават да не се връщат в нацистка Германия. Лешников прави нова формация, която обаче не успява да постигне бляскавия успех на “Комедиен Хармонистс“.

В апогея на славата си Ари се запознава с първата си съпруга – английската балерината Делфин, дъщеря на британския посланик във Франция. Тя е омаяна от изключителния му глас на концерт в Париж и пожелава да се срещне с него. Освен талантлив певец, Лешников е и невероятен кавалер. Обсипва я с цветя, прави й серенади, пише любовни писма. Така успява да спечели сърцето й и двамата се женят, а през 1937 г. се ражда синът им Симеон. Две години по-късно Лешников е мобилизиран и се връща в България със семейството си. У нас е назначен за комендант на гарата в Подуене, но не престава да се занимава с музика и успява да запише над 100 плочи. След 9 септември положението на семейството се влошава. Къщата им е разрушена от бомбардировките, а срещу него се появява донос, че е бил любимец на Гьобелс и Хитлер. Животът му става ад и той се опитва да замине за Англия, но е спрян в последния момент. Със съдействието на баща си Делфин и Симеон отлитат натам през 1946 г. с военен самолет и Ари никога повече не ги вижда.

Кариерата на певеца, известен у нас с шлагерите „Горчиво кафе“ (текстът е написан от Христо Смирненски, приятел на Лешников) „Белокаменна чешма“, „За нашата раздяла“, е прекъсната. Той живее в мизерия и работи каквото намери, включително и като метач в Борисова градина. Понякога пее в цирка и в различни заведения. През 1958 г. се включва в пътуващата естрада „Балкан“, където негов колега е знаменитият ни илюзионист Асен Лепов-Лепас. Разказват, че въпреки превратностите на съдбата, той никога не се отчайва и все е весел и засмян.

На 51 години Ари се запознава със значително по-младата от него Александра, която по това време е едва 19-годишна и е детска учителка. Чувствата им са толкова силни, че устояват на всички несгоди, които ги чакат. Пет години те не успяват да се оженят, тъй като Ари все още е в брак с Делфин. Заради Желязната завеса му е трудно да я открие. Успява с помощта на Червения кръст през 1952 г.  С втората си съпруга, която му ражда син Анри, живеят известно време в клуб на ОФ, настанени зад басмена завеса, която разделя на две залата за събрания.

През 60-те години на ХХ век в Германия се завръща интересът към „Комедиен Хармонистс“. Издирват основателите на формацията и ги канят в световноизвестното вариете „Фридрихщатпалас“, където неведнъж са взривявали публиката. Там през 1968 г. го награждават за заслуги към немската култура със златна значка. Под натиска на това международно признание и властите у нас променят отношението си към него. „Балкантон“ издава дългосвиреща плоча с най-добрите му песни, която се разграбва. По повод 80-ия му юбилей получава в България орден „Кирил и Методий“ първа степен. Лешников вече е доста болен и пристига, подкрепян от жена си. Година по-късно, на 31 юли 1978 г., си отива след инсулт. Погребват го в Малашевските гробища с шития по поръчка черен фрак – единствената вещ от световната кариера, с която не се разделя.

През 2005 г. БНТ възроди спомена за него с излъчването на филма за легендарната шесторка на режисьора Йозеф Фисмайер, спечелил куп международни награди. В една от сцените се показва как, докато правят записи в радиото, музикантите викат пред микрофоните имената на градове, които ще покорят – Лондон, Ню Йорк, Париж, а Ари изкрещява „Кремиковци!“. Когато всички учудени го питат какво означава това, той се шегува: „Село до София е. Имах гадже оттам, което ме заряза“.

- Реклама -

Последни новини