Огромен брой снимки на стара София надничат от архива на фотографа Панайот Бърнев. Запечатани са кътчета на столицата, които вече не съществуват или са много по-различни. Кадрите са част от мащабен и нереализиран проект, в който е трябвало да бъдат заснети архитектурните паметници на града и случващите се с тях промени.
Благодарение на любопитство на Панайот Бърнев можем да проследим развитието на района около Централна гара, срутването на бившата Столична библиотека, ремонта на площад „Славейков“ от времето, когато е имало улица пред Френския културен институт, и дори премахването на тухлите от сградата на бившето Писателско кафене (днешната градинка до Руската църква).
В архива има голяма поредица от кадри на Лятната универсиада през 1977 година в София. Вероятната причина е съпругата на Бърнев, която до запознанството им е била активна баскетболистка. Тя е участвала в универсиадата през 1961 година, когато се открива и самата зала „Универсиада“. По нейна инициатива семейно са посещавали множество спортни събития и оттам е продиктуван интересът на фотографа към заснемането им.
Всъщност името на Панайот Бърнев се свързва с навлизането на цветната фотография у нас. Той е създателят на лабораторията за проявяване на тесни кинофилми и има ценен принос именно във внедряването на технологията за цветна фотография.
Като автор Панайот Бърнев е упрекван, че е малко продуктивен. В действителност обаче огромна част от фотографските му проекти са останали скрити от професионалните и любителски погледи.
След смъртта на фотографа в жилището му са намерени трупани с години кашони, побрали творчеството му.
Интересен етап от творчеството на Бърнев е работата му в киноцентъра „Бояна“, където е документирал заснемането на продукции. Кадрите включват не само сцени от филми, но и чудесни портрети на известни актьори от 60-те и 70-те години, строежи на декори, масови сцени от известни от популярни ленти.
Майсторът на обектива е хванал Стефан Данаилов (вторият от ляво надясно) и Виолета Гиндева по време на почивка на снимачната площадка
Любовта му към природата пък е останала в кадри, които запечатват гребена на морска вълна, клонче на дърво, цвете, поникнало върху отсечен дънер, силуети на тръстики.
БИОГРАФИЯ
Панайот Бърнев (1933–2016) е роден в Свищов. През 1936–37 година се мести с родителите си в София и се установяват да живеят на площад „Славейков“. Преди войната постъпва в начално немско училище, продължава образование си в Първа мъжка гимназия, след което следва математика в Софийски университет. Още от студентските си години се влюбва във фотографията.
След дипломирането си започва работа като шеф на цветна лаборатория при „Българска фотография“, а по-късно постъпва в Студията за игрални филми „Бояна“.
В началото на 70-те години на миналия век започва да учи задочно във Висшето училище по графика и оформление на книгата в Лайпциг. По-късно превежда от немски книги, свързани с фотографията. Същевременно става автор на „Обзавеждане в тъмната стаичка“, „Как се правят цветни снимки“ и „Портретна фотография“.
Гмуркането, алпинизмът и скиорството са другите му страсти.
