Десислава КАМЕНОВА, ФИЛТЪР
Доктор Симидчиев, въпреки че цифрите говорят еднозначно – огромният процент хоспитализирани и починали не са имунизирани, това не можа да повлияе на антиваксърите. Бихте ли опитали все пак да ги убедите, че грешат?
Досега се опитвах да ги убеждавам с аргументи, но виждам, че хората започват да се окопават в мнението си и просто гледат да се обградят с други, които мислят като тях. Аргументите са за хора, които искат да се чуваме взаимно. Личното мнение на някой, който и да е той, си остава лично, докато научните данни винаги са по-достоверни, защото могат да бъдат подложени на критичен анализ. Не отричам, че проблемът със свободата е важен, но има и йерархия на права, а най-висшите са правото на живот и на здраве. А ако не сме живи и здрави, правото на придвижване и свободно изразяване нямат особено значение. Свободите на всеки свършват там, където започват да влияят негативно на свободата на другите, да увреждат общността. Ако моята свобода повишава риска за останалите, няма как да бъде неограничена. Защото аз мога да кажа, че не искам да спирам на червен светофар или на знак „Стоп“.
Така е, но за много хора зеленият сертификат се превърна наистина в горещ картоф, стигна се дори до протест и опит за нахлуване в НС. Обяснете – защо има полза от него?
Защото сертификатът показва дали даден човек е с по-нисък риск от заразяване. Това се удостоверява, както способността да караме кола – с шофьорска книжка. Зеленият сертификат всъщност разширява, а не ограничава права, той позволява тези, които са ваксинирани, да се възползват от местата, които иначе трябва да бъдат затворени. А и високият риск от смъртност и тежкото боледуване водят и до по-високи разходи на държавата за лечение.
Има обаче една голяма пробойна – не е ли възможно контролът върху зеления сертификат да бъде по-ефективен? Ясно е, че немалка част от хората, които влизат в молове и заведения, са с фалшиви сертификати.
Не съм съгласен, че контролът е лош, мисля, че такъв липсва. Важно е да се осъзнае, че от това, което правим, зависи дали ще съхраним по-голяма част от обществото, защото сме с най-висока смъртност в света след Перу и това беше достигнато на базата на „всеки сам си преценя“. И именно заради липсата на контрол и санкции, и го виждаме от парламента надолу. Ние, като законодатели, можем да направим правила, но изпълнителната власт трябва да следи да се спазват. Немалко хора постоянно публикуват твърдения за починали след ваксинация. Възможно ли е, ако близките имат такива съмнения, да поискат обективна експертиза, която да установи дали са верни, поне в голяма степен? Има механизми, по които се установява причинн-следствената връзка между който и да е медикамент и последиците от него. Това важи и за ваксините, тъй като всеки може да твърди всякакви неща. Например по подобен
начин доскоро се твърдеше как традиционните ваксини предизвикват аутизъм сред децата, което беше категорично отхвърлено. Същото е и при COVID – да, може да се получат тромбози след ваксинация и този риск е трикратно повишен спрямо здрав човек, но боледуването повишава този риск тридесеткратно. Тоест той е 10 пъти по-висок спрямо един ваксиниран. Така реално ваксинацията предпазва от тромбоза, защото снижаваме риска.
Върви и друга спекулация – тъй като не се правят аутопсии, няма доказателства, че човек е починал от ковид, повечето умирали от други заболявания, и то защото здравната ни система е лоша. Как отговаряте на това?
Причината още в началото аутопсиите да не се практикуват масово е, че трябва да са в специализирани зали с отрицателно налягане, за да не се разпространява вирусът. Тъй като самата аутопсия генерира огромно количество аерозоли, примерно, отварянето на черепа със специални триони генерира толкова вирусни частици във въздуха, че това води до силно разпространение на заразата сред тези, които я извършват. В България няма такива зали и все още няма стандартизиран протокол за правене на аутопсия, макар че в някои изолирани случаи се правят. При аутопсии ще се открие, че причината за смъртта най-често е белодробна или сърдечно-съдова, а това е последица от вирусната инфекция. И в стандартните случаи най-често причината за смъртта са сърдечно-съдови, дихателни проблеми или инсулт – това са големите убийци у нас, и в тези случаи също често не се правят аутопсии, но мога да бъдат диагностицирани. Здравното министерство вече излезе с позиция – няма случай,
за който да има ясно доказателство, че човекът е починал от ваксинация. Общо починалите с ваксина от началото на пандемията са малко над 500, докато имаме ужасно много загинали без ваксини – ежедневно около 100–150 души, преобладаващо неимунизирани (общо над 34 000 – б.р.). В този смисъл ваксините наистина спасяват живот.
Спорихте с колегата си Атанас Мангъров, който заяви, че над 500 души са починали, защото са били имунизирани. Лекарският съюз го даде на Етичната комисия и постави въпроса дали е „достоен да носи титлата лекар“. Прокуратурата също започна проверка. Според вас трябва ли да бъде наказан Мангъров?
Не смятам, че сме имали спор, защото от едната страна имаше лично мнение, а от другата – цифри от научни данни. Отговорността на всеки специалист е да говори единствено неща, които може категорично да докаже. Да, понякога науката също блуждае – лансира едно становище, после то се променя, но това дори движи научния процес.
Дали доц. Мангъров трябва да носи отговорност – това е въпрос, който не е от моята компетентност, а на прокуратурата и съда. Политиката не бива да се намесва в медицината, защото тя вече доведе до разцепване на общественото мнение.
Все по-усилено се говори, че Омикрон ще е последният или поне предпоследният вариант на COVID-19, след което пандемията ще свърши. Оптимист ли сте за това?
В момента искате от мен да изкажа лично мнение. Това, което дава някакво мъждукане на надежда, е, че стигнахме 11 000 плюс заразени на ден и въпреки това броят на хората в интензивни отделения е малко над 500, а смъртността още я крепим на нивото, когато имаше по 5000–6000 заразени. Така че може би пандемията отшумява, но не искам да го твърдя категорично, преди да излязат научни данни.
Александър Симидчиев е специалист по белодробни и вътрешни болести. Работи в Централната клинична болница при Медицинския институт на МВР в София, началник на отделение по функционална диагностика. В момента е депутат от „Демократична България“, зам.-председател на Здравната комисия и член на Комисията.
