25.8 C
София
събота, 15 юни 2024 г.

Ние, Дяволът и Мони Паси

Автор: Милена ФУЧЕДЖИЕВА

Времената са толкова благодатни за писане на публицистика, че човек не знае откъде да започне. От улицата се чува избумтяване от удар на две коли. После боботещ, гневен глас на млад мъж, явно излязъл от ударената кола, изкрещява: „Ей, педал!“. Момчетата в България се обиждат един друг на „педал“. Един мой приятел в Ел Ей го арестуваха в един магазин, защото вдигнал скандал и нарекъл някого fag, „педал“. Човек трябва да има и такива приятели. Приятели, които имат сериозни проблеми, но не искат да ги признаят. Общуваш с тях, доколкото ти позволява толерантността към болните им души, но не ги изоставяш. Тук, ако направиш забележка за реч на омразата, най-много да те набие този, който крещи „педал“.

Възхитена от извинението на Белослава публична личност я нарича велико момиче. Защото се е извинила. Извинението след като си нарушил закона, при положение, че по пътищата е леш от дрогирани, пияни и самозабравили се шофьори, се оказва напълно достатъчно, за да може изкукалият български елит да произведе Белослава във велика. Същият този елит кле дрогирания шофьор, помел Милен Цветков. Същият този елит направи всичко възможно, за да не влезе Стависки в затвора. Мануела Горсова все още тлее. Не искаме да знаем как живее майка й, какво става с клетия й баща, който беше изваден публично от Миролюба Бенатова като зависим от хазарта, под предлог да се спасят парите за Мануела, а всъщност това беше част от мръсна кампания за спасяването на Стависки. Зависимите от хазарта са психически болни хора. Писнало ми е да пиша за всичко това, но съм длъжна заради моите и чуждите мъртви. Те са много, твърде много. Духовете им се размърдват неспокойно всеки път, когато нечия смърт остане ненаказана.

От размазаните от умиление звезди, галеристи, журналисти, писатели, музиканти и т.н., цяла галактика от известност и чувство за свързаност – и лигава безнаказаност – става ясно за пореден път, че България е място със сериозни проблеми. Една голяма част от тези хора е изключително активна политически и се вижда като най-честната и морална част от българското общество. Гневът ми не е към Белослава. Тя все пак се извини. Но тук е морално банкрутирало място, пълно с морално банкрутирали хора. След тези излияния една приятелка от Германия ми писа с тъга, че колкото и Германия да е останала фашистка (!), май е по-добре да отглежда дъщеричката си там. Като известна безродница я подкрепих. Да не я връща тук, за да няма опасност да я отнесе някой от тротоара. Поне това.

Докога ще бъде възможно шофьорите да отказват кръвна проба? Белослава има огромен късмет, че не е хваната в Америка, защото нямаше да може да откаже. И спираме дотук. Колко жалко, че тя, сама жена, е хукнала по нощите да купува алкохол на рождения си ден и никой не я е спрял. Никой мъж, истински мъж, не е казал: „Стой, пила си, аз ще отида, ти имаш рожден ден, почини си“. Или поне да я бяха посъветвали да вземе такси, щом са такива обгрижени от нея готованци. Без да я познавам отблизо, знам, че тя е много грижовен човек. Тази й грижовност я прецака. Но колко пък да е прецакана. Слава богу, не е убила никого. Слава богу.

Да минем на безродниците. Пилонът събра политически гладните представители от различни партии, които видяха в събора на Рожен възможност за качване на рейтинга си. Козилата, кацнала на поляната, беше заснета да набива кебапчета. Цвета Караянчева се беше завихрила в хоро. Гешев също беше там, без каскет, защото гради нов имидж. С каскетатурата е свършено, сега ще става колега на Козилата и на Караянчева. Президентът, обграден от ченгета и чевермета, даде официален старт на нещо, което не е веещ се национален флаг, а национална омраза. Сигурна съм, че и аз спадам към безродниците, защото смятам, че българските евреи не са длъжни да мълчат за македонските си събратя, изпратени в Треблинка, нито пък, че царят и държавата са спасили нашите „лични“ евреи. Те не са безгласна наша собственост и имат различно мнение за някои събития. Те са и евреите, за чиито жилища са писали мазни, молещи се писма до Александър Белев разни хорица, чиновници в държавната администрация на Царството, патриоти, не-безродници, от „нашите“, за да им бъдат дадени апартаментите на изселените хора. Не изселени евреи, а хора. ХОРА. После, разбира се, това се повтаря с обратен знак. Новите, следващите „наши“ хора, пишат писма за изселените не-фашисти и фашисти.

Аз съм безродник, защото прекарах 20 години в Америка и се върнах да живея тук, но там се научих да не мълча. Научих се да съм смела и да отстоявам това, в което вярвам. Да не се страхувам да мисля и да говоря. В момента вярвам, че президентът на България прави огромна грешка да разделя нацията. Прави грешка и да обслужва Русия. Вчера дори президентът на Южна Корея, която има принцип да не дава оръжие на никого, увеличи помощта към Украйна от 100 милиона на 150 милиона в бронежилетки, каски и друго оборудване. Президентът следва една линия на поведение, за която бяхме предупредени. Няма да успее. България ще остане и в НАТО, и в ЕС.

Кеворк Кеворкян пита защо Соломон Паси е българомразец. Паси не е българомразец. Сравнението му на Зеленски с Левски означава не това, което Кеворкян и Румен Радев разбират. То означава, че има известна обреченост в Зеленски. Левски не е имал шанс да оцелее. Кеворкян извади карикатура на Мони Паси от Борис Димовски, в която Паси е изобразен като Дявола. С тази карикатура Кеворкян твърди, че Мони Паси е Дявола. Ако Паси не обичаше България, първо, той нямаше да живее тук, и второ, България сега нямаше да е в НАТО. Мони Паси е ексцентричен човек, който мисли и говори провокативно. Но той има право на това. Всички ние имаме право на това, ако не подстрекаваме към насилие и омраза.

В България никога не е имало истински антисемитизъм, в момента да се гради такъв е нелепо. Борис Димовски е велик синтезатор-изобразител на националните ни дефекти, но карикатурата му на Мони Паси е провал. И тя е провал, защото в нея няма нищо смислено. Мони има голям семитски нос, рошава коса, Дяволът също. Кеворк Кеворкян също има голям нос. А защо Дяволът никога не е изобразяван рус, синеок и с малък нос, а винаги е рисуван така, откакто се е появила християнската дуалност Господ-Дявол? Защото някъде в колективното християнско подсъзнание Дяволът е евреинът, който е предал Христос, и това се превръща в основа на 2 000 години антисемитизъм. Ако Христос беше арменец, Дяволът щеше също да е арменец. И сега кой ни предава? Кой говори за тъпото християнство? Пак евреин, Мони Паси. Всеки има право да говори срещу източното православие, срещу християнството, срещу юдейството, срещу будизма, срещу мюсюлманството, стига с това да не предизвиква гонения на хората, които практикуват тези религии. И всеки може да сравнява когото пожелае с Левски. Въпрос на лично виждане. Това се нарича свобода на словото, която е основна демократична ценност, за която ще се боря винаги. Да сравняваш Мони Паси с Дявола не е свобода на словото. Не съм фен на „Шарли Ебдо“, дори не ги понасям. Стилът на „Ебдо“ е изключително провокативен и неприятен, но е позволен. Карикатурата на Димовски също е позволена, но е извадена наяве след като е разпространен колаж с Паси, в който нацисти го отвеждат в газовите камери, щом не иска руска газ. Този колаж е недопустим, а карикатурата на Борис Димовски на Мони Паси подкрепя внушението от колажа. Не, Мони Паси не е Дявола. Дяволът е в соченето с пръст кой е Дявола.

Там накъдето са ни запътили не е хубаво. Не е място, където хората живеят щастливо. Няма авторитети, няма мъдреци, няма разум. Има някакъв общ Ад, в който всички сме Дяволи. Не бива така. Тук няма друга война, освен тази между нас. Живеем добре, превзели сме икономически „присъединените територии“, в които вече няма пукнат евреин, защото са изтребени. Това малко ни разваля лятото (сарказъм), но все пак децата ни пътуват, ние пътуваме, ядем известните домати и бяло сирене, животът тук е с цветовете на българското знаме. Вкусен. Лято е, зелено е, красиво е. Стига, спрете се. Докато се обърнем, и зимата ще е дошла.

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини