Рени НЕШКОВА
На 4 февруари 1997 г. в 11:50 ч. сутринта Георги Първанов и Николай Добрев пристигат на „Дондуков“ 2 с папка, в която е съставът на новия Министерски съвет. Въпреки невижданите протести, започнали от лятото на 1996 г. и продължили през студената зима на следващата година, БСП не иска да се откаже от властта. Какво да направи току-що встъпилият в длъжност президент от СДС Петър Стоянов? БСП има мнозинство в парламента и ще гласува новия кабинет без проблеми.
В крайна сметка столетницата връща проучвателния мандат и отказва да състави правителство, оглавено от Николай Добрев в ситуация, когато страната е на ръба на гражданска война.
Споровете как точно се случва всичко, не са спирали. Съществуват полярни мнения дали решението е взето под натиск, или след трезва преценка на събитията. И до днес президентите Петър Стоянов и Георги Първанов, които са главни действащи лица в драматичния казус, имат различна интерпретация на ситуацията. Неизяснен остава въпросът дали Георги Първанов и Николай Добрев са искали на всяка цена да бъде съставено правителство, за което им е попречил Петър Стоянов, или те по своя воля са декларирали пред него възможност да не внасят за гласуване в парламента проектокабинет на левицата.
Икономическата и политическата криза в онези години е чудовищна. Една сутрин българите, свикнали на галопираща инфлация, виждат в магазините съвсем приемливи цени на стоките. След първоначалното въодушевление обаче, при по-внимателно вглеждане, констатират тъжната истина. Всички продукти са пакетирани по 100 грама – сиренето, колбасите, хлябът, ако изобщо ги има. Оказва се, че в Държавния резерв няма жито за хляб. Практически страната е доведена за втори път от БСП до фалит в рамките на няколко години след Лукановата зима. Правителството на министър-председателя Жан Виденов банкрутира финансово и политически. Доларът става 3000 лева, заплатите се свиват до 3–4 долара, пенсиите са нищожни.
Протестите след грандиозния провал на БСП в началото на 1997 г.
Въпреки грандиозния провал БСП не крие амбициите си да състави ново правителство, защото парламентът не е разпуснат, а в него столетницата има пълно мнозинство от 125 депутати. Технически те могат да излъчат кабинет и демонстрират липса на политически задръжки да го направят.
На 4 февруари тогавашният вътрешен министър Николай Добрев, придружен от новия лидер на БСП Георги Първанов, носят на президента Петър Стоянов папка с новото правителство с министър-председател именно Николай Добрев. Той е в деликатна ситуация като шеф на полицията, защото две седмици по-рано разрешава на органите на реда да бият жестоко с палки хората, протестиращи пред Народното събрание. Провокациите на маргинални бойни групи стигат до нечувани размери – разфасоване на коли, трупане на жълти павета, с които се замерват протестиращи, палене на магазини и чупене на стъклата на хотели и сгради.
Петър Стоянов пък още с встъпването си в длъжност преди десетина дни подкрепя недвусмислено протестиращите. Още в началото на мандата си обаче попада в сложна ситуация, защото от неговото решение зависи не просто кой ще управлява България, на карта са заложени гражданският мир и съдбата на целия преход.
В крайна сметка Петър Стоянов не приема папката с правителството на Добрев и Първанов, без да е ясно и до днес дали това не е било съгласувано между двете страни. В 15 часа президентът свиква Консултативния съвет по национална сигурност и след повторен категоричен отказ на Стоянов да й връчи мандат БСП се съгласява на предсрочни избори. В 18 часа Петър Стоянов излиза пред ликуващите хора, които вече са разбрали новината, и обявява край на кризата и път към нови парламентарни избори.
На 11 февруари Стоянов отправя официално писмо до Мишел Камдесю, управляващ директор на Международния валутен фонд, и му предлага незабавни преговори за въвеждане на валутен борд. На 13 февруари президентът назначава служебно правителство с министър-председател Стефан Софиянски, а първата му задача е да подаде молба за НАТО, което е обещал в своята програма. Предсрочните избори са насрочени за 19 април и спечелени с абсолютно мнозинство от Обединените демократични сили, начело с Иван Костов. Това е изключителна победа и за новоизбрания президент Петър Стоянов, чийто рейтинг се вдига до 80%. Започва пътят на страната ни към Европейския съюз и НАТО.
По ирония на съдбата по-късно Петър Стоянов губи съревнованието за втори президентски мандат от същия Георги Първанов. Министрите Румен Овчаров и Румен Гечев пък са в сегашната коалиция, която подкрепя правителството на Кирил Петков. В същата коалиция е и партията на Иван Костов. Петър Стоянов остава извън схемата. Самотен със своята почтеност и отдалеченост от групировки, кръжоци и олигарси. Какви шеги ни поднася времето, нали?
За изследователите остава да разкрият какви точно компромиси са били направени на 4 февруари преди 25 години. Едно е сигурно – голямото постижение е, че гражданският мир тогава е запазен, за да продължи преходът, който все още не е ясно дали е свършил.
