- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
четвъртък, 29 септември 2022 г.
13.5 C
София

Николай Каварджиклиев: Над 1,8 млрд. лева директни субсидии получиха стопаните

Избрано

Автор: Маргарита ДИМИТРОВА

Как ще бъдат подкрепени земеделците при особената ситуация, в която се намираме – постоянно нарастващи цени на горивата и торовете, а в последните дни тежки дъждове и градушки, коментира изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ Николай Каварджиклиев.

-Господин Каварджиклиев, от три месеца сте изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, разбрахте ли какво е най-важното да постигнете във ведомство, което ръководите?

-Смятам, че основното е да има прозрачност на работата и бързо да се изсветли дейността. Предприехме реорганизация, която ще доведе до по-голяма ефективност, а с дигитализацията на процесите трудът на хората, които работят тук, ще стане максимално ефективен.

-Няма да се лъжем, защото стопаните са наясно, че през последните години във Фонда имаше доста проблеми. Вие какво видяхте?

-С годините са трупани правила върху правила, процедури върху процедури и това създава хаос в работата, в някакви моменти тя дори е станала двойна. Всичко това води до затруднения при обработката на документите и негативно отношение на бенефициерите. В тях се е създало лошото усещане, че Държавен фонд „Земеделие“ е институция, която само пречи, вместо да помага.

-Как ще промените работата във Фонда?

-Проблемът е чисто организационен. Предприел съм стъпки за промяна на устройствения правилник и по този начин ще се постигне по-голяма централизация на някои от дейностите, по-добра линейна организация, която е естествено в рамките на сега действащата нормативна уредба.

За следващия програмен период създадохме работна група, която заедно с колеги от Министерството на земеделието ще работи за улесняване на процесите и процедурите. Ще има още промени, които ще бъдат от полза на аграрните производители, които работят с нас.

-Изтичат последните дни за плащане на субсидиите за миналата година, приключва и подаването на заявленията в рамките на Кампания 2022 г. Какво показват числата?

-С над 1,8 млрд. лв. до момента са подпомогнати земеделските стопани за Кампания 2021, която приключва на 30 юни тази година. За Кампания 2022 вече са подадени 96 626 заявления, за подпомагане са декларирани 3 834 962 ха.

-Вярно ли е, че някои бенефициенти се оттеглят от подадени проекти, и какви са причините за това?

-Отказите бяха главно през февруари и март, тогава беше най-стресиращият инфлационен ръст заради рязкото поскъпване на горива, метали, строителни материали. Много от хората прецениха, че е по-добре да се откажат. Към април и май обаче се забелязва затихване. Само два проекта са отказани, което значи че агробизнесът вече уверено мисли за завършване на тези проекти.

Основно са отказвани проекти по подмерки 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ и 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“. Причините са различни: отпадане на необходимостта от проекта, промяна в енергийната му ефективност, съществени разлики в цените на основните строителни материали. В момента изцяло работим в полза на фермерите, разсрочваме срокове, подписваме анекси по договорите. В рамките на нормативната уредба правим всичко възможно да им помогнем. Те имат възможност да предоговарят различни позиции вътре в самия бюджет на проекта, да заменят една техника с друга, ако се налага. Сроковете могат да бъдат удължени. Стараем се да бъдем гъвкави, доколкото е възможно.

-Докога трябва да бъдат приключени проектите по Програмата за развитие на селските райони 2014–2020 г.?

-Трябва да бъдат завършени, изплатени и приключени до 2025 година.

-Има ли опасност от загуба на европейски средства?

-Опасност винаги има. За съжаление към момента усвояването не е каквото би трябвало да бъде в края на един отчетен период. Но има време до 2025 г. да работим по старата програма и да усвоим средствата. Чисто организационно Фондът прави всичко възможно да разглежда в срок подадените проекти, да ги одобрява и съответно хората да ползват ресурса.

Оптимистичният вариант е да се усвоят всички средства, докато песимистичният е труден за прогнозиране и зависи от преценката на самите бенефициенти дали ще си ползват проектите, или ще се откажат от тях. Проекти, свързани с производството, които имат експортна необходимост, са много уязвими в ситуацията, в която се намираме, и е обяснимо да има откази от тях. В същото време някои инвестиционни проекти не биха могли да бъдат изпълнени по начина, по който са предвидени, и трябва да бъдат преразгледани и преработени.

Може би тази година е ключова и за хората, които трябва да преосмислят бизнес идеите си. И тук трябва да ги разделим на два типа – едните са инвестиционни проекти, които са свързани с изграждане на инфраструктура, енергийна ефективност и т.н., а другите са свързани с производство на плодове, зеленчуци, с преработката на суровината.

-Какво е усвояването по ПРСР към момента?

-Общият бюджет на ПРСР 2014–2020 за целия програмен период е близо 3 764 057 416,21 евро заедно с националното съфинансиране. От тази сума са договорени 2 491 587 838 евро, а са изплатени 2 019 814 976,15 евро. Остават 1 744 242 440,06 евро.

– Ще се приемат ли проекти по ПРСР до края на годината?

– Сега се приемат проектни предложения по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ с инвестиционна стойност до 300 000 евро. Очаква се да стартира прием и по подмярка 7.2. „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“. Останалите мерки, по които се предвиждат приеми, могат да се видят в Индикативната годишна работна програма за 2022 година.

-Каква част от фермерите са се регистрирали в Системата за електронно управление на Държавен фонд „Земеделие“ и какъв е смисълът да го правят?

-Досега 26 265 земеделски стопани са регистрирани в Системата за електронни услуги на Фонда и това са повече от 1/4 от кандидатите по различните схеми и мерките за директни плащания. Системата е елементарна, но е изключително полезна и подпомага и двете страни – стопаните и администрацията. Смятам, че не е трудно и останалите земеделци да си направят такава регистрация. Чрез системата цялата важна информация за фермерите, от заявленията им до подпомагането, ще е достъпна онлайн. Бюрокрацията, от която се жалят, ще бъде преодоляна и по-бързо ще бъдат обработвани документите.

-Падналите напоследък градушки пак отвориха темата за земеделските застраховки. Какви са вашите наблюдения, застраховат ли се фермерите?

-Застраховането на земеделската продукция е личен избор на всеки стопанин и е въпрос на неговата финансова култура. Всеки може да намери оправдание защо не го прави, има и добри, има и лоши примери. Но има и държавна помощ за съфинансиране на застрахователните премии. Не мога да кажа, че е голям интересът към нея, но пак ще подчертая, че всичко е въпрос на финансова култура. ДФЗ има сключени договори с почти всички застрахователи на българския пазар.

-Как ще бъдат обезщетени стопаните, чиито посеви са пострадали от природното бедствие?

-Предстои да се направи оценка на тези градушки, а управителният съвет на Фонда ще вземе конкретното решение за обезщетяване на стопаните. Нашата роля е да плащаме коректно и в срок и мисля, че изпълняваме стриктно своите задължения.

- Реклама -

https://filtarbg.com/spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини