Маргарите ДИМИТРОВА
Двете агенции – за храните и горите, напускат Земеделското министерство, за да бъдат на директно подчинение на Министерския съвет. Пазарът ни е залят от чуждестранни храни, а прогнозите за българските звучат все по-песимистично. За мнение по тези въпроси потърсихме за коментар Нихат Кабил, който беше земеделски министър от 2005 до 2009 година, първо в кабинета на Симеон Сакскобургготски, а след това в правителството на Сергей Станишев.
–Господин Кабил, вие бяхте аграрен министър, когато страната ни влезе в ЕС през 2007 година. Как намирате този отрасъл 15 години по-късно?
-По това време земеделието нямаше пари за нови производства и технологии, за модерни машини, за по-добра селекция, имаше остър недостиг на средства. Бяхме много изостанали. И сега, благодарение на членството ни в Европейския съюз и на Общата селскостопанска политика, българският аграрен отрасъл изглежда съвсем различно. Вярно е, че изоставаме от средните нива в Евросъюза, но категорично не съм съгласен със скептиците, които казват: „Какво толкова, като от 15 години сме в ЕС?! Вижте земеделието ни къде е!“.
– Като се погледнат витрините на хранителните магазини, отрупани с вносни храни, които напълно изместиха българските, и недоверието бързо се засилва.
– Щом сме приели да бъдем част от Европейския съюз, значи сме готови да бъдем на общ пазар от половин милиард души. Автоматично границите падат, а вносът и износът стават много лесни. И въпросът не е в това, че ние внасяме, а защо не правим така, че да изнасяме. Тук ключовата дума е конкурентоспособност. Дали можеш да направиш партиди и според разходите и подкрепата, която получаваш, да формираш цени и да създадеш партньорства, които ще те направят конкурентен на общия пазар.
Хайде да си припомним колко скандални неща с храните се случиха през тези години. Нали не сте забравили за контрабандното 20-годишно ирландско месо, пълно с диоксин и приони на луда крава, или пък за нерегламентирания внос на шкембе?! От години производители на плодове и зеленчуци и хора от растителнозащитния сектор подават сигнали, че в България нелегално влизат и се разпространяват препарати, които не са разрешени на територията на съюза.
Да не говорим за големия скандал с двойния стандарт. Стана известно, че европейските производители реализират на пазара в Източна Европа храни с по-различно качество, отколкото в западната част на континента.
Ние не можем да бъдем против съвременната търговия, която върви през големите стокови пазари и търговските вериги, защото така е в цяла Европа. Но никой не може да ни отнеме правото стриктно да проверяваме и да връщаме продукция. Има ли причини у нас контролът да е слаб?
– Това ще се промени ли, след като Българската агенция по безопасност на храните премине на пряко подчинение на Министерския съвет?
-Ако ще се прави реформа, аз я виждам по друг начин. Нека към МС да има национална агенция по храните, но тя да бъде ангажирана с анализ, оценка и управление на риска. Там да е управлението на всички референтни лаборатории. Агенцията да е връзката с Европейския орган по безопасност на храните (EFSA) и със Системата за бързо предупреждение (RASFF).
Именно това беше смисълът на препоръката на Генерална дирекция „Безопасност на храните“ през април 2007 година. В доклада пишеше, че в България има исторически изградена действаща система за контрол по безопасност на храните, но липсваше надстроечната структура.
Обаче бяха допуснати всички безумия, които Мирослав Найденов (по това време министър на земеделието и храните – б.р.) измисли. Той направи един огромен качамак, като събра на едно място ветеринари, управление на риска, наука, в кьошето набута службата по растителна защита, по зърното. И сега всичко това го изваждат от Земеделското министерство и го закачват в МС.
Моето скромно мнение е, че реформата трябва да се направи по друг начин. Оперативният контрол да е в съответните служби към аграрното министерство. И много важно – да се възстанови Националната ветеринарномедицинска служба.
А самата агенция с малка промяна да бъде изтеглена в МС и да работи основно по анализ и управление на риска. Ако не бъде направен някакъв подобен вариант, ще имаме големи проблеми през новия програмен период по прилагането на Общата селскостопанска политика, включително по елементите, които засягат Зелената сделка.
–Заговори се и за реформа във фонд „Земеделие“, а оттам минава огромен европейски и национален финансов ресурс.
– Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция в момента е като топла напитка две в едно. Той беше създаден с отделен закон през 1995 г. за финансово подпомагане на българските земеделски производители от държавата. През декември 2006 г. получи акредитация и Разплащателната агенция, която е механизъм за трансфериране на европейските пари. Спомням се, че доста трудно извоювахме това. И не без помощта на тогавашния еврокомисар по земеделието Мариан Фишер Бойл и на още високопоставени служители в Брюксел. Ако тогава бяхме тръгнали да създаваме отделна разплащателна агенция, така както искаше ЕК, нямаше да ни стигнат 4–5 години.
Съгласиха се на компромис, защото вече фондът беше акредитиран като предприсъединителна агенция САПАРД. Поставиха ни условие обаче да има ясни разграничителни линии между функциите.
Не мога да разбера защо обаче това нещо продължава и сега. Гледах наскоро министрите на иновациите Даниел Лорер и на земеделието Иван Иванов да обясняват, че Българската банка за развитие отваря портфейла си, в случая беше за розопреработвателите.
Господа, това не е пътят. Говорим за подкрепа на малкия и на средния бизнес, най-ощетените през тези години. Просто Държавен фонд „Земеделие“ трябва да се преформатира. Да излезе Разплащателната агенция навън. А самият фонд „Земеделие“ да се преоформи в Гаранционен фонд за малкия и средния агробизнес. Така фермери, които нямат финансово обезпечение, но имат читави проекти, ще получават гаранции, а пък банките ще ги кредитират. А с разрешение на Еврокомисията гаранционният фонд може да поеме и лихвата. И по този начин най-уязвимата част от аграрния бизнес ще получава безлихвени кредити.
–А как, мислите, ще завърши битката кой да управлява горите?
-Има борба между отделни лобита кой да овладее системата. Само ще припомня, че в проект на Световната банка, написан от австрийски екип, се препоръчва държавната политика за горите да бъде в агенцията, а стопанската дейност да е отделена в национално горско предприятие. Преди време беше взето решение да се направят шест горски предприятия. Имаше идея те по-късно да обединят функциите си.
Не знам какво ще направят сега, защото истинският ресурс за управление се намира в държавните горски предприятия. Смятам, че тук ще има поле на напрежение. Дано да успеят да се разберат в името на по-добрата организация.
