Този череп предизвика смут сред научните среди, защото наруши добре подредената досега теория на еволюцията Снимка: Ryan Somma/Flickr
Череп на спорен вид хоминид, наречен Homo heidelbergensis, датиран на около 600 000 години се оказва крайъгълен камък на еволюцията на Homo sapiens в Южна Африка и неандерталците в Европа, твърди ново проучване. Променящите се местообитания замесват спорен прародител във възхода на Хомо сапиенс и неандерталците.
Климатични промени може да са причина за местоживеенето на видовете Homo и неговата промяна през последните 2 милиона години и как се е развило човечеството.
Покачванията и спадовете на температурата, валежите и растежа на растенията насърчават миграциите на древните хоминиди в и извън Африка, които насърчават способността за оцеляване в непозната среда, казват климатичният физик и океанограф Аксел Тимерман и колеги. Въз основа на това как времето на древните вариации на климата съвпада с идването и заминаването на различни изкопаеми видове Homo, изследователите генерират нова схема на човешката еволюция. Тимерман от Националния университет Пусан, Южна Корея, и неговият екип представят този сценарий на 13 април в Nature.
Ето как тези учени разказват историята на човечеството, започвайки отпреди около 2 милиона години.
По това време изправеният човек (Homo erectus) вече е започнал да броди извън Африка, докато източноафрикански вид, наречен Homo ergaster, се задържа близо до родния си регион. H. ergaster вероятно еволюира в спорен източноафрикански вид, наречен H. heidelbergensis, който се е разделил на южни и северни клони между 850 000 и 600 000 години.
Тези миграции съвпаднали с по-топли климатични промени, благоприятстващи оцеляването, които се случват на всеки 20 000 до 100 000 години поради вариации в орбитата и наклона на Земята, които променят колко слънчева светлина достига до планетата.
След като пътува на север до Евразия, H. heidelbergensis вероятно е дал началото на денисовците преди около 430 000 години. А в Централна Европа суровите местообитания, създадени от повтарящи се ледникови епохи, стимулират еволюцията на H. heidelbergensis в неандерталци между 400 000 и 300 000 години. И накрая, в Южна Африка между 310 000 и 200 000 години все по-суровите условия на околната среда придружават прехода от H. heidelbergensis към H. sapiens, който по-късно се премества от Африка.
Алтернативен възглед на новопредложения сценарий предполага, че през времето, през което се твърди, че H. heidelbergensis е живял, тясно свързани популации на хомо периодично се разделят, реорганизират и размножават с външни лица, без непременно да действат като отделни биологични видове.
От тази гледна точка чифтосването между групите на H. sapiens в цяла Африка, започващо още преди 500 000 години, в крайна сметка създава физическите черти, типичен за хората днес.
Ако е така, това ще подкопае валидността на спретнатото разклонено еволюционно дърво от видове Homo, водещо до H. sapiens, както е предложено от групата на Тимерман.
Новият сценарий произтича от компютърна симулация на вероятния климат през последните 2 милиона години на интервали от 1000 години в Африка, Азия и Европа. Предишни фосилни доказателства сочат, че H. erectus се е разпространил чак до Източна Азия и Ява. Климатичните симулации на Тимерман предполагат, че H. erectus, както и H. heidelbergensis и H. sapiens, са се адаптирали към все по-разнообразни местообитания по време на продължителни пътувания. Тези миграции са стимулирали растежа на мозъка на тези глобални скитници.
Новите симулации на местообитания също показват, че H. sapiens е бил особено добър в приспособяването към горещи и сухи региони, като Североизточна Африка и Арабския полуостров.
Палеоантропологът Рик Потс от Смитсонианския институт във Вашингтон разработил друга влиятелна теория за това как колебанията на климата са повлияли върху човешката еволюция, която все още е отворена за дебат. Поредица от бумове и спадове в наличността на ресурси, предизвикани от климата, започващи преди около 400 000 години в Източна Африка, довели до развитието на H. sapiens като вид с остра способност да оцелява в непредвидимо променяща се среда.
Новите открития и теории отварят повече въпроси, отколкото отговори. Засега има все още много бели петна и древният пейзаж на човешката еволюция остава неясен.
Източник: Science News
