Самотните хора често са нещастни, но също така са склонни да мислят повече за ключови моменти от миналото си. Обръщането към носталгията, като тези жени, които гледат стари снимки, може да помогне на хората да се справят в трудни времена, казват изследователите.
Усилвател на носталгията
В началото на пандемията изследователите тестваха въздействието на носталгията върху щастието. Доброволците бяха помолени да извикат специален спомен и да прекарат три минути в писане за него. Когато бяха помолени да оценят своето щастие по скала от 1 до 7, тази група отбеляза малко по-висок резултат от доброволците в контролната група, които бяха помолени да мислят за обикновени спомени (Време 1). Ден или два след първоначалния експеримент изследователите помолили участниците в групата по носталгия да помислят отново за обикновени спомени. Този „усилвател на носталгията“ отново предизвикал по-високи резултати за щастие (Време 2).
Носталгичният и обикновеният спомен
Надеждата, че щастието, предизвикано от носталгия, може да се натрупа с течение на времето, е в основата на дългосрочната цел на някои изследователи да използват и разгръщат техники за предизвикване на носталгични спомени като форма на терапия. Носталгията може да свърже хората с тяхното минало, настояще и дори желаното бъдеще, казват тези изследователи. И тъй като много носталгични спомени често включват други хора, те също могат да помогнат на хората да се почувстват свързани с по-широка общност.
В едно проучване например екзистенциалният психолог Клей Рутледж и колегите му докоснаха социалната страна на носталгията. Участниците първо попълнили установен „инвентар на носталгията“, където оцениха по скала от 1 до 5 колко носталгични са се чувствали около 20 аспекта от миналия си живот, като семейство и ваканции. След това изследователите попитали хората за видовете изследвания, в които биха искали да участват по-късно. Две от тези потенциални проучвания включват среща с други участници, докато други две не.
Участниците, съобщаващи за високи нива на носталгия, особено тези с носталгия по социални преживявания, са по-склонни от другите участници да изберат проучванията, включващи среща с нови хора, съобщават изследователите в списанието за личностна и социална психология от декември 2015 г. Това предполага, че склонността към запомняне на значими минали социални преживявания поражда бъдещи социални преживявания, казва екипът.
„Носталгията не е просто хората да си спомнят времето с любими хора“, казва Рутледж от Държавния университет на Северна Дакота във Фарго. „Това ги ориентира към изграждане на нови социални преживявания.“
Ключов въпрос обаче е дали ползите от носталгията могат да продължат и след този мимолетен момент на спомен. Екипът на Wildschut установява, че ползите от носталгията по отношение на щастието избледняват само след ден или два. Но щастието, предизвикано от носталгия, продължило няколко дни, когато изследователите напомниха на хората да мислят за този специален спомен.
Най-важното е, че терапията с носталгия може да не е за всеки. Изследователите съобщават в Personality and Individual Differences, че предизвикването на носталгия при хора, които разглеждат връзките като източник на комфорт и сигурност, увеличава намерението на тези хора да се ангажират с другите. Обратното обаче важи за хора, които виждат връзките с други хора като източник на болка.
„За този тип избягващи хора… носталгията ги тласка в обратната посока. Още по-малко вероятно е да искат да се свържат с другите на по-дълбоко ниво“, казва екзистенциалният и социален психолог Андрю Абейта от университета в Ню Джърси.
Wildschut и екипът му откриха подобен резултат, когато разследваха дали предизвикването на носталгия сред сирийските бежанци, живеещи в Саудитска Арабия, може да повиши самочувствието, чувството за смисъл на живота, чувството за социална принадлежност и оптимизъм.
В това проучване бежанците в експериментална група описват значими събития от миналото си, докато бежанците в контролната група – обикновени събития. Експериментът показа, че предизвикването на носталгия при бежанци с висока устойчивост – черта, определяна от способността да издържат и да се възстановят от бедствия – води до повече положителни емоции от тези, докладвани от устойчиви бежанци в контролна група, заключава екипът в European Journal. Но докато предизвикването на носталгия у бежанците с ниска устойчивост им помогнало да почувстват по-голямо чувство за приемственост в живота и по-социално свързани в сравнение с контролната група с ниска устойчивост, носталгичните спомени също ги накарали да се чувстват по-малко оптимисти за бъдещето.
Като оставим настрана предупрежденията, Wildschut остава оптимист за разработването на някаква форма на терапия на носталгия. Той си спомня разговор с малката му дъщеря преди много години. Когато той я попита колко дълго трае носталгията, тя отговорила „завинаги“, казва Wildschut. „Това, което имаше предвид, е, че споменът е там и можете да си го припомните по всяко време.“
В крайна сметка той и други изследователи на носталгията се надяват един ден да идентифицират подходящи кандидати за терапия на носталгия и след това да обучат тези хора да си спомнят специални спомени, когато се почувстват тъжни.
Специално за Filt.bg от ScienceNews
Снимка: Shestock/Getty Images Plus
