Както се очакваше, изборите не решиха политическата криза, но дадоха някои отговори на важни въпроси. За мен основният е свързан с бъдещето на коалицията ПП-ДБ и затвърждаването им като основен политически полюс в България. Те са големият губещ на тези избори, въпреки че са само на 2% след ГЕРБ, а резултатите показват, че нямат потенциал да се превърнат в сериозна алтернатива на Борисов. Според мен това е най-важният извод от изминалия вот.
Обединението между „Промяната“ и ДБ не можа дори да възпроизведе механичния сбор от гласовете, които получиха на парламентарния вот през октомври миналата година. Тяхната втора позиция ги поставя в изключително сложна политическа ситуация. Тук искам да отворя една скоба и да кажа, че няма друга възможност за управление в рамките на този парламент, извън широка коалиция между ГЕРБ и ПП-ДБ. Казвам го, защото някои хора се изкушават да правят сметки, което е излишно. Ако искаше нещо друго, Борисов щеше да го направи още в рамките на предишното Народно събрание. Той обаче знае много добре, че за да се справи с основните си опоненти от „Промяната“, трябва да ги задуши в управленска прегръдка.
Вече коментирахме, че местните избори през есента са по-важните за политическите играчи, особено за ГЕРБ и ПП-ДБ. Още преди вота в неделя Борисов направи анонс, че единственото стабилно управление би било между първите две политически сили. Каква ще е формата на такава симбиоза не е важно. По всяка вероятност ще бъде предложено експертно правителство без тясно ангажиране с политически лица. Независимо от дизайна обаче всяка колаборация с ГЕРБ би била убийствена за ПП-ДБ и би бламирала шансовете им за местния вот след няколко месеца. Няма как да обяснят на избирателите си, че подкрепят коалиция с мафията, кюлчетата, чекмеджетата, откраднатия асфалт и какво ли още не, изговорено от тях по адрес на Бойко Борисов и ГЕРБ.
Първият капан, в който паднаха хората от „Промяната“, бяха собствените им думи. Въпреки че още от две години насам се вижда, че за ГЕРБ гласува монолитно мнозинство, което не може да бъде лесно преодоляно. Трябва да си доста недалновиден политически, за да не си го забелязал още на изборите през април 2021 г. Тогава ГЕРБ ги спечели с 9% разлика пред ИТН, но анализатори и политици с пожелателно мислене нарекоха това „загуба“. Две години по-късно почти същият брой избиратели гласува за ГЕРБ, които почти винаги са първи.
Затруднението пред „Промяната“ идва от втората им позиция сега. Ако бяха първи, те можеха да обявят проектосъстав на кабинет и да призоват останалите който иска да ги подкрепи. Сега обаче ще бъдат натиснати много твърдо от американското посолство и новия посланик, който пристига тези дни у нас, да престанат с глупавите си инфантилни игри и да подкрепят правителството с мандат на ГЕРБ. Заедно в парламента ще имат около 140 депутати, което е предостатъчно за цял четиригодишен мандат. Това е вторият капан за местните американски проксита и той идва от самите им господари отвъд океана. Войната на САЩ в Украйна не върви, в България, която е прифронтова държава на НАТО, управлява президент, който открито се обявява срещу изпращането на боеприпаси и оръжие за Украйна. Това в очите на американците е нонсенс и то на фона на възможност за широка проатлантическа коалиция между партии, които имат единодушно мнение срещу Русия и оказват пълно съдействие на американската политика.
Ето защо си мисля, че новият посланик на САЩ въобще няма да се занимава с екзистенциалните терзания на тема „корупция“ от страна на градската десница, а ще удари по масата. Ако ПП и ДБ го послушат и влязат под каквато и да е форма в общо управление с ГЕРБ, приключват на мига, а „Възраждане“ се превръща във втора политическа сила, която ще започне да диша във врата на ГЕРБ. Ако Кирил Петков, Асен Василев и Христо Иванов все пак проявят политически инстинкт за самосъхранение и откажат на Борисов, ще се ходи на нови избори. Те могат да бъдат или през юли, или заедно с местните през есента, в зависимост от това как президентът и основните политически сили се разберат да тече размяната на мандати и разтягането във времето на живота на 49-то Народно събрание. Вече видяхме как това се случи в 48-то.
Ако има нови избори, вината за това ще бъде хвърлена изцяло върху ПП-ДБ, а отрицателният им тренд (загубиха повече от 70 хил. гласа) ще продължи. По-вероятно е „Възраждане“ да ги изпревари и тогава да бъдат принудени на съвсем безславна коалиция с ГЕРБ от много по-неизгодна позиция. Тази ситуация е много трудна за тях и лично аз не виждам полезен ход, а и вътрешните разправии вече започнаха – бившият министър на транспорта и голям спонсор на „Промяната“ Николай Събев от „Еконт“ поиска оставката на Асен Василев и Даниел Лорер, но не и тази на Кирил Петков. Очевидно има разделения, които тепърва ще излизат на повърхността. Да не говорим, че Христо Иванов съвсем отчетливо говори от няколко месеца за коалиция с ГЕРБ, маскирайки посланията си по своя завъртян начин.
Ето защо мисля, че това е най-важният извод от изминалите избори: промяната не се състоя, ГЕРБ не беше изчегъртан, а Борисов победи. Другата новина е, че „Възраждане“ продължава да расте. Партията на Костадин Костадинов качва стабилно процентите си, а според анализа на екзитпола нейните избиратели са сред образованите и младите хора в България. Голям е вотът на „Възраждане“ и зад граница. Това е голям шамар за американското посолство и отвратителната политика на цензура в големите медии по отношение на войната в Украйна. Всъщност „Възраждане“ е единствена политическа сила, която расте в последните две години, а нейният възход ясно показва, че много българи са против войната на САЩ срещу Русия и не приемат въвличането на България в нея.
Независимо дали ще има правителство или не, е ясно, че и тези избори са само етап в търсенето на политическо решение, което обаче още се вижда на хоризонта. Всичко ще стане още по-ясно през есента, когато минат местните избори, но засега е сигурно едно – че без ГЕРБ не може да има управление извън служебното правителство на Радев.
