Вървяла Снежанка в гората и срещнала три джуджета. „Кои сте вие“, попитала красавицата. „Ние сме седемте джуджета“, казали малките човеци. „Как така, та вие сте само три?!“, учудило се момичето. „Ами….няма хора за нищо“, отговорили джуджетата.
Този виц е особено актуален след края на пандемичните ограничения, когато европейската икономика навлезе във фаза „рестарт“. В някои сектори като туризма, например, възстановяването е буквално залпово, а недостигът на персонал предизвика истински хаос на летищата на Стария континент. Докато в цяла Европа се радват на завръщането на туристите, всички страни изпитват трудности да намерят необходимия персонал, защото той е освободен по време на пандемията, засегнала най-силно рестораньорите и хотелиерите. В селското стопанство пък от години няма достатъчно хора да приберат продукцията от полетата, да се грижат за животните във фермите.
В България се забелязват същите тенденции, въпреки инфлацията, поскъпването на суровини, горива и енергия половината от компаниите смятат да разширяват дейността си. Според проучване на Агенцията по заетостта 60 842 фирми ще търсят нов персонал през следващите 6 месеца. Те са с 2 620 или с 4,5% повече в сравнение с допитването, проведено през февруари-март 2021 г. Бизнесът има нужда от обще 239 339 работници и специалисти.
През следващите 12 месеца работодателите ще търсят 128 789 души със средното професионално образование, най-желаните кадри ще са готвачи, шивачи, строители, монтажници, заварчици, шофьори, оперативни счетоводители, електротехници, касиери, сервитьори и бармани.
Българският бизнес ще се нуждае от други 62 905 специалисти с висше образование, сред които най-дефицитни и в момента са медицинските сестри, лекарите и учителите. Търсените висшисти са повече с 6300 или с 11,1% в сравнение с проучването, проведено преди година. Единствено намаление се наблюдава при нискоквалифицирани работници, 47 645 ще са нужни в различните сектори през следващите 12 месеца, което е по-малко с 8100 души или с 14,5% спрямо година по-рано. 70,7% от работодателите имат затруднения да намерят подходящите кадри за бизнеса си и това е с 2,3 процентни пункта повече, отколкото през 2021 г.
В София-град ще се наемат най-много работници и специалисти – 67 064, което е 28% от всички кадри, които се търсят в страната. Работодателите от Варна, Добрич, София-област, Русе и Плевен са заявили, че ще се нуждаят от повече кадри спрямо година по-рано. Най-слабо е търсенето на персонал в Бургас, Пловдив, Търговище, Хасково и Ловеч.
Над 100 000 са пряко заетите в българския туризъм, поне 60 – 70 000 се трудят в морските курорти. Не достигат готвачи, служители за рецепция, аниматори, хора, които имат езикова грамотност и са на първа линия, директно контактуват с пристигналите в страната чуждестранни граждани. Обектите успяват някакси да се спряват като предлагат допълнително възнаграждения за съвместяване на длъжности и извънреден труд. Това обаче не е стратегическо решение, смята проф. д-р Стоян Маринов, съпредседател на Варненска туристическа камара.
Възнагражденията в бранша не са от високите, но недостигът на кадри принуждава работодателите да предлагат по-прилични суми. За рецепция, например, в качествени обекти заплатите започват от 1200 – 1400 лева. Най-високо платени са готвачите, добрите получават 4000 лева и нагоре. Сервитьорите месечно изкарват от порядъка на 1400 – 1500 лева.
В бюрата по труда има много обяви, за които не може да се намерят кандидати
Дефицитът на кадри тепърва ще се задълбочава, смята Томчо Томов, директор на Националния център за оценка на компетенциите в Българската стопанска камара (БСК), който има дългогодишен консултантски опит в управлението на човешките ресурси и индустриалните отношения. Той прави прогнозата на базата на темповече, с които застарява нашето население. Не е изключена и нова вълна от хора, които ще потърсят работа в чужбина. Румъния пък засилва индустрията си и изтегля много български специалисти в пограничните райони, което е допълнителен удар върху компаниите ни.
Над 400 000 души ще търсят фирмите и организациите у нас в близките години, това е остър дефицит на работна сила и са необходими много сериозни решения, за да бъде преодолян, смята Томчо Томов. Трябва да се търсят и реални възможности за връщане на българите от чужбина. Иначе страната ни не може да разчита нито на чуждестранни инвестиции, нито пък на догонващ икономически растеж и ще трябва да се примирим, че оставаме най-бедната държава в Европейския съюз.
Томчо Томов, директор на Националния център за оценка на компетенциите в БСК: Знанията от университета стигат за четири-пет години
-Г-н Томов, започна възстановяването на икономиката след пандемията, как фирмите се спряват при намирането на персонал?
-В сравнение с миналата година 46% от фирмите смятат да увеличат персонала си, а само 7% прогнозират да го намалят. В индустрията най-голямо нарастване на заетостта се наблюдава в сектора на информационните технологии, около 37% искат да увеличават работната сила, при аутсорсинга това ще направят 16%, при финансовите, застрахователните дейности, недвижимите имоти – около 7%, в промишлеността, машиностроене, електротехника около 9% прогнозират нарастване на персонала. Въпреки инфлацията, заетостта ще нараства леко, но устойчиво.
-Значи ще намалява безработицата?
-Естествено, че всичко това е свързано и с намаляване на безработните. Но трябва също да се подчертае, че в България безработицата е структурна – имаме постоянни неработещи и неучещи млади хора, застрашени са също маргинални групи, където нещата си остават на едно и също ниво.
-Къде е най-големият дефицит на кадри?
-Навсякъде, но най-сериозните проблеми са в здравеопазването, там положението с кадрите е буквално критично. В промишлеността пък липсват стругари, електротехници, леяри, шофьори. Не достигат специалисти със средно образование. Хора без никаква квалификация се търсят по-малко. Компаниите искат да наемат персонал с добро ползване на чужди езици.
-Откъде дойде проблемът: средните специалисти заминаха да работят в чужбина или техникумите „произвеждат“ по-малко?
-И двете твърдения са верни. Позволихме да изтече човешки капитал към чужбина, там заминаха едни от най-добрите ни специалисти, хора с потенциал. От друга страта, продължават проблемите в образованието. Не можем да чакаме нови резултати със стари мерки на пазара на труда, които не са приложими в новите условия.
-Как пандемията промени трудовите навици на хората?
-При по-висококвалифицираните специалисти нараснаха претенциите и очакванията да работят дистанционно или хибридно. Когато търсят таланти, много работодатели в обявите си дават подобни предложения. У нас обаче изоставаме с автоматизация и дигитализация. При по-добро развитие на технологиите, изкуственият интелект започва да измества някои професии. Досега, ако заместваха физическия труд, сега започват да навлизат и при познавателните умения, например в професии от сферата на финансите, на правото, чисто административни дейности постепено ще бъдат засегнати. И хората трябва да бъдат готови. Това е другият голям проблем, защото у нас разчитат, че като си завършил някакво образование, то е за цял живмот. Няма такова нещо! Тези знания може да стигнат за 4-5 години и трябва да учи, да се надгражда квалификацията. Хората искат да се обучават, но нямат достъп до университетите, които са се вторачили в студентите, а те все повече намаляват. Но се увеличават потребностие на завършилите студенти.
В последните години се наблюдава и едно бягство от математиката, от изучаване на природни науки, физика, а те са изключително важни.
-Кое е по-важното за кандидата за работа: размера на заплатата или условията на труд?
-През миналата и по-миналата година на челно място в мотивите на хората, търсещи работа, стоеше сигурността, стабилността на работното място, условията на труда. Сега се наблюдава стремеж на способни хора към търсене на по-високо възнаграждение. Това неминуемо ще окаже натиск на пазара и неизбежно ще нараства заплатата, но тя ще бъде диференцирана в зависимост от качествата, опита и квалификацията на хората. Различните поколения имат различна визия за условията на труд. По-младите искат творческа, иновативна среда, да работят с по-съвременни технологии, да могат да си казват мнението, да общуват помежду си. По-възрастните държат на безопасността, на добрите условия и взаимоотношения.
-Какви са най-високите заплати, които наблюдавате напоследък и за какви специалисти са те?
-Безспорно най-високите заплата се предлагат в IT сектора, средната е над 3000 лева, но има и предложения за повече от 8000 лева на месец.
В Софийския университет може да се изучават много специалности, но през последните години има по-малко желаещи за точните науки
Проф. д-р Стоян Маринов, съпредседател на Варненска туристическа камара: Разчитаме на млади хора от Таджикистан и Киргизстан
Заради войната това лято украинците са малко и бизнесът разчита на кадри от Таджикистан, Киргисзтан и други бивши съветски републики. Това са млади хора, доста качествени работници и служители с добро възпитание, дисциплинирани, знаят и чужди езици, разказа пред „Филтър“ проф. д-р Стоян Маринов, съпредседател на Варненска туристическа камара.
Проблемът с кадрите в туризма не е от днес, появи се преди десетина години, когато създадохме голяма леглова база, а основната част от нея има сезонен характер, т.е. хотелите работят главно през лятото и малка част от тях – през зимния сезон.
Всеки иска целогодишна работа и кадрите, които се подготвят във висшите и средните туристически училища, не са достатъчно, обяснява проф. Маринов. Вносът на работна ръка донякъде запълва празнините, но проблемът със сезонността си стои с пълна сила. Дори хора, които са качествени, след като обектът стане сезонен, не се задържат продължително време.
Пандемията се отрази пагубно на туристическия бизнес и предизвика отлив на работници, много от хората, които знаят езици, се ориентираха към колцентрове, заминаха за чужбина или направо преминаха в други сектори на икономиката. Според проф. Маринов вече е започнало възстановяване, но все още не може да се говори за обратно връщане на персонала, напуснал туристическия сектор. Изходът е да се разнообразява предлагането, да се редуцира сезонността на обектите, те да се опитат да работят повече месеци и така да се повишава и заплащането. Вече има такива хотели и в „Златни пясъци“, и в „Албена“.
Необходимо е държавата също да помогне и хората, които работят по 6 месеца също да бъдат компенсирани, смята съпредседателят на Варненската туристическа камара. Сега изискването е да са заети поне 9 месеца, за да разчитат на някакви помощи.
Част от украинските бежанци са започнали работа в нашите летни курорти, но броят им е малък, едва няколко стотин са от десетките хиляди, които пристигнаха тук. Започват работа, но после им се отваря възможност да отидат в някоя от западноевропейските държави или да се върнат в Украйна, там където няма военни действия, обобщава ситуацията проф. Стоян Маринов.
Над 3200 обяви, подходящи за бежанци
Над 3200 са обявите за работа през май, които са подходящи за бежанци. С 22% предложенията към чужденците са се увеличили само за месец и представляват 8% от общия брой на всички оферти, сочи информация на кариерната компания JobTiger.
Повече от 5600 са наетите на трудов договор украинци с временна закрила у нас, а това е около 15% от работоспособните граждани, избягали в България заради войната. Отделно са наетите на граждански договори и в изпитателен срок, показват официалните данни.
От началото на войната в България са влезли над 330 000 украинци, а в пика на кризата бяха настанени над 115 000 души. Сега у нас са останали около 78 000, половината от тях са настанени в държавни бази и хотели по новата хуманитарна програма.
По 356 лв. за 3 месеца ще бъдат предоставени за наеми и режийни разходи на украински граждани, които са започнали работа в страната ни. Държавата ще осигури на работодателите, които наемат бежанци, минимална работна заплата и осигуровките върху нея за същия срок.
Двадесетте най-търсени специалисти
№ | Специалист | Брой | Дял в % |
1 | Шофьор | 6077 | 9,7% |
2 | Медицинска сестра | 5740 | 9,1% |
3 | Учител | 3451 | 5,5% |
4 | Лекар | 2769 | 4,4% |
5 | Водач МПС международни превози | 2611 | 4,2% |
6 | Машинен инженер | 2293 | 3,6% |
7 | Педагогически специалист | 2060 | 3,3% |
8 | Специалист здравни грижи | 1846 | 2,9% |
9 | Фармацевт | 1657 | 2,6% |
10 | Строителен инженер | 1557 | 2,5% |
11 | Юрист | 1491 | 2,4% |
12 | Оператор на металорежещи машини | 1410 | 2,2% |
13 | Преподавател | 1399 | 2,2% |
14 | ИКТ специалист | 1331 | 2,1% |
15 | Специалист проекти | 1250 | 2,0% |
16 | Специалист ТРЗ | 1064 | 1,7% |
17 | Рехабилитатор | 947 | 1,5% |
18 | Електро инженер | 917 | 1,5% |
19 | Водач на селскостопански машини | 823 | 1,3% |
20 | Специалист софтуер | 782 | 1,2% |
Необходимост от кадри с висше образование през следващите 3-5 години
Професионално направление | Брой |
Педагогика | 15133 |
Икономика | 13670 |
Електротехника, електроника и автоматика | 9930 |
Медицинска сестра | 9561 |
Машинно инженерство | 9190 |
Информатика и компютърни науки | 8068 |
Туризъм | 6849 |
Администрация и управление | 6657 |
Медицина | 5658 |
Други професии от област „Архитектура, строителство и геодезия“ | 5205 |
Комуникационна и компютърна техника | 4515 |
Дентална медицина | 3109 |
Архитектура | 3001 |
Социални дейности | 2880 |
Право | 2824 |
Други 20080