- Реклама -

- Реклама -

събота, 4 февруари 2023 г.
-1.1 C
София

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
Категории:

Овчарят Стоян Ватралски е първият българин, завършил Харвард

Като истинска приказка е историята на Стоян Ватралски, първият българин, който не само завършва Харвардския университет през 1894 г., но и става автор на бакалавърския химн на престижния университет, който се изпълнява и до днес. Най-любопитното е, че Стоян, който до 14 години пасе овце с баща си край Вакарел и не познава буквите, успява да победи в анонимен конкурс цвета на американската младеж. За „българския Толстой“, както по онова време го наричат, пише американската преса. Той се познава с трима президенти – Рузвелт, Маккинли и Харисън, с журналиста, отворил очите на света за зверствата след Априлското въстание – Макгахан, и гостува на изобретателя Томас Едисън.

Историята му започва през 1860 г. във Вакарел, когато на 7 април се ражда в бедното семейство на овчаря Кръстьо. Любопитен и жив, той затрупва с въпроси баща си, докато пасат овцете в околността. Мечтата му да учи и намери отговорите им обаче се сбъдва чак през 1874 г., когато се записва в самоковското училище с помощта на поп Захарий, който му помага бързо да навакса пропуснатото. Докато трупа първите си знания, избухва Априлското въстание, последвано от Руско-турската война. Тогава майка му Ружа го съветва да търси спасение далеч. Стоян тръгва през Балкана, но по пътя го залавят башибозуци, които едва не го убиват. По-късно той казва, че тази случка го обръща км Христос, тъй като именно той го спасява от неизбежната гибел. Той се запознава с американски мисионери в България, приема протестантството и се прехвърля в основаното от тях Научно-богословско училище в Самоков. Баща му не приема религиозния му избор и отказва да му помага. Момчето се издържа само, живее, където намери, а спестяванията си инвестира само в книги. Впечатлени от енергията, интелигентността и любопитството му, американските мисионери го изпращат в САЩ през 1884 г., за да се образова. След като учи английски и взима диплома от Богословското училище при университета „Хауърд“ във Вашингтон, той става студент в Харвардския университет в Бостън, Масачузетс. Още в началото се отличава с познанията си по английски език и дори печели литературно състезание по декламация. Заради писателските му наклонности, брадата и гордата осанка състудентите го кръщават „българския Толстой“.

По време на следването си Стоян пише статии и публикува стихове в различни ежедневници. „Аз имам само скъпи и благодарни спомени от моето студентство в Америка. Благородството, услужливостта и справедливостта на професорите, колегиалността и великодушието на студентите и досега ми сгряват сърцето… Чудно ли е тогаз, че подир България аз най-много обикнах Америка и американците“, пише в спомените си той. Написването на химна обаче се превръща в сензация и най-известните американски издания като „Ню Йорк Трибюн“, „Бостън Глоуб“, „Бостън Транскрипт“ публикуват текста му. Знаменателното събитие се случва на 17 юни 1894 г. Анонимният конкурс за текста на песента – емблема на най-старото висше учебно заведение в САЩ, е на 17 юни 1894 г. В него с псевдоними участват всички студенти от випуска му – общо 560, повечето от елита на американското общество. Стоян си избира за псевдоним името на любимия си английски поет Александър Поуп. Интересът към конкурса е огромен и всички се чудят кой е действителният печеливш. Изненадата е огромна, когато се оказва, че печели единственият чужденец от съвсем непозната страна. Въпреки това всички сърдечно го поздравяват, а пресата се надпреварва да пише за него.

Българинът е горд с постигнатото, но и с произхода си и не го крие пред никого. След завършването на университета същата година той започва самостоятелна журналистическа кариера и навсякъде се подписва с името си – Стоян Ватралски. Среща се с известни личности в Америка, трупа опит. Постоянната му квартира е в Харвард, където държи „публични сказки“ върху българските народни обичаи и вярвания. Но понеже е придобил широка известност, често е канен да пътува и да говори в много щати, а и в Канада. Навсякъде е приет добре и успява да се издържа, като изнася беседи и пише статии върху различни религиозно-етични и български теми. Прави всичко по силите си, за да запознае американската общественост с националния ни въпрос.

Изненадващо за мнозина, въпреки чудесните перспективи за кариера през 1900 г. Стоян решава да се върне в България. По онова време родината ни преживява един от най-големите си възходи и възможностите у нас изглеждат неограничени. Потвърждение за подема са и думи на Рузвелт от негова реч: „Няма народ, който през последния тридесет и пет годишен период да е напреднал толкова много и тъй бързо като българския. Американците имат причина да се гордеят, че Роберт Колеж е дал не на малцина челни български граждани образование, та с това са играли една особена роля в издигането на българския народ… Издигането на самата Япония не е било повече бележито и неочаквано от издигането на България“.

В кабинета си, където работи до края на дните си

У нас Стоян Ватралски създава близки отношения с Иван Вазов, проф. Иван Шишманов, Симеон Радев, Пейо Яворов и Стоян Михайловски. Противно на очакванията за образован и известен човек, той заживява в Красно село край София, където строи къща и прави малък чифлик. Прехранва се от земеделие: овощни градини, зеленчуци и отглеждане на копринени буби. Активно участва в обществения живот. Основава Българо-американското дружество и става член на борда на Дружеството на английско говорящите жители на София. Според него България дължи много на Америка „за своята свобода и култура, за своите политически учреждения. По негова инициатива в София са кръстени улиците „Братя Бъкстон“, „Макгахан“, „Уошбърн“, „Д-р Алберт Лонг“, „Юджин Скайлер“, „Джордж Вашингтон“, а на английския министър-председател Уилям Гладстон освен улица в центъра на столицата е наречена и Трета мъжка гимназия. Желанието на Ватралски е да предаде опита и знанията, които е получил, и предимствата на „англосакския характер“ на сънародниците си. За съжаление претърпява доста разочарования.

В България той не се присъединява към нито една евангелска църква, нито получава издръжка като пастир, макар че изнася множество беседи и проповеди. Отклонява и всички предложенията да заеме държавен пост или да влезе в политиката. Използва познанствата си със световни политически фигури, за да популяризира и помага на родината си. Поддържа връзка с Джордж Уошбърн и Алберт Лонг. Води оживена кореспонденция с братята Бъкстон.

Особено активна политическа дейност развива през годините на Балканската и Първата световна война, като поставя българския въпрос пред международната общественост чрез кореспонденцията си с видни английски и американски общественици. С тази цел през 1913 г. пътува до Англия на собствени разноски и изнася публични лекции в няколко града, съпроводени с благотворителни акции. Така в сметката на „Подпомагателния комитет за болни и пострадали от войната“ в София, оглавяван от царица Елеонора, е набрана огромната за времето си сума от над 50 000 британски лири. По случай 30-тата годишнина от дипломирането си в Харвардския университет посещава отново САЩ през 1924 г., където в. „Бостън Глоуб“ му посвещава първата си страница.

Лондон, 1912 г. – Стоян (вдясно) със сър Артър Яп, президент на Младежката християнска организация

Умира през 1935 г. и е забравен като общественик и творец.

- Реклама -

Последни новини