Петя БАХАРОВА
Огнян Минчев е политолог, доктор на социологическите науки. Специализира политически науки и международни отношения във Вашингтон, Лос Анджелис, Москва и Португалия. Преподава Теория на международните отношения в катедра „Политология“ в Софийския университет, а от 1999 г. до 2008 г. е неин ръководител. Директор е на Института за регионални и международни изследвания и председател на Управителния съвет на българския клон на организацията „Прозрачност без граници“.
-Господин Минчев, как ще коментирате върнатата празна папка от Мария Габриел и договореното между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ съвместно правителство с премиер на ротационен принцип?
-Години и половина е очевидно, че няма друг начин за излизане от политическата криза освен чрез преодоляване на разделението между двете големи политически сили. Това, което се случи, от една страна, е новина, а от друга, очаквано и начин да се преодолее политическата криза. Тя започна като криза на политическия и обществения модел в България през лятото на 2020 година. Но през последните седмици много категорично навлезе в други нива. Превърна се във всеобхватна институционална криза. На практика институциите започнаха да се изпразват от съдържание.
Станахме свидетели на блокиране на парламента, което е изключително опасно от гледна точка на самото съществуване на демократичната система. Тази криза се премести към сферата на правосъдието – към прокуратурата, към Висшия съдебен съвет. Като казвам, че се е преместила, имам предвид нейната ескалация. Иначе в прокуратурата тя тлее от доста време. Та ние имаме Висш съдебен съвет с отдавна изтекъл мандат. Имаме на практика неподновени с легитимни процедури съдебни институции, включително не пълен Конституционен съд. Върви процес на блокада на българската институционална и политическа система. Този процес облагодетелства и е стимулиран зад кулисите от президента Радев и олигархичния кръг около него. Всъщност кризата обслужва тяхната обща цел на декомпозиране на политическата система и създаване на прикрито авторитарен модел еднолично президентско управление.
-Може ли да се каже, че с решението, което взеха двете водещи политически сили, това ще бъде туширано?
-Имаме първа крачка към конституиране на някакъв тип споделена изпълнителна власт. Досега се говореше за някаква обща законодателна програма, за джентълменско споразумение, за разпределение на властта в парламентарната сфера и т.н. Първата стъпка е по посока формиране на правителство, което е с ограничен мандат. Самите политически сили поставят границите от година и половина на правителство, което да се опита да направи минимални необходими стъпки за извеждане на България от кризата. Все още не знаем доколко успешно ще бъде това правителство и какви реални постижения ще има, ако наистина бъде създадено.
-Имате ли опасения, че това правителство няма да бъде съставено?
– Не разполагам с достатъчно инструменти за категорична оценка в това отношение. Голяма част от участниците дългосрочно демонстрират не особено рационално отношение към ситуацията, към своята роля и интереси в нея. Мога да отбележа само, че това е стъпка в положителната посока.
-Защо тази политическа и институционална криза така се задълбочи?
-Това, което се случи през 2019–2020 година у нас, беше процес на засилващ се натиск от страна на европейските и атлантическите партньори на България за почистване на държавата и обществото от всеобхватната корупция. Тя се изразява в директното олигархично управление на държавата от страна на задкулисни интереси и системното присъствие на руски олигархичен и стратегически интерес у нас. Присъединихме се към ЕС и НАТО, но в много отношение останахме колония на нашия бивш имперски господар Русия, който през последното десетилетие разгърна мощна хибридна пропагандна война срещу българския избор. Това доведе до развихряне на дълбока системна корупция, при която задкулисните интереси – български и руски (като руски за пример давам „Лукойл“, „Газпром“) си позволяваха лукса да контролират директно решенията на българската държава и да въвличат публични институции в решения, които са в полза на това задкулисие. Имахме една система, която изразяваше това шизофренично раздвоение на българската държавна и обществена идентичност.
Нашите партньори търпяха това до момента, в който отношенията между Русия и Запада навлязоха в турбулентна фаза и тя се превърна в открит конфликт с началото на войната в Украйна. Докато отношенията между Запада и Русия бяха що-годе прилични, в България се съвместяваше тази двойна идентичност. При изострянето на отношенията това стана невъзможно.
-Може ли да се каже, че договорката между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ е продукт на натиск от Европа и САЩ?
-В известна степен това решение е подкрепено от европейските институции. Присъствието на Мария Габриел в цялото уравнение е аргумент в тази посока. Проблемът е в това, че за разрешаването на българската криза е необходимо да бъде скъсана тази инфраструктура на олигархичен контрол върху българската държава.
След като протестите доведоха до разпад на политическата хегемония на ГЕРБ, ние видяхме в този вакуум между статукво и промяна желанието на президента Радев към концентриране на властта и превръщането й в еднолична. Виждайки този процес, българската олигархия на практика се самоорганизира около президента и в момента представлява един цялостен блок на властта. Този блок цели в България да продължи кризата на политическата система, тя да се разпадне и да се създаде един авторитарен модел на открита президентска власт, но не по френски образец, а по руски или сръбски.
Споразумението между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ представлява една първа крачка тази концентрация на политическата власт да бъде предотвратена или поне отслабена.
-Виждате ли подводни камъни в това споразумение между?
-Съществуват достатъчно сериозни различия в интересите между партия ГЕРБ, която не е власт две години и половина, но през последните 15 е основна управляваща сила, и „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, които са с претенциите да бъдат алтернативна сила на реформите. Тук имаме сериозно различие на интересите, което трябва да бъде съвместявано в полза на преобразуването на държавата. От друга страна, съществуват поредица от идеологически, психологически и личностно натоварени аспекти на взаимоотношенията между двете страни, които са твърде опасни от гледна точка на потенциала си да торпилират това партньорство.
-Колко живот давате на тази коалиция?
-Ако се случи подобно правителство, то ще има хоризонт до есента на тази година, когато ще се проведат местните избори. Резултатите от тях ще създадат нова политическа ситуация в страната. Тя може би ще даде възможност на съществуващите политически актьори да предефинират своите интереси и тогава може да преживеем първата сериозна криза на едно подобно управление. То може да оцелее, но може и да не успее и да отвори пътя за нови парламентарни избори.
-Какъв е вашият прочит на кризата с главния прокурор?
-Тя е следствие на силния натиск, упражняван върху системата на олигархичен контрол и управление в България. Това води до невъзможност за оцеляване на самата система на управление. Напрежението в тази система се проектира като напрежение между основните актьори в нея. От тази гледна точка всеки един от тези актьори се опитва да оцелява самостоятелно, което води до конфликтите, които наблюдаваме.
-Изчерпаха ли се политическите партии в сегашния им вариант според вас?
-Не мисля, че трябва да говорим обобщено. Всяка една от функциониращите политически партии има своите различни проблеми. Когато става дума за ГЕРБ, имаме криза на партия, която в продължение на повече от десетилетие играе хегемонна роля в българската политика. Това не означава пряко авторитарна, но означава толкова силна роля, че на практика тази партия се идентифицира с държавния апарат, от една страна, и от друга, затруднява механизма за развитие на опозиция в системата. Тази роля бе отнета от ГЕРБ с протестите от 2020 година и след това. В този смисъл ГЕРБ е в дълбока криза, губейки този статут, и е в посока на търсенето на нова легитимация.
Що се отнася до „Продължаваме промяната“, имаме кризисен процес на отказа от конституиране. Тази партия се учреди формално, но нито прави свои структури, нито системни връзки с общностите по места. Функционира като електорална колегия, която отива при хората тогава, когато има избори. Добре че напоследък са често. Ако допуснем, че това е форматът, в който ще съществува ПП, избирателите ще могат да ги виждат само по телевизията в продължение на 4 години. Това е квазипартиен формат на съществуване, той не е истински.
Това, което е извън всяко съмнение, е необходимостта от стабилизиране на съществуващите политически партии и от възникване на нова политическа сила, която да е извлякла определени поуки от кризата, за да участва в стабилизирането на българската политическа система. Не говоря за нов технологически проект от типа на „Има такъв народ“. Този тип проекти до голяма степен са еднодневки. Говоря за политическа сила, която да отразява необходимостта от развитие и стабилизиране на българската демократична държавност.
-Каква е кратката ви диагноза на политическата ситуация у нас?
-Дълбока, всеобхватна криза, която изисква преконституиране, преучредяване на политическите отношения по посока разграждане на олигархичния контрол върху държавата и възраждане на представителността на българската политика, на гражданските интереси и общности.
