
Кирил Петков поканил Бойко Борисов на рождения си ден една година след като го арестува. Това не е виц, а факт, който казва всичко за „Промяната“, нейните принципи и последователност. Положението е „Убий ме, обичам те“, но Кирил и Асен все още не искат да си го признаят открито.
Дилемата на „Промяната“ и „Демократична България“ да подкрепят общо управление с ГЕРБ (независимо под каква форма) много ми напомня за прочутата мисъл на Киркегор:
„Ожени се и ще съжаляваш; не се жени – пак ще съжаляваш; независимо дали се ожениш или не, все ще съжаляваш“.
Кирил и Асен сами се докараха до това положение. Ако се вземат с Борисов, ще изгубят значителен електорален ресурс за местните избори през есента. Ако не го направят и България отиде на нови избори през юли, пак ще изгубят, защото със сигурност ще се представят по-зле от сега и ще са принудени да правят същия избор, но от далеч по-неизгодни позиции. Особено ако „Възраждане“ стане втора политическа сила. Трендът на „Промяната“ е надолу и няма никакви изгледи това да се промени в следващите месеци. Кирил Петков и Асен Василев разочароват все повече хора с всяко свое медийно участие, но изглежда не го разбират, защото не слизат от екран.
Поредицата от грешки започна още в деня след изборите, когато двамата заявиха категорично, че ПП няма под никаква форма да участва в общо управление с ГЕРБ. Обстоятелствата и американското посолство обаче ги принудиха да променят твърдата си позиция и само две седмици по-късно да седнат на масата за преговори с партията на Борисов и дори да дадат обща пресконференция, за да обявят, че са постигнали съгласие по американския дневен ред за българското законодателство. Първа точка от него е смяната на главния прокурор, а сред важните теми са Законът за домашно насилие, който овластява неправителствените организации и отваря вратата към прокарването на Истанбулската конвенция, обявена от българският съд за противоконституционна.
Ден по-късно „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ гласуваха Росен Желязков от ГЕРБ да оглави парламента след като също толкова категорично отказваха да го подкрепят в това и миналото Народно събрание.
ПП-ДБ и ГЕРБ даже очертаха минимален тримесечен живот на сегашния парламент, за да могат да приемат амбициозната си законодателна програма. Логични са въпросите какво ги накара да променят позициите си и защо трябваше да изгубим една година в безсмислена политическа конфронтация, резултатът от която е и килото сол за Кирил и Асен. Не стига това, ами след като стана ясно, че са пристанали на ГЕРБ, а годежът бе официално обявен от Лена Бориславова и Десислава Атанасова, в последните дни страната на булката пак започна да поставя условия. Можело да се мисли за правителство, но не с първия мандат на ГЕРБ, а с втория на „Промяната“ и ДБ, и ако може, то да си е тяхно, а победителите от ГЕРБ просто да го гласуват в парламента….
Това е инфантилно, аматьорско и напълно безотговорно поведение. Особено на фона на три изгубени години в чегъртане на Борисов и пробит бюджет с дефицит от близо 7% – резултат от некадърното, некомпетентно и популистко управление на Асен Василев, Кирил Петков и Корнелия Нинова.
От ПП-ДБ трябва да разберат, че непоследователността им от последните седмици е убийствена за тях, независимо какво ще решат за кабинет. Когато си изправен пред два лоши избора, най-приемливата стратегия е да избереш единия и да го следваш до край. След като обявиха годежа с ГЕРБ, най-логично е да има и сватба, а не да се правят на булката беглец в последния час. И при това да влязат с 200 в този брак по принуда. Като втора, почти равна по брой на депутати, парламентарна група с всички политически позиции, които се полагат в едно равностойно партньорство. Другото е глупост и губене на време. Ако е останал и малко ум в главите на тези хора, те трябва да приемат офертата на Борисов за официална политическа коалиция с първия мандат и да вземат каквото могат от нея. И да се примирят с факта, че Бойко Борисов ги превъзхожда с няколко нива в политическо отношение. Последните му публични изяви са учебник по политика. Той все повече ги натиска в ъгъла, а работата все повече заприличва на сцени от домашно насилие и то преди официализирането на брака.
Независимо как ще приключи този турски сериал, едно е сигурно – България изгуби ценно време заради мегаломанията и инфантилизма на Кирил Петков и Асен Василев, чиято „Промяна“ се оказа най-голямата политическа бутафория на прехода.