- Реклама -

- Реклама -

неделя, 5 февруари 2023 г.
-1.1 C
София

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Оживление като след война може да се окаже 2023 г.

Автор: Маргарита ДИМИТРОВА

Николай Василев е роден на 28 ноември 1969 г. във Варна. Завършва Университета за икономически науки в Будапеща, има бакалавърска степен и по бизнес администрация, финанси и икономика от Щатския университет на Ню Йорк. Магистър е по международна икономика и финанси от Университета „Брендайс“ (САЩ) и Университета „Кейо“ (Япония). От 1999 г. е сертифициран финансов аналитик (CFA) и е първият българин с тази степен. Владее английски, унгарски и руски език.

Работи за три мултинационални компании: старши вицепрезидент в Lazard Capital Markets, Лондон, асоцииран директор на UBS в офисите в Токио, Ню Йорк и Лондон, данъчен консултант в Coopers & Lybrand, Будапеща.

Участва в две правителства на България – вицепремиер и министър на икономиката (2001–2003 г.), зам.-министър-председател и министър на транспорта и съобщенията (2003–2005 г.), министър на държавната администрация и административната реформа (2005–2009 г.)

-Господин Василев, как оценявате шансовете след Нова година България да има редовно правителство и с кой мандат смятате, че това може да се случи?

-Много бих се радвал да има каквото и да е правителство. Най-лошото е това безвремие и поредица от безкрайни служебни правителства без хоризонт, които изобщо не са добро решение за България. След като, за съжаление, първият мандат не успя, шансовете на втория са най-малки. Независимо кой ще получи третия мандат, всеки би могъл да успее. Всичко зависи от това дали политиците ще имат нагласата да направят компромиси и да говорят помежду си, което до момента, за кой ли вече пореден парламент, не се случва.

-Но, ако се окаже, че отиваме към предсрочни избори през пролетта, ще продължим с бюджета от тази година. Това опасно ли е за държавата, ще създаде ли проблеми на хората?

-Не, според мен дори е по-добрият вариант. Най-опасно беше да се вкара какъвто и да е бюджет, защото всички политици щяха предизборно за пореден път през последните две години да се надпреварват в желанието си да се направят още 10–20 милиарда лева разходи. Всеки за каквото се сети. И без никакви спирачки и задръжки.

-Но вие сте един от острите критици на сегашния бюджет и по-скоро на бившия финансов министър Асен Василев?

-Да, ама всъщност няма противоречие между двете неща. Аз съм критик, защото харчихме прекалено много. Сега казвам да запазим този бюджет, не понеже го харесвах миналата година, а защото следващият щеше да е още по-хиперразхитителен. Вижте, ако един мач е 0:5 той е по-добър от друг, който е 0:10. Но това изобщо не означава, че сме победили в някой от тези мачове. А иначе съм най-големият критик на бюджетната политика, която се водеше през последната година и половина. И това е, защото смятам, че от 2020 година насам, когато държавата беше в добро икономическо състояние, трябваше да има бюджетни излишъци, а не колосални дефицити.

– Финансовият министър Росица Велкова твърди, че ако се изпълнят всички заложени мерки в бюджета, дефицитът през 2023 година ще е 6,6%. Ако пък се правят допълнителни социални плащания недостигът ще е още по-голям. Кога последно сме имали толкова голям дефицит и притеснителни ли са тези прогнози?

– Изключително притеснителни са! Няма никаква икономическа причина в момента България да има толкова голям бюджетен дефицит. Само веднъж той е бил по-голям – през последната година на управлението на Жан Виденов. Това трябва много да ви говори накъде искаме да се запътим.

-Както се знае, недостигът в хазната се попълва с нови заеми. До къде може да стигне задлъжнялостта на страната, още повече, че лихвите вече вървят нагоре?

-Това е класическият гръцки сценарий, който би трябвало вече добре да сме научили. Ако прекалено дълго правим това, което правим, ще финишираме като тях и ще обеднеем жестоко. За мен е изключително голяма научна измама твърдението, че като имаш дефицити, вземаш дългове и харчиш пари – забогатяваш. Запознайте ме само с едно семейство, което, взимайки потребителски кредити, е станало по-богато. Мисля, че такова семейство няма в света. Моето дълбоко убеждение е, че е по-добре да се управлява без дефицити, без дългове, ако няма нужда от това.

-Аргументът е, че се увеличава потреблението, което пък е стимул за икономиката.

-Това е химера. Все едно потребителските кредити на семейството да увеличават неговото щастие. И да си мислим, че всичко е наред, докато после дойде време с кръв да плащаме лихвите и главниците. Най-много растеше икономиката в България – потребление и всичко друго, когато имахме най-големите бюджетни излишъци в историята. Между 1997 и 2008 са годините, когато страната ни беше доста по-бедна, но направи успешни реформи. Държавата много забогатя през този период и в същото време значително намали дълга си. За мен това е правилният модел. Представете си, че в някоя година едно семейство хем е забогатяло, хем е спортувало, хем е щастливо – всичко едновременно. А ние сега единствено надебеляхме с този дълг.

-След всичко, за което говорите, възможно ли е България да стане част от еврозоната от 2024 година?

-Все още е възможно. Ако има реформаторско правителство, на което първостепенната задача е да влезем в еврозоната, то може да го направи. И начинът това да стане е, на първо място, да прояви огромна политическа воля и също така да внесе бюджет с излишък. Ако направи тези две неща, може да влезем в еврозоната. Но прогнозата ми не е такава.

-В момента върви голям спор за минималната залата. Според вас каква трябва да е тя?

-За мен това е второстепенен въпрос, по който се вдига много повече пушилка, отколкото е. Най-правилно е минималната заплата да се определя в контекста на бъдещия бюджет – нито е спешно, нито има нещо фатално това да се случи тогава. А иначе не приемам идеята минималната работна заплата да е 50 процента от средната за страната. Съществува известна заблуда, която се насъсква от популистите и от левичарите, които твърдят, че по този въпрос има европейска директива. Не съм се занимавал надълбоко с тази материя, но според мен няма императивна директива, а насоки, препоръка и по-скоро методология, но няма задължение за държавите. В България има огромна разлика в заплащането между столицата и останала част на страната, такава, каквато например в Германия – няма. Това създава голям проблем у нас, защото заплатите в София са над два пъти по-високи, отколкото в други краища. Тогава от кое да е половината минималната заплата? Означава ли, че минималната работна заплата, да кажем в Северозападна България, трябва да е почти равна на средната? Естествено, че не е разумен подобен модел. Трябва да се измисли нещо друго, но то не е това, което популистите предлагат.

-Как си представяте България през 2023 година – в политически и икономически план?

-Знам как бих искал да си я представя, но това не съвпада с прогнозата ми какво реално ще се случи. По-скоро имам пожелание: да бъде сформирано възможно най-скоро редовно правителство и то да бъде хем прозападно, хем реформаторско. Но може би прекалено много искам…

– А очаквате ли сериозни промени или сътресения в Европа и изобщо в света през следващата година?

-Сигурно сте чували израза „оживление като след война“. Смятам, че конкретно Централна и Източна Европа ще дръпне много през следващата година, ако войната в Украйна свърши. Много хора се опасяват от рецесия в света, но аз мисля, че има шанс тя да бъде избегната. По принцип е много трудно за икономистите да предвидят кога ще има рецесия. Според мен е твърде възможно цените на енергията малко да спаднат след пролетта, нещата да се успокоят и животът да си продължи по една правилна траектория. Но от много отдавна не ми харесват бюджетните политики по целия свят, защото навсякъде има дефицити.

- Реклама -

Последни новини