Орлин Павлов направи прощъпалник като водещ на „Събота вечер с БНТ“, а негови първи гости бяха Орлин Горанов и Андрей Арнаудов. Певецът обаче не е дебютант в тази роля. Преди повече от 10 години бе водещ и на предаването „Точно така“, което се излъчваше по несъществуващата вече телевизия „Про.Бг“. В тв ефира Орлин има солиден опит и с участието си в сериалите „Отплата“, „Скъпи наследници“, „Пътят на честта“ и „Лъжите в нас“, както и във филмите „Живи легенди“, Нокаут“, „Петя на моята Петя“ и „Завръщане“ I и II.
Орлине, как получихте предложението да бъдете водещ на „Събота вечер с БНТ“?
Обадиха ми се от БНТ и ми предложиха. Не съм мислил кой знае колко дълго, тъй като идеята ми хареса, а и предаването допада.
Имаше ли доза притеснение?
Не, не съм изпитвал притеснение. Тъй като това не е ново предаване, което да конструирам по свой модел, се налага лека-полека да се напасваме със сценариста и с режисьора. Смятам, че се разбираме добре.
Мястото на водещия в това предаване е доста проветриво. Преди вас на стола зад бюрото седяха Митко Павлов и Ники Станоев. Това не ви ли стряска малко?
Не, в никакъв случай. Все пак предаването се казва „Събота вечер с БНТ“. След време водещият може да е някой друг. Не сядам на място, което ще е вечно мое.
Трябва да уточним, че това не е ваш дебют като водещ на телевизионно предаване. Преди повече от 10 години изпълнявахте същата роля и в несъществуващата вече телевизия „Про.Бг“. Тогава обаче водехте всеки делничен следобед предаването „Точно така“. Трудно ли ви беше?
Беше трудно, защото предаването се излъчваше в пряк ефир, следяхме всичко, което се случва в момента, имахме и новини. Но тогава научих много и най-важният урок е, че винаги трябва да си добре подготвен за гостите, които каниш.
Все пак кое ви беше най-трудно?
Да зададеш въпрос на госта, който никой никога не е задавал.
В първото ви предаване на „Събота вечер с БНТ“ бяхте облагодетелстван, тъй като поканихте гости, които познавате много добре – Орлин Горанов и Андрей Арнаудов. Успяха ли те да ви изненадат, или пък вие тях?
Според мен се получи добро предаване. Може би беше леко приповдигнато, защото все пак ми е първо. Познавам добре Орлин и Андрей, но ги интервюирам за първи път. Хубавото е, че научих нови неща за тях, които не знаех.
Какво ново научихте за Орлин и Андрей?
Орлин Горанов е колега на майка ми и баща ми в Пловдивската опера. Интересно ми беше да разбера как са го приели в оперните среди като човек, идващ от поп музиката. Когато пък майка ми е била млада певица, е имала шанса да работи с бащата на Андрей – диригента Васил Арнаудов. Любопитно ми беше как изкуството и музиката са повлияли на Андрей в неговия живот.
След разговора ви с Орлин Горанов роди ли се идея за запишете втори дует?
Не, засега няма такава идея, но всеки певец си мечтае да пее с Орлин Горанов и ако ми се случи втори път – би било страхотно.
Обичате ли да провокирате гостите си?
Обичам, но в никакъв случай не съм човек, който ще влезе грубо в личното им пространство. Иска ми се да е фино и да стане естествено. За мен човешкият разговор е много важен. Не бих се правил на журналист, какъвто всъщност не съм.
Напускаме територията на телевизията. Имате ли забавни случки от множеството събития, на които ви канят като водещ?
Историите са много, но няма да забравя как, когато водех „Спортист на годината“ или „Футболист на годината“, имената в сценария постоянно се променяха и до последния момент се уточняваше кой на кого ще връчва награда, защото един футболист не си говорел с друг или пък треньор е скаран с някой. Беше голям кошмар! От задрасквания на имена в сценария вече нищо не се виждаше и почнах да се притеснявам да не объркам някое име. А това си е отговорна задача.
Случвало се е да си забравя очилата, а имам астигматизъм и ако аутокюто е много далеч, ми е трудно да го виждам. Сега си правя специални лещи.
Имате солиден опит в снимането на телевизионни сериали – „Отплата“, „Лъжите в нас“, „Пътят на честта“ и „Скъпи наследници“. Приятно занимание ли ви е това?
Филмите ми дават много, защото трупам опит и работя това, за което съм учил, тъй като съм актьор по образование. А и поемам глътка въздух от музиката. Добре е да дадеш шанс на мозъка ти да се занимава с нещо друго. Аз съм човек, който обича разнообразието.
В някои от филмите ви се налага да снимате интимни сцени. Трудно ли ви е?
Снимал съм няколко интимни сцени и мисля, че са се получили добре. В никакъв случай не са пошли. Разбира се, много е важен и партньорът, с който си, както и режисурата. Подобен тип сцени не са лесни, признавам си. А и се притеснявам да се събличам, особено ако не съм в кой знае каква физическа форма. Но дори и да си във форма – няма как да се снимаш постоянно гол. Всичко трябва да е обосновано.
Коя сцена от филм няма да забравите никога?
Може би първата ми изява в сериала „Отплата“. Имах една сцена с Ива Янкулова, която ми беше много трудна. Трябваше да имитираме изнасилване… но в крайна сметка стана добре.
Имате и сватба в „Лъжите в нас“ с Радина Думанян. Какво е да се ожениш във филм?
Странно е. И в същото време беше интересно.
Това да не е генерална репетиция за вашата истинска сватба с половинката ви Диана?
Възможно е! Не се знае!
Да не би да сте дал пръстен вече?
Не, не съм!
В края на миналата година записахте песен, посветена на дъщеря ви Елизабет. Какво ви провокира да я създадете?
Сънувах „На Елиза“ от Лудвиг ван Бетовен. Събудих се и не знаех защо тази мелодия ми се върти в главата. Тогава си казах, че трябва да направя нещо за дъщеря си. Свързах се с композитора Антони Дончев и той хареса идеята. Опитах се да напиша текст, но не успях и Белослава се справи страхотно с тази задача.
А ще има ли песен за половинката ви Диана?
Възможно е.
Подготвяте ли нова песен?
Да. Работя с Искрата и се надявам да завършим песента скоро. Ще е в денс стил.
А има ли нещо щуро и лудо, което ви се прави?
Представял съм си как зарязвам всичко тук и отивам да живея в чужбина. Но това е нещо много трудно, което не се наемам да направя. А ето Зуека каква крачка предприе! Това е смелост! Като бях на 18 години, исках да пътувам, да пея навън, да стана световна звезда. Не ми се е случило, но не мисля, че това е някакъв минус.
Четох, че стягате селската си къща и дори замисляте да гледате кокошки и прасета…
Не, няма да гледам кокошки и прасета (смее се). Това е една много стара кирпичена къща в село Гайтанево, построена през 1888 година от моя прапрапрадядо. Просто си я стягам, но животни няма да гледам.
Сега е много модерно да се правят моноспектакли, да се разказват лични истории от сцената. Вие готов ли сте на подобна крачка?
Като стана на 60 – тогава! Имам още време. Не съм узрял още да правя моноспектакъл.
