Явор ДАЧКОВ
Тео Ушев, направил кошмарно слаб и негледаем филм с парите на данъкоплатците, чете морал от телевизора с обидни за интелигентността клишета от най-долнопробно ниво. Сашо Морфов, който от половин година взема огромна заплата (от парите на данъкоплатците), без да работи нищо в Народния театър, също чете морал, трови атмосферата в театъра с пиянските си изцепки и тормози колеги със среднощни есемеси, опитвайки се да свали един от най-успешните директори на театъра, който го назначи там. Заради Морфов и отровната истерия, която събуди по адрес на Народния театър, остават в сянка изключителни театрални събития, които се случват там. Зад него болни амбиции на камарилата, яхнала надрасканата от него врата и превърнала дребното му хулиганство в битка между доброто и злото, духа и бутилката, Люк Скайуокър и Дард Вейдър. Просто да полудееш. Някаква неизвестна и неуравновесена, меко казано, актриса бездарно се опитва да лицензира българското #Mee Too с претоплена история за насилие, без да обели и дума за своя принос към него. Може би защото знае, че хората ще се потресат, ако чуят цялата история, и ще спрат да я слушат.
Някакви болни от нарцисизъм и жадни за внимание хора обикалят от сутрин до вечер медиите в трескавото му търсене, а медиите, вместо да им сложат един голям бан, ги насърчават и продължават да ги канят и въртят изтърканите им истории, заченати в болно въображение и нямащи нищо общо с реалността и истината. Умнокрасивият дискурс не се интересува от тях, а от плоските си представи, които приемат желаното за действително, плитките си емоции за особен връх на духовния живот и двойния си стандарт за задължителна норма. Тия работи са за психиатрия, а не за публицистика. Отразяването им няма нищо общо с журналистиката и само подхранва болестта.