- Реклама -

- Реклама -

събота, 28 януари 2023 г.
-0.8 C
София

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
Категории:

Панчо Владигеров предизвиква скандал с Белгия

Операта „Цар Калоян“ на големия български композитор Панчо Владигеров предизвиква протести от страна на белгийския посланик у нас по онова време. Според него образът на рицарския предводител и латински император на Константинопол Балдуин Фландърски е показан твърде подигравателно за белгийския народ и държава. Дипломатът твърди, че пленничеството на Балдуин при българския владетел дори не е исторически доказано. Скандалът стига до размяна на дипломатически ноти, но маестрото така и не прави никакви поправки в операта.

Освен с великолепните си музикални произведения Панчо Владигеров е известен с невероятното си чувство за хумор и многобройните комични случки, които с удоволствие са разказвани от сина му Александър Владигеров, също талантлив музикант и диригент.

Авторът на първото българско симфонично произведение рапсодия „Вардар“ е роден в Цюрих на 13 март 1899 г., но израства в Шумен. По майчина линия той е далечен роднина на Борис Пастернак, руския поет нобелист.

Панчо и неговият брат близнак Любен, известен цигулар, наследяват любовта към музиката от родителите си. Първата учителка на бъдещия велик композитор е майка му, а по-късно обучението му поема Павла Жекова. Тя е очарована от таланта на младия българин, който изгрява още на 8-годишна възраст, когато за първи път участва в концерт. През 1908 г. бащата на Панчо и Любен умира и отговорността за тях пада изцяло върху плещите на майка им. Семейството се мести в София.

Като ученик Панчо Владигеров става известен със скандална случка – удря шамар на своя учител по математика. Това става, когато преподавателят го хваща да се занимава с хармония, а не със задачите и му издърпва ухото. Тогава Панчо се развиква: „Господине, ухото на всеки бъдещ музикант трябва много да се пази!“, и му удря плесница. Още на следващия ден побойникът е изключен от училище.

При случайна среща след много години учителят по математика казва на маестрото: „За мен е чест, че навремето получих шамар от такъв знаменит композитор!“.

Скоро след инцидента Владигеров и близнакът му Любен като даровити деца получават стипендии и заминават за Германия. От 1912 г. до 1915 г. изучава композиция и пиано в Държавното висше училище в Берлин, след което се обучава в Академията по изкуствата в същия град. Завършва я с пълно отличие, като още в студентските си години на два пъти печели Менделсоновия конкурс. В началото на творческата си кариера работи като музикант и диригент в театъра на великия немски режисьор Макс Райнхард в Берлин и 11 години пише музика за спектаклите му. Изнася концерти в Германия, Франция, България, в които включва и баладата за глас и пиано „Луд гидия“ по едноименното стихотворение на Пенчо Славейков.

В Берлин маестрото живее на улица „Шуманщрасе“, която приятелите му на майтап прекръщават на „Шуменщрасе“. А когато някой търси братята, те се шегуват: „Кого търсите? Виртуозът или геният?“.

Разказват, че веднъж в Берлин 15-годишните близнаци Панчо и Любен Владигерови скандализират публиката на концерт в Берлин. Те отиват да слушат концерт на прочутия Артур Никиш в знаменитата зала „Зинг Академия“. Още щом сядат на местата си, усещат, че публиката край тях е намръщена. Дамите с лорнети демонстративно си слагат кърпичките на носа, а господата ги гледат строго. „Тези немци както винаги са си префърцунени“, разказват по-късно в спомените си близнаците. След края на първата част обаче разпоредителят ги извиква навън и като ги подушва, се развиква: „Вие сте яли чесън! Вън! Чесън в „Зинг Академия“ – това е нечувано!“. Двамата близнаци напускат развеселени.

Докато пребивава за кратко в България, Владигеров се среща с Екатерина Жекова – дъщеря на учителката му по музика. Двамата се влюбват и се женят през 1930 г., след което заминават за немската столица. Положението в Берлин обаче е по-различно от преди. По-крайни партии започват да намират пролука към властта и печелят симпатиите на народа. Антисемитските настроения принуждават маестрото, който частично е от еврейски произход, да се върне в България.

В София той лесно си намира работа като учител в Музикалната академия и преподава там цели 40 години. Много български таланти правят първите си стъпки именно под ръководството на Владигеров. В годините до края на Втората световна война композиторът получава световна известност. Става член на съвета на Международното сдружение на композиторите, в който е и Рихард Щраус.

Панчо Владигеров се слави като голям чешит, който колегите и учениците му помнят, яхнал моторетка „Пух”. Той редовно ходи с нея до Консерваторията. Веднъж, като си карал мотопеда по софийските улици, го блъсва автомобил. Шофьорът успява да избяга. Катаджията, който пристига на местопроизшествието, пита маестрото: „Какъв цвят беше колата, каква марка, видяхте ли номера?“. „Не видях нито номера, нито марката на колата, но чух, че клаксонът й свири в си бемол”, отговоря с типичното си чувство за хумор маестрото.

Владигеров е безкомпромисен към своите студенти и ученици. Веднъж амбициозна майка води петнадесетгодишната си дъщеря при професора, за да й преподава. Докато сяда на рояла, момичето се обръща със самочувствие към него и представя двете си пиеси като „Копнеж“ и „Желание“. По-късно виртуозът разказва случката на студентите си и коментира бездарното дете с думите: „Тя кукуряк и кокиче не може да изсвири, тръгнала да ми говори за копнеж и желание“.

Когато пък негов студент го пита на какво се дължи огромната му популярност, Маестрото казва в типичния си стил: „Е, ще ти кажа тайната, моето момче. Много е важно да те знаят от Драгоман нататък“. А по повод коментарите за плътните му оркестрации обяснява: „Аз пиша тъй, че да има хляб за всички музиканти“.

Освен със своята своенравност Панчо е известен и с афинитета си към красивите жени. След удостояването му със званието народен артист композиторът се разболява и се налага всеки ден в дома му да идва млада медицинска сестра и да му слага инжекции. Момичето обаче е смутено от факта, че забива иглата на деликатно място. По спомените на неговите приятели ръцете на сестрата треперели. За да я отпусне, композиторът шеговито й казва: „Не се стряскай, моме! Сега ти е паднало да биеш инжекции в народно дупе“.

По негова воля след смъртта му на 8 септември 1978 г. къщата му става музей. Днес Националната музикална академия носи името на големия талант, известен също с „Концерт за пиано и оркестър Nr.1“ (1918) и „Концерт за цигулка и оркестър Nr.1“ (1921), които са първите произведения в своя жанр, написани от български композитор.

 

- Реклама -

Последни новини