Антон СТЕФАНОВ
Странна птица е Мила Роберт! Не се побира в никакви рамки. Дъщерята на актрисата писател Ваня Щерева и баскетболиста Роберт Гергов не желае да е клише. Макар да е завършила НАТФИЗ, няма никакво желание да играе на театралната сцена. Предпочита да се изявява на музикалната, където се чувства в стихията си. След като привлече вниманието на публиката с кавъри на фолк хитове на Азис и Ивана, а после възпя ремонта на „Графа“, сега набляга на авторски парчета. Дори ги събра в миниалбум.
– Участвахте миналата седмица в „Черешката на тортата“ и въпреки че се представихте добре, активирахте доста хейт в интернет. Като че ли сте магнит за хейтърите?
– Свикнала съм. От дете съм се сблъсквала с това – първо, че бях много по-висока от всички, второ – че имам странен нос, трето – че съм луда. Всичко това, събрано заедно, няма как да не предизвика хейт.
– Май предпочитате хейта, отколкото да влизате в някакви общоприети рамки?
– Разбира се. Да се опитвам да угаждам на чуждите представи как трябва да изглежда една млада дама, ми се струва страшно сложно.
– Вироглава ли сте?
– Познавайки се, съм доста вироглава. Наследила съм го от родителите си. И майка ми, и баща ми са големи инати.
– В интервюта винаги ви разпитват за майка ви Ваня Щерева и не толкова за баща ви – баскетболиста Роберт Гергов. В какви отношения сте с него?
– Баща ми е най-големият сладур! Като малка бях изключително близка с него, но когато станах пубер – много се карахме. Сега пак сме си близки. Чуваме се, виждаме се и се разбираме. Знам, че винаги ще ми помогне, когато имам нужда.
– Не ви ли запали по баскетбола?
– Мен ме записваха на всякакви спортове, но видяха, че съм пълна скръб във всичко освен може би във фигурното пързаляне.
– Имате ли братя и сестри от сегашния брак на баща ви?
– Да, имам братя и са страхотни. Жената на баща ми пък е като моя втора майка.
– Ваня Щерева ви е дала голяма свобода. Благодарна ли сте й за това?
– Много съм й благодарна. Това е най-готината майка. Тя ми е истински приятел. Разбира ме и ме подкрепя.
-Да поговорим за пари. Как успявате да се оправяте?
– За моя радост така съм си подредила живота, че парите за мен не са проблем. Има моменти и месеци, когато са, но както казва моята любима втора майка, която е счетоводител и се занимава с финансите ми: „Нещата бавно се развиват, но вървят напред!“.
– А от какво печелите, от участия ли?
– От много неща – от участия, от реклами, от тениски, които правя, рисувам картини. Създала съм си канали за печелене на пари. Отне доста време да стигна дотук. По време на първата ковид пандемия нещата си бяха направо критични. Локдаунът ме свари неподготвена. Тогава печелех само от участия и като затвориха заведенията, нямаше как да изкарвам пари. Сега вече не е така и не разчитам само на това.
– Завършихте театралната академия, но не желаете да сте на сцена. Защо?
– НАТФИЗ не е това, което някои си представят, че е. Ще цитирам мои преподаватели. Те казват, че това, което ти дава НАТФИЗ, е „диплома за лъжец“. Благодарение на нея можеш да се представяш за когото си искаш.
– А кой от уроците на вашия преподавател Иван Добчев няма да забравите?
– Той ме научи да не се отказвам дори когато всичко изглежда безнадеждно.
– Все пак – защо театралната сцена не е вашето място?
– Трябваха ми няколко години да го осъзная. Животът, който искам да имам и енергията, която желая да ме заобикаля, не е в театъра. Да слугувам не е за мен. Това заробване на актьорите с щатове е експлоатация.
– Има доста актьори без щатове, които печелят добре от театър!
– Разбира се. Има и по-тарикатски начин да си актьор. Ако се вълнувах от театър, колкото се вълнувах от музика, може би щях да се опитвам да ставам Мечка („Трите мечки“ – частна трупа, създадена от Карамазов, Вергов и Бахаров, която вече не съществува – б.а.). Но като цяло любовта ми към музиката е много е по-голяма.
– Не ви ли се е искало да изиграете Жулиета например?
– В скромните ми четири години в НАТФИЗ изиграх мечтаните си роли, една от които е на Маркизата от „Опасни връзки“. Това ми стига.
– Разбрах, че сте готова с нов албум
– Да, това е един малък албум. Заглавието му е „Дочуване“. Всеки ще може да чуе песните в музикалните платформи на 22.02.2022 година. Няма да го има на физически носител.
– Вярно ли е, че псувате в едно от парчетата!
– Името на тази песен е „Страх“ и аз псувам страха, защото той няма място в нашия живот.
– Мислите ли, че някой ще пусне песен, в която така открито се псува?
– О, не! Мен три години не ме завъртяха по радиата, а пък правех по-комерсиални неща. Така че не се и опитвам.
-Значи вие си правите музика за удоволствие, без да се интересувате дали ще ви въртят, или не?
-Определено. Аз съм си изградила живота не заради това, че някой е въртял моите песни. Живея от музика и без някой да ме върти. Правя това, което на мен ми харесва. А къде ще ме отведе моята музика – само Бог, Вселената и ангелите знаят.
– Какво ви дадоха кавърите на попфолк хитове, които направихте?
– Възможността в момента да живея от музика. Без попфолка нямаше да мога да правя това, което върша в момента. Тези две песни на Азис и Ивана харесвам и в оригиналния им вариант. Затова направих и кавърите.
– Казахте, че сте лудичка. Подредете в топ 3 най-щурите си истории.
– Номер 1 – имах гадже от Пловдив, когато бях на 13, и ходех всеки уикенд да се виждаме. Номер 2 – пътувах на стоп безброй пъти и един шофьор каза, че ще ме открадне. Тираджия пък предложи да ме води в Испания. Номер 3 – возила съм се на кофа за боклук на „Графа“.
– Вече възпяхте ремонта на „Графа“, а в новия ви албум има парче „Синя зона“. Явно се вълнувате от актуални теми?
– Хубаво е да се обръща внимание на света около нас. Аз съм любопитна към всичко.
