- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
четвъртък, 29 септември 2022 г.
13.5 C
София
Категории:

Пенчо Славейков сам избира рождената си дата

Избрано

Преди 110 години, на 28 май 1912 г., Пенчо Славейков издъхва в ръцете на любимата си Мара Белчева, която до края на дните си твърди, че двамата са се обичали толкова силно, че всеки ден заедно може да се измери с цяла година любов. Смъртта осуетява награждаването му с Нобелова награда, защото отличието се дава само на живи автори.

Необикновената съдба на големия ни поет, който е душата на сп. „Мисъл“, личи още от раждането му. При опожаряването на Стара Загора през 1876 г. изгаря кръщелното му, наред с ръкописите на баща му. Според бележка в стар тефтер на Петко Славейков рождената дата на Пенчо е 1 април 1868 г., но според майка му се е родил две години по-рано. Така че той решава сам да си избере рождена дата. Спира се на 27 април 1866 г. и тази дата получава, ако не съдебно, то литературно узаконяване, като става рождена дата и на някои от най-важните литературни двойници на Славейков, като Иво Доля и Стамен Росита от „На Острова на блажените“. За този любопитен факт от живота си Славейков намеква и в биографичния очерк за Олаф ван Гелдерн: „Той и сам не знае кога е роден, но като го запитат, казва, че сега е на 36 години“.

Пенчо е най-малкото от осемте деца на Петко Славейков, за което той пише прочутото „Пенчо бре, чети – Пенчо не чете…“. След години обаче именно книгите го спасяват от депресията, в която изпада, когато остава скован на легло. Това се случва, след като заспива върху снега край замръзналата Марица, изтощен от карането на кънки по леда й. Едвам го връщат към живота, а той до края на дните си носи последиците от случилото се. Пенчо запълва ежедневието си с много четене и работа. Полага титаничен труд, за да приобщи културата ни към европейската. Прави преводи, пише, открива нови таланти, след които е и Яворов. Голямата промяна и радост в живота му идва през 1903 г., когато се среща с Мара Белчева – красива и високо образована. Сред обожателите й са Фердинанд и Стамболов, но сърцето й избира политика Христо Белчев. Щастието им обаче трае едва 4 години, тъй като младият министър на финансите е убит по погрешка на улицата и Мара остава вдовица едва на 23. След това е придворна дама на Клементина. Всички мъже там са очаровани от нея, но синът на Дьо Грено, хофмаршала на двореца, направо полудява по Мара. Един ден в Евксиноград страстта му съвсем излиза от контрол и в пристъп на умопомрачение той се съблича гол и подгонва Мара. Става голям скандал, още повече че в двореца има и гости. Набеждават Мара, че го е предизвикала, и тя напуска с облекчение. Връща се в дома си, който все още е потънал в траур. След смъртта на съпруга си тя се храни в черни чинии върху черни покривки, пали черни свещи и дори застила леглото си с черни чаршафи. Тъкмо преди срещата със Славейков стяга куфарите за чужбина. Срещата им обаче отлага пътуването й. Двамата се познават от преди, но сега сякаш се виждат с други очи. От често мълчаливия и мрачен Славейков няма и следа. Той не спира да разказва интересни истории и да забавлява Мара с остроумието си. „Бил мълчалив… Нея вечер не можах да се вредя да кажа дума… Невизитни дрехи, невизитни обръщения, думи, понякога на ръба на приличието, а понякога и през ръба. Едната му обувка отдолу протъркана и ръката му все вие и опъва брадата, кой знае откога не виждала ножица“, пише тя и добавя, че й изглежда „като Еремия, слязъл от Сикстинската капела“.

Мара Белчева (в средата) като придворна дама, 1890 г.

Любовта им действа изключително благотворно. Заради Мара Пенчо се решава да се подложи на жестока терапия във Франция, благодарение на която маха патерицата, тръгва с бастун, понякога и без него. Двамата не спират да творят, а Пенчо възпява любимата си в свои произведения, сред които е „На Острова на блажените“. Обществеността обаче не одобрява техния съюз, защото на любовта без брак не се гледа с добри очи, а те не желаят да минат под венчило. За да избегнат подмятанията, известно време общуват с писма.

Славейков приобщава Мара към кръга „Мисъл“, а първите й стихотворения излизат през 1910 г. След спирането на списанието домът на Мара Белчева се превръща в редакция на едноименния литературен сборник. Плод на близостта им е поемата „Кървава песен“, заради която той стига до номинация за Нобелова награда.

Кръгът „Мисъл“ – Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Петко Тодоров и д-р Кръстьо Кръстев (от ляво надясно), София, 1905 г.

„Шведската академия се намира пред щастливи и съвсем необикновени обстоятелства да може да представи пред Европа един безспорно голям поет, при който може да се констатира наличието на поетически шедьовър – „Кървава песен“. Това е част от текста на проф. Алфред Йенсен, който го номинира за голямото литературно отличие на 30 януари 1912 г.

Преди това обаче Славейков изживява тежък житейски удар. От 1901 г. той работи 10 години като поддиректор и директор на Народната библиотека. През 1911 г. обаче министър на просвещението става Стефан Бобчев, с когото имат пререкания по-рано, и комплексираният политик решава да си отмъсти. Той уволнява Славейков от поста на директор и за да го унизи, го назначава за уредник на училищния музей при Министерството на просвещението. Не стига това, но помества кабинета му на четвъртия етаж, като добре знае, че Пенчо ходи трудно. Поетът отказва позицията и решава да отпътува при любимата си, която по това време е в Цюрих. Заради влошеното му здраве обаче се местят в италианския курорт Брунате край красивото езеро Комо. За да поеме разноските по престоя им в Италия, Мара продава дома си, но спестява това на Пенчо, за да не го тревожи. Той се надява да довърши „Кървава песен“, защото преводачът му Йенсен е нетърпелив да я представи пред Нобеловия комитет. Преди това шведът се опитва безуспешно да събере у нас обществена подкрепа за номинирането му и остава учуден от липсата й за толкова могъщ талант.

- Реклама -

https://filtarbg.com/spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини