16.4 C
София
вторник, 27 февруари 2024 г.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
Категории:

Петте стратегически грешки на Путин и техните последици

Владимир ПАСТУХОВ

Главната грешка на Путин, разбира се, е, че той наистина е искал да проведе специална операция, но затъна до уши в нещо, което „Роскомнадзор“ не позволява да се назове по име, но все пак смърди. Това се случи, защото беше допусната стратегическа грешка в оценката на ситуацията по няколко ключови параметъра.

Неправилна оценка на военно-политическата ситуация в Украйна. В известен смисъл Путин стана жертва на непотизъм. Сега, когато братовчед му Медведчук най-вероятно се е добрал до Москва, след като е избягал от домашния арест в Киев, е подходящ момент да го попитаме къде са обещаните цветя. Очакванията, че политическият режим в Киев ще се срути като къщичка от карти веднага след началото на специалната операция, вече напълно се провалиха. Напротив, той се укрепи, а опозицията беше напълно дискредитирана и морално смазана. Сега тя е умъртвена с щикове пред очите на шокираната международна общност. Кремъл за пореден път стъпва на същата греда, като не успява да разбере същността на украинската революция и нейния антиколониален, национално-освободителен характер. Като бивш съветски хуманитарен работник мога да кажа, че на задължителните уроци по марксизъм-ленинизъм в СССР Путин и неговите сътрудници са ловели мухи. И очевидно: както показаха събитията, няма такова нещо като ненужно знание.

Неправилна оценка на военния потенциал на украинската армия. Тук трябва да се каже, почти всички „сбъркаха“ – дори според оценките на западните военни експерти Киев трябваше да падне за 2-4 дни (навремето педантичните германци отделиха за това цели две седмици, но и те сгрешиха). Вече е към края първата седмица, откакто посланиците на братската любов и дружба пристигнаха в Украйна и все още са там. Контролът над войските остава, украинската армия не е смазана, а оказва ожесточена съпротива на огромното превъзходство на вражеските сили. Ще оставя подробностите на военните експерти, но е ясно, че безкръвното анексиране на Крим и безпомощността на украинските военни в Донбас през 2014-2015 г. изиграха лоша шега на Путин. Нещо подобно се случи и с Армения, която твърде дълго почиваше на лаврите на военните си успехи в Карабах в средата на 90-те години. Класическата руска секира направи на руската мечка лоша услуга. Разбира се, украинската армия не е пример за военна организация от 21-ви век, но тъй като е силно мотивирана (а в Украйна съпротивата срещу агресията е станала общонационална) и добре въоръжена (а ще бъде и още по-добре, ако издържи няколко седмици), тя доказа, че е способна да даде тежки уроци на руските военни. Страшно е да си помислим какво ще се случи, ако се стигне до сблъсък с Турция, която се готви за отмъщение от 200 години.

Неправилна преценка на боеспособността на руската армия. Путин стана жертва на любовта си към анимацията. В някакъв момент той започна да мисли, че тези изключителни експериментални проекти, които съставляват съдържанието на руските пропагандни сюжети и доклади, изпращани му от руския Генерален щаб, всъщност отразяват нивото на реалните бойни способности на руската армия. Специалната операция в Украйна, която бързо престана да бъде специална, показа още в края на третия ден, че руската армия си остава армия от Втората световна война, която се придвижва въз основа на танкове и пушечно месо. Високопрецизните оръжия или са малко, или не са толкова точни, колкото съобщават генералите. Успехът се постига с бройки, а не с умения, и следователно с цената на голям брой животи. Наред с другите фактори, споменати по-горе, това попречи на Кремъл да започне и завърши операцията за два-три дни, преди Европа и светът да имат време да се възстановят от шока.

Подценяване на силата и консолидацията на международната реакция. Всъщност това беше изтъкнато от смелия капитан от Шотландската гвардия, сега изпълняващ длъжността министър на отбраната на Великобритания, в първата му емоционална реакция на изстъпленията на болшевишките наследници – Путин забрави урока, който Западът даде на руския цар Николай преди век и половина, когато всички предполагаеми най-близки съюзници обърнаха гръб на Русия и страната се оказа в пълна международна изолация. Равнището на действията, предприети от международната общност, и списъкът на подписалите ги, който трудно можеше да бъде прочетен до средата, Кремъл не можеше и да сънува дори в най-мрачните си сънища. И колкото и да се пъне Медведев, той ще остане. Дори Китай обяви, че развитието на отношенията със САЩ е приоритет. Само за няколко месеца светът ще се научи да живее без Русия. На картата на планетата ще се появи огромно сляпо петно, населено с бързо подивяващи туземци. Това няма да е нищо подобно на СССР (не си правете илюзии по този въпрос), а втора Северна Корея, прикована към Китай, където Путин ще пътува, както руските князе пътуваха до Ордата, за да разменят петрол за мъниста.

Преоценка на ефективността на ядрения шантаж. Фикс-идеята на Путин от години е, че докато разполага с ядрен щит с достатъчен потенциал да унищожи планетата (не е нужно да лети, може да го взривиш от дома си), той може да „дои“ Златната рибка като старецът в „Приказка за рибаря и Златната рибка“. И така беше досега. Но акцията по сплашване в Украйна показа на всички какъв точно мир и с какви методи смята да установи Русия в Европа и на други места. Репутацията на Русия днес е като тази на Ханибал Лектър в „Мълчанието на агнетата“. Единодушният отговор на човечеството е – по-добре да се мре. Путин напълно загуби възможността да продължи ядрения си шантаж. Всички вече знаят на какво е способен той и стискайки зъби, се готвят за ядрено възмездие. Всички патрони по Запада са изгърмени и всички те попаднаха в млякото.

Тези стратегически грешки ще имат сериозни и необратими последици за Русия в най-близко бъдеще:

Путин, Кремъл, Русия и руснаците вече са идентични в очите на световното обществено мнение. Никой няма да прави разлика между санкции срещу Кремъл и санкции срещу Русия. Отсега нататък Русия носи колективна отговорност за действията на своето правителство.

Репутацията на Русия е приравнена с тази на най-забраняваните режими на 20-и век. Ще са необходими десетилетия, за да се поправи това – ако може да се поправи. Около Русия започва да се оформя санитарен кордон, подобен на чумна барака.

Режимът на санкции срещу Русия е сериозен и дългосрочен. През следващите няколко години световните икономически отношения ще бъдат преструктурирани, заобикаляйки Русия и без нейно участие. Русия ще бъде изправена пред болезнена деградация на цялата икономическа и социална инфраструктура.

Вътре в Русия ще бъде установен теократичен тоталитарен режим без претенции за постмодерен либерализъм. Неговата опорна конструкция ще бъде идеология, подобна на тази, която съществува в тоталитарните религиозни секти. Самата Русия ще съответства на всички класически модели на литературните антиутопии на ХХ век.

Стремейки се да пробият блокадата, кремълските ръководители постоянно ще балансират на границата на ядреното самоубийство и не е изключено в най-близко бъдеще официално да обявят война на САЩ. Но дори и без това рискът от ядрена катастрофа ще бъде постоянен кошмар за поколенията.

 

Авторът е политолог, сътрудник в University College London, коментар за „Ехото на Москва“

Източник: БГНЕС

Последни новини

- Реклама -