35.8 C
София
четвъртък, 18 юли 2024 г.

Погнусата от българските политици

Автор: Кристина ПАТРАШКОВА

„Реалното никога не е красиво. Красотата е категория, която може да се приложи само по отношение на въображаемото“, пише забележителният философ Жан-Пол Сартър в най-популярната си книга „Погнусата“. Творбата-дневник е за въртележката, в която всички попадаме. За невъзможното бягство и границите, в които сме вкопчени. Но и за свободата в рамките на тези граници, която никак не е малка. И всичко това е обяснено със значителна доза цинизъм.

Огромна роля за личната ни българска погнуса днес играят политиците, които май никак не се променят през последните повече от 30 години. Най-новото им проявление бе в записа от среща на „Демократична България“ в парламента, в която десните хора у нас обсъждат случващото се в държавата. Капанът за тях е, че не знаят, че микрофоните са включени.

Всички станахме свидетели на истинската същност на тези, които ни управляват. Нито изречение за цените, инфлацията, тока, последствията от войната. Нито един от тях не произнесе думата „хората“ или „народ“. Не се чу дори плаха тревога за това какво ни очаква. Как ще се преживее зимата. Какво трябва да се направи, за да се мине по-лесно през кризата.

Вместо това хора, голяма част от които случайно попаднали в парламента, умуваха как да не изпаднат от каруцата на властта. Наричаха КПКОНПИ бухалка. Разкриваха задкулисни договорки, безпринципни съглашателства, стратегии. Единствено в името на личната изгода. Погнуса!

Тя стана още по-голяма след това, когато представители на всички партии започнаха да се тупат в гърдите, обяснявайки, че не са изтривалки. Те били моралът. Другите са безпринципни. Нито един не призна вина, не провидя пътя за покаяние. Даже всички вкупом се обявиха за професионалисти. Погнуса!

Същите тези се готвят за нов щурм към властта, която за тях никога не е била нещо повече от възможност за лично облагодетелстване. Некомпетентни и арогантни персони, защитени от депутатски имунитет, които не се свенят да повтарят, че работят в името на общественото благо. Погнуса!

Драмата е, че пак трябва да избираме от същото. Дори в по-голям размер. Едва ли в тази държава няма читави хора, които да се занимават с политика. Но тези, които досега се упражняваха с нея, толкова дискредитириха подобни занимания, че отвратиха почтените. Ако все още има някакъв шанс, това трябва да се промени. Както казва Сартър, свободата във всякакви граници все пак съществува.

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини