- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_img

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
понеделник, 5 декември 2022 г.
6.4 C
София

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
Категории:

Полина Недялкова – първата жена генерал у нас, дружи с Максим Горки

Избрано

Новината за присъждането на генералско звание за първи път на жена у нас през 1974 г. привлича вниманието не само на българските и съветските медии, но и на френските, испанските и италианските журналисти. В България пристигат екипи от френската телевизия и в. „Монд“, за да отразят събитието със специален филм и много материали. Италианският вестник „Кориере дела Сера“ подробно разказва за живота й, като подчертава, че генералското звание е логично признание за кариерата на една жена, прекарала целия си живот сред войниците.

„Руският генерал Ваганов, поздравявайки я каза, че би събрал цветята от цялата земя и би ги поднесъл на тази жена с необикновена съдба“, разказва Лидия Маркова, журналист от сп. „Военна техника“, на което Полина Недялкова е била главен редактор.

Полина Недялкова е известна и с това, че като дежурен офицер в Бронетанковото управление на Генералния щаб на Съветската армия, в ранната утрин на 22 юни 1941 г. отваря секретния плик за мобилизация в случай на война и събужда началството си с вестта, че СССР е нападнат от германските танкове. Преди това тя получава съветския орден „Червено знаме“ за проявена храброст по време на Гражданската война в Испания.

Удостоена е с най-високата награда на Франция – Ордена на Почетния легион, а през 2007 г. Русия я награждава посмъртно с орден „Великая победа“.

Дъщеря на изтъкнати антифашисти, Полина от малка изпитва трудностите на изгнаническия живот. След събитията през 1923 г. баща й е задочно осъден на смърт и още 11-годишна, тя е принудена да емигрира през Турция в Съветския съюз.

Не съвсем привично за жена, но в духа на всеобщото увлечение по техническите науки през 30-те години на ХХ век, Полина избира да продължи образованието си във Военната академия за механизация и моторизация на Червената армия в Москва. След това участва като доброволец интербригадист в Гражданската война в Испания. Тя е инженер по ремонта на единствената танкова бригада на Републиканската армия. Едва 22-годишна, организира ремонтни бази в Мадрид, Гуадалахара, Брюнете, Алкала де Енарес и често участва във възстановяването на бойната техника направо на бойното поле. При боевете при Гуадалахара под вражески обстрел извличат 7 повредени машини с помощта на стоманени въжета. За успешното изпълнение на задачата „сеньорита инженер“, както я наричат испанските й другари, получава първия си боен орден „Червено знаме“. Бойците там я уважават за невероятната й смелост. По-късно един от малцината й живи другари й изпраща синя испанска барета, която тя цял живот носи с любов. През 1996 г. с кралски указ Испания признава подвига на над 500-те българи, сражавали се за Испанската република, и им дава почетно гражданство.

Полина се връща от Испания през 1938 г. със званието инженер-капитан и започва работа в Бронетанковото управление на Червената армия. Там работи като военен представител в заводите за военна техника, а после като инженер изпитател – участва и в изпитанието на първите плаващи танкове от серията Т-40 като командир на женски екипаж.

Писателят Максим Горки със семейството на сина си Максим – съпругата Надежда и дъщерите им Марфа и Даря, Соренто, 1928 г.

Полина Недялкова разказва, че първата й бойна дейност, след като отваря плика за мобилизацията на 21 срещу 22 юни 1941 г., е „да организира автотранспортни роти за подвоз на боеприпаси към фронта“. В началото на войната тя подготвя екипажи, които изпраща на фронта. Нощем изучава с речници инструкциите за експлоатация на получените като помощ чуждестранни машини, а през деня обучава екипажите за тях. Организира ремонтни бази. След това заминава на фронта като старши инженер по танковете. В редовете на Втори украински фронт тя преминава през изпитанията на войната, а победата я заварва в град Сенец, на границата между Унгария и Чехия, където изпълнява специално поръчение.

След края на войната Полина става майка, ражда се дъщеря й Цвета. След 19 години служба в Съветската армия през 1951 г. инженер-подполковник Недялкова се връща в България. Тук тя три десетилетия служи в Българската народна армия и участва в развитието на бронетанковите войски, както и в модернизацията на войската. Назначена е за началник на Автотракторното управление на Министерството на народната отбрана, а по-късно – за заместник-началник на Главното автобронетанково управление. За работата й се разказват легенди. „Тя веднага спечели авторитет не само с твърдата си воля на командир, но и с познанията си, със солидната си теоретическа и практическа подготовка. Трудно е да я обориш и по проблеми от нейната област. Владее военната наука, участвала е в оперативни командно-щабни занятия. Съчетава твърдост на характера, остър ум и неизтощима работоспособност“, разказва неин колега, военен инженер. Съвременниците й споделят, че тя често обличала гащеризона и се вмъквала да прави проверки в танковете. При нередности от суровия й и властен характер патели всички – от полковниците до редниците. Въпреки това не й липсвало и чисто женското очарование. По думи на нейни подчинени никой от офицерите и войниците не се притеснявал, че ги командва жената със синята барета, а дори се гордеели с това. Нейният чин не потискал и съпруга й генерал-майор Иван Чавдаров, който е началник на Школата за запасни офицери в Плевен във времето, когато цялата школа се снима във филма „Хан Аспарух“ на режисьора Людмил Стайков. Самият Чавдаров също влиза в роля и играе висш сановник в свитата на византийския император.

През 1967 г. тя е поставена пред съвсем различно предизвикателство – да организира издаването на военнотехническото списание „Военна техника“, на което става главен редактор. Оказва се, че заради богатата си обща култура тя успява да се справи и с това. Още от млада се вълнува от литература, музика, живопис. Със семейството на Максим Горки и с известни артисти от Московския художествен академичен театър я свързва искрено приятелство. У нас е в близки отношения с талантливи творци като актрисата Таня Масалитинова, балерината Люба Колчакова, художниците Златка Дъбова и Христо Нейков, режисьорката Веселина Ганева. В редакцията на списанието й гостуват съветските космонавти Андриан Николаев и Валентина Терешкова, известни военачалници и хора на изкуството.

Колегите й си спомнят, че независимо от своята взискателност тя винаги излъчва топлота и съпричастност към личните проблеми на хората. „Невисока на ръст, с проницателни сини очи, тя покоряваше всички със съхраненото си чисто женско очарование, със стаените в погледа искрици смях, с мекотата на жестовете. И с неизменната синя барета върху светлите коси“, разказва колежката й Лидия Маркова.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини