- Реклама -

- Реклама -

сряда, 1 февруари 2023 г.
5.8 C
София

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Поне БНБ не съсипвайте!

Стефан АНТОНОВ

Постно меню с номинации и бягство от единствените сериозни възможности за нов управител на Българска народна банка показва управляващото мнозинство. За втори път, откакто България е демократична страна, новият гуверньор се избира в повратен исторически момент и финансовата стабилност ще зависи не само от неговата професионална компетентност и придържане към правилата, но и от личностни качества като характер, твърдост и усет за историческата мисия, с която е натоварен.

Ако има нещо сигурно, то е, че смятаният за най-напорист кандидат Любомир Каримански почти със сигурност е отпаднал от надпреварата. Лошите новини са, че за управител се спрягат имената на хора, които не притежават биографията, а най-вероятно и личностните качества за поста централен банкер.

Основното изискване на коалицията изглежда е следващият управител да продължи линията към приемането на България в еврозоната. Не че то изглежда сигурно, но водещо в случая е желанието на управляващите поста на гуверньор да получи човек, който ще слуша.

Защо се иска характер

За България е рисково да приема еврото на този етап от своето развитие, както и на този етап от развитието на самата единна валута. Освен общата нестабилност и риска от неконтролируеми инфлационни процеси, съществуват специфични рискове за българския банков сектор, които може да се управляват единствено с твърдостта и решителността на независима централна банка.

Като част от Европейския банков съюз, България участва в Единния надзорен
механизъм и в Единния механизъм за преструктуриране. Това са наднационални институции, отговарящи за надзора на банковия сектор в Европейския банков съюз (еврозоната, Дания, България и Хърватия). В случай на проблем Единният механизъм за преструктуриране има право да предпише мерки за оздравяване на банките, но може да наложи продажба на институцията, на част от бизнеса ù или нейното затваряне. Гласът на България, преди да станем част от еврозоната, е само съвещателен, но не се брои при гласуванията.

В този смисъл българските банки изначално са изложени на един нов риск. Не само заради лошо управление в етапи от развитието си, но и (в много по-голяма степен) заради набелязаната линия към общоевропейска банкова консолидация. На него са изложени всички малки банки в еврозоната. След като големите групи търпят загуби заради неразумни инвестиции и финансирането на недисциплинирани правителства, днешното им спасение ЕЦБ проектира донякъде и в ресурса на малките банки. Той трябва да се абсорбира от големите институции, като по този начин те ще подобрят капитализацията и ликвидността си и ще са конкурентни на американските гиганти. Рискът от олигопол на европейския пазар се подминава.

Обект на недоволство от страна на големите са дори малките общински и кооперативни банки в Германия. Възникнали преди столетия, те обслужват само граждани и бизнеси от населените места, в които функционират. Днес за тях се говори, че са неефективни, работят с ниска рентабилност, често на загуба, която собствениците са склонни да покриват, но в крайна сметка крадат бизнес от сериозните банки.

Логиката на ЕЦБ е същата като в Шекспировата пиеса за английския крал Хенри
V. За да се справи с личните си несигурности и проблеми в Англия, той решава да предяви претенции към френския престол. Донякъде това е разбираемо. Да
се прави банков бизнес днес е мъчна работа. Печалбите са ниски. Регулаторните
изисквания растат. Технологични компании крадат пазарен дял при отделни услуги като разплащанията и електронните продажби. Колкото по-голяма е една банка, толкова повече може да приложи единно технологично решение за стандартните бизнес процеси, да разпредели разходите за създаването му между повече клиенти и да предложи най-ниска цена. Ако бизнесът на „малчуганите“ из Европа се влее в големите банкови групи, те ще получат глътка въздух, нови клиенти, нови възможности за продажби и по-широка база за поделяне на разходите.

Не на последно място, може да подобрят и капиталовата си позиция, без акционерите да се бъркат в джобовете си. Например стандартната цена за придобиване на банка в еврозоната е при коефициент цена/капитал, по-ниско от единица. Това значи, че придобиването води до вливане на капитал който надхвърля платената цена и увеличението по-този начин (при равни други условия) е по-изгодно, отколкото акционрите да запишат нови акции или такива да се предложат на публично предлагане.

Натиск в тази посока има и спрямо българските банки, макар че за момента представителите на България в органите на ЕЦБ го отбиват.

Точно запазването на тази твърдост при смяната на караула в БНБ е ключово, но
несигурно. Следващият управител трябва да бъде познат на ЕЦБ, с призната компетентност, човек, чиято дума ще се чуе, когато заприказва.

Най-успешните централни банкери са пример за комбинация от опит в големи финансови институции и достатъчно дълго време, прекарано на различни стъпала в централната банка. Така те са познати както на местния пазар, така и на хората в наднационалните ин- ституции, с които често израстват в едно и също темпо и се виждат на все по-високи нива.

Кои са фаворитите за управител

Днешните фаворити за управител на БНБ нямат нищо общо с този профил. Смятаният за кандидат с големи шансове Валентин Михов е председател на Надзорния съвет на Българската банка за развитие в последната половин година. Той е брат на изтъкнатия български икономист и ректор на елитния френски университет INSEAD – Илиян Михов. Бил е на ръководни длъжности в международни финансови институции като „Комерцбанк“ и „Сбербанк“, както и в надзорните съвети на техни дъщерни банки. На Михов липсва опит на българския пазар, опит в публичния сектор и опит във връзките с Европейската централна банка. Не на последно място – повод за притеснение носи
фактът, че брат му е в близки отношения с олигарха Иво Прокопиев. Макар свързаноста да е косвена, за нея говори достатъчно ясно фактът, че от завръщането си
в България професионално Михов е под крилото на премиера Кирил Петков, а най-сериозна медийна подкрепа получава именно от медиите на Иво Прокопиев.

Абсурдно, но близо до БНБ стои другият кандидат. Бившият финансов министър в първия кабинет „Борисов“ Симеон Дянков е в близки, според някои дори менторски отношения с финансовия министър Асен Василев. Действащ като неформален канал за
комуникация с ГЕРБ, в един момент Дянков може да бъде подкрепен от изненадващо мнозинствво на ПП, ГЕРБ и още някоя от малките партии.

Дори напълно да игнорираме позорящия го скандал с подправяне на класацията Doing Business, действията му като министър го правят опасен за банковия сектор. През 2009 година подкопава стабилността на валутния борд, опитвайки се да извади фискалния резерв от Българската народна банка с идея да го влага срещу по-висока лихва в търговските банки. Само че фискалният резерв е компонент на валутните резерви и оттам крепи дори стабилността на валутния борд. Затова и тогавашният управител на БНБ и членове на екипа му убедиха Борисов, че намеренията на министъра са глупост. А в желанието си да злепостави професионално противопоставилата се централна банка, както и предишния министър на финансите Пламен Орешарски, Дянков обяви, че Българската народна банка и Министерството на финансите имали тайно споразумение за подкрепа на финансови институции с ликвидни затруднения и то е прилагано. Защо му трябваше да хвърля бомбата за убити в зародиш банкови кризи, рискувайки да запали нови, само Дянков си знае. През 2012 г. на прицел попадна не целият фискален резерв, а само Сребърният фонд. Парите трябваше да се изтеглят от
валутния резерв, за да се плати последният облигационен заем, емитиран от Милен Велчев. За да не направи тази глупост, писмо с предупреждение изпратиха дори от Европейската централна банка, а преди това БНБ и Комисията за финансов надзор поискаха тогавашният премиер Борисов да озапти министъра си.

Не на последно място – Дянков също е от близките до Прокопиев политици, като при завръщането си у нас през 2009 година за известно време дори живя под наем в апартамент на олигарха.

Ненужни, наистина ли?

Докато коалицията се опитва да налага нови и непознати имена, в миманса остават хора с безспорни експертни, академични, професионални и личностни качества. Висши държавници, които са доказали почтеността и интегритета си при формулиране и отстояване на националния интерес. Днес те са (поне привидно) без политически гръб и управляващите партии сякаш не ги вземат предвид.

Доайен сред тях е професорът по финанси Николай Неновски. Той е заемал различни длъжности в Българската народна банка. Беше в управителния ù съвет в началото на века, а през 2009 Тройната коалиция го избра за подуправител, ръководещ Управление „Емисионно“ (валутния борд). Малко след това ГЕРБ отмени избора му и предопредели решението му да се отдаде на преподавателска дейност. Работещ главно за университета в Амиен, Франция, днес Неновски чете лекции на няколко континента.

С изследванията си в сферата на паричната теория, история на парите и финансовите пазари, Неновски е ментор на няколко поколения топ икономисти, реализирни на висши постове в частни и държавни финансови институции. Последното му завръщане е от 2020 г. в Управителния съвет на Българската народна банка от квотата на президента Радев.

Професор Неновски е от икономистите, които вярват, че свръхзадлъжняването в основни икономики на еврозоната рано или късно ще създаде проблеми за целия валутен съюз, поради което повърхностни медийни публикации го определят като
„евроскептик“ и „противник на еврото“.

Утвърден и в България, и в чужбина е сегашният подуправител на Управление „Емисионно“ Калин Христов. Цялата му кариера е преминала в БНБ, специализирал е в Bank of England. Бил е съветник на един управител на БНБ, два мандата вече е подуправител.

Известен е с неуморния си труд по поддържане на финансовата стабилност във
всичките ù аспекти. Участва в подготовката за присъединяване на финансовата ни
система към тази на Европейския съюз. Като служебен министър на финансите в
правителството на Марин Райков, задължава държавните фирми да деконцентрират влоговете на свободната си ликвидност. Има принос за овладяване на опита за разклащане на банковата система през лятото на 2014 г., след затварянето на КТБ.

Калин Христов също не мълчи за рисковете от влизане в еврозоната в неподходящия момент, както и за непропорционалните задължения, с които България се натоварва, ставайки част от банковия съюз, без обаче де влезе в самата еврозона. Също е обезпокоен за бъдещето на еврозоната и нейната стабилност, поради което и той е персона нон грата за политиците и евроинтеграторите с униформено мислене.

Най-младият сред тях е Петър Чобанов – финансов министър в правителството на Пламен Орешарски, бивш председател на Комисията за финансов надзор и директор на закритата Агенция за икономически анализи и прогнози. Доктор по финанси в сферата на системния финансов риск, автор на монография, посветена на проблемите на еврозоната, Чобанов също има десетилетен опит в общуването с европейски чиновници, били те от Европейската комисия, Европейската централна банка, министри или централни банкери. Чобанов също е сред държавниците с принос за отбиване на атаката срещу банковата система след затварянето на КТБ. Макар да избягва силните и категорични послания, той също застъпва мнението, че присъединяване към еврозоната на този етап, както и на този етап от развитието на икономиката ни крие сериозни рискове.

Или казано с други думи – грехът на тези хора е, че не правят компромиси с интелектуалните си заключения. Способни са да възприемат аргументи, но висотата на тяхната подготвеност и информираност затруднява опонентите им до степен, че
предпочитат да игнорират техните възгледи, вместо да ги оборват.

Възможността подобни личности да останат без застъпници, които да ги номинират, говори за порочността на процедурата. Не от законова гледна точка, но от философска.

В политическа безтегловност привидно е и действащият управител Димитър Радев, но не е изключено в даден момент да си пробие път като консенсусна личност и поддръжник на курса към еврозоната.

Нека не се залъгваме – натискът за трансформация в банковия сектор и замяната на лева с евро прави предстоящия избор на управител на БНБ най-съдбовното и предопределящо решение от този сорт в цялата посткомунистическа история.

Последните управители

Светослав Гаврийски – 1997 г.

България е в тежка финансова криза. Въведен е валутен борд. Международният валутен фонд е поискал фалита на 13 банки и изискването е изпълнено.

Светослав Гаврийски е консенсусна фигура, служебен министър на финансите, човек, представлявал България в международни финансови институции. Колкото и да не се харесва на критиците на елитарните теории, Гаврийски е от род на финансисти, което означава предаване на познание, контакти от поколение на поколение.

През мандата му в България навлизат едни от най-големите международни банкови групи, а други подготвят експанзия у нас. Приватизират се банки. Чужди институции придобиват опериращи и фалирали банки. Тече консолидация. При напускането на БНБ Гаврийски оставя централна банка с възстановен авторитет и изграден надзорен капацитет. Лихвите се понижават, кредитирането расте, икономиката също ускорява.

Иван Искров – 2003 г.

Неизвестният за широката общественост, а и за професионалните среди Иван Искров, председател на Икономическата комисия в парламента и бивш управител на клон на ДСК, е номиниран от НДСВ. Подкрепен е и от ДПС и 16 депутати от БСП – общо 140 гласа.

Задача на БНБ е да озаптява кредитния растеж, да подготви финансовата система за влизане в Европейския съюз и да направлява процесите по консолидация на банки и навлизане на чуждестранни групи. Поне на повърхността няма трусове и нещата вървят гладко.

Иван Искров – 2009 г.

Преизбран от Тройната коалиция през май 2009 година, през август ГЕРБ отменя избора му, преди да дойде време да се закълне и встъпи в длъжност за втория си мандат. За по-малко от час новата власт решава, че макар да е отменила избора му, може да му се довери и да му повери втори мандат.

По това време става ясно, че на пазара функционират банки, определяни от американския посланик Джон Байърли като „гнили ябълки“. Раздува се трикратно, като по същото време се и разграбва отвътре Корпоративна търговска банка. Затварянето ù предизвиква атака към целия пазар, в чието отбиване Искров не участва. Тежестта се изнася от подуправителите и от финансовия министър. Репутацията на централната банка отново е накърнена.

Димитър Радев – 2015 г.

Подобно на Светослав Гаврийски, и Димитър Радев е бивш заместник-министър на финансите. Напуснал България в началото на века, той прави кариера в Международния валутен фонд. Това му осигурява международен опит и контакти, включително с Европейската централна банка, а в крайна сметка го прави и безалтернативен за управителския пост. Никой от алтернативните кандидати не е приет сериозно.

При управлението на Радев централната банка укрепва управлението си, а
подуправителите започват да отговарят за провалите в ресорите си. Провеждат се два стрес теста на банковата система и банките със слаби резултати са принудени да вземат мерки.

Още в програмното си обръщение преди да бъде избран, Радев се обявява против България да влезе в европейския банков съюз, без да е член на еврозоната. Три години по-късно сменя позицията си. До днес няма обяснение освен изпълнение на политическата линия на ГЕРБ.

- Реклама -

Последни новини