Мария ЦВЕТАНОВА
С футбол, красиви жени и бурен нощен живот най-често се асоциира името на Порто Алегри – столицата на най-южния щат в Бразилия Рио Гранде до Сул.
Градът, чието име означава буквално „весело пристанище“, е наричан също Градът на усмивките и Пристанище на слънцето, а хората в него са сърдечни и ведри. Порто Алегри е родно място на легендарния футболист Роналдиньо, който излиза от редиците на местния „Гремио“ – единия от двата най-велики отбора в страната. Другият е „Интернасионал“. Негов фен е бившият президент на Бразилия с български корени Дилма Русеф, която не пропуска техен мач, когато е в града. За нея Порто Алегри е исторически град, тъй като оттук започва политическата й кариера. Няма място в многобройните барове, ресторанти и реномирани клубове, с които градът се гордее, където да не ви разкажат за нея.
Често сравняват града с вечно будния Ню Йорк, макар мащабите да са по-малки, а емоционалният градус доста по-висок. Казват също и че е латиноамериканският град с най-европейски облик. Истината обаче е, че Порто Алегри има свой чар. Градът, изпълнен с множество хълмове, е сгушен между Атлантическия океан и езерото Гуиба, образувано от сливането на пет реки. Огромният водоем, в който могат да плават дори големи кораби, е свързан с още по-гигантски воден басейн, наречен Лагуната на патиците. Всичко това превръща Порто Алегри в главно пристанище и търговски център на Бразилия. Дългата брегова ивица и живописната природа, дом на стотици биологични видове, привличат навремето около 60 семейни двойки от Азорските острови, които се населват тук и основават града през 1772 г. Те създават тук огромна ферма, в чиито околности живеят различни индиански племена. Не след дълго Порто Алегри е избран за седалище на местното правителство. Постепенно населението му нараства и градът е с около 12 хиляди жители, когато Бразилия извоюва своята независимост от Португалия през 1822 г. Започва изграждането на основните пристанищни съоръжения, завършени между 1845 и 1860 г., което благоприятства пристигането на много имигранти от различни части на света – главно от Италия, Германия и Полша. Това е причината голяма част от населението в Порто Алегри днес да е с европейски произход, за разлика от останалите бразилски градове. Въпреки това по темперамент и култура местните жители приличат по-скоро на аржентинци или уругвайци. Преплитането на различни култури и влияния създава неустоимия чар на града. Следите от тях са навсякъде – в архитектурата, по пъстрите пазари, музеите, паметниците и т.н. Сред символите на Порто Алегри е огромна скулптура с височина 17 метра, издигната в чест на основателите му, дошли от Азорските острови. Тя се намира на площад „Азореанс“, от който се разкрива панорама към модерната част на града с масивни бизнес здания. Друг известен площад е „Матриз“, разположен в сърцето на историческата част. До него са и други забележителности, които не бива да се пропускат – дворецът „Пиратини“, Съдебната палата, Митрополитската катедрала и театър „Сао Педро“.
Вдъхновена от френския дворец „Малък Трианон“ във Версай е сградата на местното правителство, която е еклектика от бароков и неокласически стил и има огромна градина. Строителството й започва през 1896 г., но след промяна на проекта и архитекта е завършена чак през 70-те години на XX век.
С интересни събития привлича културният дом „Марио Куинтана“, който се отличава с красива архитектура от времето, когато е бил бутиков хотел. До него е забележителната Методистка катедрала.
Заслужава си да се посетят и някои от музеите в Порто Алегри. Най-старият в щата, „Хулио де Кастильос“, създаден през 1903 г., запознава посетителите с местната история още от времето на индианците. Археологически артефакти и интересни стари фотографии на града могат да се видят в „Хоаким Хосе Фелизардо“.
Музеят на естествените науки, който впечатлява с колекцията си от фосили, се намира в Ботаническата градина. В нея посетителите могат да се насладят на повече от 100 биологични вида.
Порто Алегри е изключително зелен град, а в огромните му паркове кипи живот, не по-малко активен от този по улиците. В парка „Раденкао“ всяка неделя има панаир, а в „Парк да Хармония“ може да разгледате реплика на традиционна ферма на местните каубои, наричани гаучос.
Много живо и вълнуващо място, където се усеща духът на града, е Централният обществен пазар, който отваря врати през 1869 г. Разположен е в неокласическа сграда, основно реставрирана в края на XX в. Стотици колоритни сергии и магазинчета предлагат почти всичко, за което човек може да се сети. Тук има и множество ресторанти, в които туристите да опитат великолепната кухня. Най-доволни ще останат любителите на месото – сред местните деликатеси е прочутото чураско – вид говеждо на шиш, което се предлага и на кайма. То е от породата „Блек Ангъс“, характерна за Южна Америка, и се пече на дървени въглища. Има специални заведения, които се наричат чураскерия. Непременно трябва да се пробва и тяхната кайпириня. Това е коктейл от кашаса – питие от захарна тръстика, но по-силно от рома, нещо като ракия. Навсякъде хората пият и чай мате, изключително популярен и в Аржентина. Тук обаче е известен с португалското си наименование – шимарао. Той е изключително тонизиращ и полезен. Обикновено се сервира в куха кратунка и се пие с метална тръбичка, която завършва с цедка и традиционно се изработва от сребро.
Туристите трябва да имат предвид, че в Бразилия има драконовски мерки срещу тютюневия дим и пушенето е забранено дори в заведенията на открито.
