spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
вторник, 4 октомври 2022 г.
11.8 C
София

Преврати и цветя за другаря Огнян Дойнов

Избрано

Не е новост у нас, мисля си.

Достатъчно стар съм, за да помня огромния ентусиазъм, с който се празнуваше деветосептемврийската революция. Тя беше най-великото събитие, равняващо се по важност с основаването на българската държава, но и малко по-важно. Ах, боже мой, та нима и сега не са на най-важни и на ключови позиции в държавата такива, които са ходили да носят цветя на другаря Живков? Аз съм подарявал цветя само на другаря Огнян Дойнов на една такава манифестация. Бях седемгодишен и сравнително невинен. Качих се на трибуната на мавзолея – в памет на цар Мавзол – и ми се падна другарят Дойнов. Подарих му свенливо цветята, а той сигурно след това ги е продал във Виена, където емигрира успешно.

Немалко години по-късно деветосептемврийската революция беше наречена деветосептемврийски преврат и беше заклеймена като едно от най-големите безчинства и мерзости в българската история. Нямам нищо против, така е. Както кажат хората – така е. Един път казват едно, друг път – обратното. Прави са. Дори Имануел Кант, разхождащ се из Кьонигсберг, би казал, че нещата са двояки, има антиномии – напълно противоположни твърдения, но и в своята противоположност – напълно доказуеми. Както казват в Иваняне – моята дума срещу твоята.

На девети юни е извършен държавен преврат в Царство България. Извършен е през нощта на 8 срещу 9 юни 1923 г. от армейски части под ръководството на Военния съюз, с който е отстранено правителството на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) начело с Александър Стамболийски. В подготовката на преврата участва и Народният сговор, а впоследствие той получава подкрепата на повечето опозиционни сили, като се изключи втората по големина парламентарна партия – Българската комунистическа партия (тесни социалисти) – БКП (т.с.).

Дали по това време той не се е смятал за една огромна, внушителна демократична революция срещу мракобесния режим на Стамболийски? Сега гледаме огромен негов паметник току до Операта, но тогава – след преврата – е бил клан и изтезаван в продължение на часове от български патриоти?

Да, това е нашата съдба – реваншизъм и революции, които след това биват наречени преврати и низвергнати.

Между другото, не от книжки или Уикипедия, а от дядо си знам, че Стамболийски е въвел вид трудова повинност, съвсем подобна на ангария. Режимът му е наподобявал донякъде някакъв вид земеделски фашизъм. Но така, чрез тия не особено демократични и либерални действия, са били пресушени блатата покрай Дунава и е била преборена маларията, която е върлувала в цялата равнина. Мал-ария – в буквален превод е лош въздух. Лошият въздух на блатата е бил премахнат чрез недоброволен труд от учители като моя дядо. Копаене и правене на диги.

След това идва превратът и Цанков налага терор. Терорът най-вече идва след атентата през 25-а. Защо няма паметник на тъй наречения от комунистическата пропаганда „кръволок“ Цанков – примерно, редом с този на Стамболийски?

Който не познава историята, е осъден да повтаря грешките на миналото. И мерзостите му, и безчинствата му, и глупостта му.

Сега у нас е същото време. Разчистват се сметки и се търси отмъщение. Бих изследвал внимателно точно какъв тип хора смятат едно старо управление за престъпно; може би такива, които имат силно изострени интереси в икономически план, на които това правителство пречи. Тоест – моята дума срещу твоята. Ние сме правите, защото взехме властта. Сега думата е наша и ние ще отмъстим. Да, бих изследвал психологията на тоя вид хора. Но нямам време и желание. Аз не съм нито ентомолог, нито паразитолог. Аз съм писател. Не съм усетил огромно тегло в изминалите години. Напротив – чувствал съм се свободен да пиша и да казвам каквото искам. Сега не е така. Не съм се подмазвал на никоя власт. Отвращение изпитах, когато въоръжените сили на правителствата на свещения за нас Запад започнаха да стрелят по демонстрантите срещу репресивните мерки за „пандемията“. Бих искал да съм честен – мерило за това – кой е добър за България като управляващ, беше това – колко по-умерено се съгласява със свръхантидемократичните директиви на новия световен ред. Налаган от някого, чието име ние никога няма и да узнаем.

Но превратите си текат. Това е. Едни падат, други се издигат, което също е вид падение, и всички отмъщават на всички. Да, много трябва да помисля по въпроса – защо някои се чувстват толкова ощетени и толкова много искат да заграбят властта, та да си отмъстят?

Да си припомним 9 юни и да отидем да видим паметника на Стамболийски, до който липсва паметникът на Цанков.

Последни новини