Петя БАХАРОВА
Александър Маринов е председател на Стратегическия съвет при президента. Завършил е социология в Софийския университет, от 2016 г. е професор в катедра „Публична администрация“ на Философския факултет на СУ.
Влиза в политиката през 1990 г., когато е избран за член на Висшия съвет на БСП. Става депутат през 1991 г., когато е избран и за председател на Софийската организация на БСП. През юни 1996 г., по време на управлението на кабинета Виденов, след различия с тогавашното ръководство на партията и парламентарната група той си подава оставката. Напуска БСП и малко по-късно основава нова партия – Български социално-либерален съюз.
-Господин Маринов, какъв е коментарът ви за отново лансирания от Слави Трифонов референдум за президентска република?
-Всяка една партия или организация може да предприема такива действия за допитване до народа. От друга страна, на Слави Трифонов ще му е политически полезно. Той има опит в провеждането на един доста успешен референдум. Тогава набра сериозна инерция и може би смята, че и този път ще му е от полза. По-важното е, че в случая имаме ситуация, в която партиите все по-тежко компрометират парламентарната демокрация. Съвсем логично е обществото да обсъжда различни варианти как да се излезе от това положение. Един от тях е да се смени формата на държавно управление. Не виждам нищо нередно в това, стига да е демократично.
-Има упреци към президента, че той стои зад идеята за референдума.
-Президентът никога не е заявявал подобни намерения, но пък негови противници като Корнелия Нинова прибягват до откровени лъжи. Тя твърди, че е виждала проект за конституция, писан в президентството, където е формулирана идеята за смяна на формата на управление. Това е абсолютна лъжа и то съзнателна. Такъв проект няма и никога не е съществувал.
-Съществува ли според вас заплаха в евентуалната смята на управлението?
-Партиите и техните ръководители са заплахата. Те не могат да изпълнят своето предназначение, без което парламентарната република се изпразва от съдържание и не може да служи на обществото. Видно е, че партиите не могат да съставят правителство, както и да убедят гражданите, че е нужно да се гласува. Освен това предлагат крайно непривлекателен пример на поведение, взаимоотношения, чувство за отговорност. От тази гледна точка, ако допуснем, че парламентаризмът се идентифицира с партиите днес, а много хора мислят така, тогава значи, че парламентаризмът в България има сериозен проблем.
-Нужни ли са според вас промени в Конституцията?
-Не смятам, че Конституцията трябва да се промени, защото е минало много време, откакто е приета. Между другото, тя няколко пъти беше променяна. Всичко зависи от това какви са големите, сериозни цели и ценности, които мотивират една такава промяна. Аз лично смятам, че ние трябва да променим и конституцията, и законите, и институциите така, че упражняването на власт от името на народа да е свързано с отчетност и отговорност. Нашият голям проблем е, че тези, които сега имат властта и я употребяват, не носят никаква отговорност. И не смятат за необходимо да се отчитат пред обществото. Не случайно имаме такъв парадоксален факт като този, че служебното правителство направи своя отчет, а такъв в края на мандат не е правен от 2009 година. Това е не само формално нарушение на закона, а е крайно неприемливо от гледна точка на основните принципи на демокрацията.
-Как ще коментирате управлението на изредилите се през последните две години служебни кабинети? Ще откроите ли някой от тях като особено успешен?
-Сравнението е трудно. Служебните кабинети през последните две години, а и преди това, когато имаше такива, работят в различни условия. Има един общ знаменател и той е, че след като се е стигнало до служебно правителство, значи има проблем в политиката и управлението на държавата. Много голяма е разликата във външната среда и в остротата на кризите, с които се сблъскват служебните кабинети. Те може да са по-специфични, както беше по време на ковид пандемията. А може да има геополитически криза – войната в Украйна, която пък предизвиква поредица от взаимосвързани кризи – социални, икономически, ресурсни, политически.
-Какво е все пак мнението ви за сегашното служебно правителство?
-Познавам дейността му добре. То започна работа в трудна ситуация – с нарушена координация, ниска управляемост на държавата, с много конкретни заплахи и все пак успя да се справи и да овладее повечето кризи. Днес картината е много по-спокойна, отколкото беше в средата на август миналата година.
-То управлява почти колкото редовното на Кирил Петков. Нападките към президента са, че ръководи еднолично държавата много дълго време.
-Президентът не може да управлява двулично или многолично. Това би означавало, че е психично нездрав. Не той управлява, а служебното правителство, което е назначил. А и какво е виновен президентът, че партиите не могат да съставят правителство. Той изпълнява своите конституционни задължения. Тези, които го критикуват, че назначените от него правителства управляват дълго време, да бъдат така добри да направят мнозинство, да съставят програма и правителство и да управляват. А пък ако направят голямо конституционно мнозинство, нека да променят Конституцията и да премахнат служебното правителство. Както виждаме обаче, това са само някакви мераци.
-Какви възможни коалиции виждате след изборите на 2 април?
-Ако не настъпи някое много сериозно преразпределение на силите, което е малко вероятно, политическа коалиция не е възможна. Има много големи различия в политиките, в поведението и заявленията на различните партии. Тези разделения се задълбочават и изострят още повече и поради агресивния и конфронтационен стил, който се наложи в българската политики през последните години. Единственото, което е възможно, но трудно осъществимо, е да се направи управленско мнозинство и правителство около няколко приоритета. Това трябва да стане с ясно споразумение и отговорности и честно посочване пред обществото кой какви компромиси е направил. Ясно е, че да има такова програмно правителство, всеки трябва да направи компромиси. Включително и да признае, че поне за определен период от време може и се налага да работи заедно с тези, които до вчера е наричал с всички възможни лоши думи на света.
Виждаме обаче, че партиите не са готови за това. Но друга възможност няма. В противен случай ще продължаваме да си правим предсрочни избори.
-А какви са отношенията на президента Радев с БСП и по-скоро с ръководството на партията?
-Това е съществено уточнение, защото президентът, според мен, няма никакви проблеми с огромното мнозинство от членовете и избирателите на БСП. Това пролича на изборите преди година и половина. Тогава огромна част, над 95 процента от привържениците на БСП, го подкрепиха, въпреки че ръководството на БСП водеше първо скрита, а след това и открита кампания срещу Румен Радев. Има враждебност от страна на Корнелия Нинова и нейната приближена свита. Обяснението е много просто. Те сметнаха, че президентът може да им бъде оправдание за грандиозния провал на изборите. За пет години БСП загуби 720 хиляди гласа или 4/5 от избирателите си и се свлече до пета позиция, до партия в миманса на българската политика.
Проблемът е в погрешната политика, в порочния стил на управление и в персонални качества на тези хора.
-Ще успее ли новото ляво обединение да се превърне във фактор в политиката?
-Тук трябва да употребим прилагателното ново в кавички. При всяко положение има голяма ниша за нова лява формация. Ако тези хора съумеят да се организират и не се изпокарат, имат реални шансове да влязат в парламента. Въпросът е дали ще успеят да се задържат там.
Според мен и лявото, а и не само то, имат нужда от нови хора, от нов тип политици, от нови идеи. Ако това ново обединение послужи като трамплин и помогне за влизането на нови ляво мислещи хора, ще бъде добре. Време е да дойде следващото поколение.