Докато в парламента буквално са се хванали за гушите, а медиите са концентрирали цялото си внимание в политическите престрелки, някакси незабелязано без много шум и фойерверки започна жътвата. Първо на ечемика, а на отделни места и на пшеницата. След 5-6 юли вече ще се жъне в цялата страна. Днес земеделците се надяват времето да е благосклонно към труда им, да е сухо и с по-малко ветрове.
Жътвата е най-важната земеделска дейност, защото от нея зависи голяма част от доходите на фермерите, приходите на държавата от износ и най-важното – хляба, който има запазено място на българската трапеза.
В нашата страна хлябът е издигнат в култ – с обредна пита посрещаме новия живот, с хляб, сол и мед отваряме вратата за най-скъпите гости, с хляб и вино изпращаме човека в последния му път към по-добрия свят. Не случайно народът ни казва, че „от хляба по-голямо няма” и „като има хляб, всичко има“.
В последните месеци, след като Русия нападна Украйна, най-големите страхове на хората са именно за хляба. Винаги, по време на всички икономически трусове у нас, първо е реагирала цената на тази най-чувствителна стока. Справка в базата данни на националната статистика показва, че за последните 12 месеца хлябът е по-скъп с 30,7%, месото – с 18,4%, плодовете – с 6,5%, зеленчуците – с 25,7%, млечните продукти – с 25,3%.
Затова е много важно колко и какво жито ще приберем сега. България е сериозен производител на пшеница, през миналата година е на 11-то място в света по износ на тази култура. Средно събираме около 6 -7 млн. тона, а за вътрешно потребление са достатъчни около 1,5 млн., останалите количества отиват за експорт. Хлебното зърно заема близо 20% от общия ни аграрен износ. Зърнопроизводството е най-силният ни селскостопански сектор, след присъединяването на страната в ЕС в него се изляха огромни субсидии, отделени бяха и много средства за обновяване на техниката. Днес браншът е напълно способен да се конкурира с чуждите производители.
Войната в Украйна обаче нанесе големи щети върху глобалната продоволствена сигурност. Страната е сред най-големите производители на зърно, което не може да бъде изнесено от блокираните пристанища. Страховете в какво състояние са сега украинските ниви и с колко ще е по-малко продукцията им тази година, предизвиква паника на световния пазар, а цените чупят рекорди на международните зърнени борси и предизвикват инфлационни вълни по цялата продоволствена верига. Всичко това позволява да се правят доста различни прогнози, някои от които се използват и с чисто политически цели.
Преди дни бившият вицeпpeмиep пo eвpoфoндoвeтe и миниcтъp нa финaнcитe Асен Василев провидя през зимaтa yдвoявaнe и yтpoявaнe нa цeнaтa нa зъpнoтo. По негови данни повечето руска пшеница вeчe е изĸyпeна oт Kитaй, а дъpжaвитe в Ceвepнa Aфpиĸa, ĸoитo имaт нaй-гoлямa нyждa, щe пoлyчaт минимални ĸoличecтвa. Според Василев мoжe дa ce oчaĸвa гoлямa мигpaнтcĸa вълнa oт тeзи дъpжaви ĸъм Eвpoпa. Изходът е целият износ извън ЕС дa бъдe ĸoнтpoлиpaн, с което щe се избeгнe xyмaнитapнaтa ĸaтacтpoфa.
Всъщност драстично по-високи цени може да има, ако се случи някакъв голям катаклизъм. Чисто производствено няма подобна опасност, ясно е какво ще се произведе в света и очакванията са за намаление на житото само с 3% спрямо миналата година, смята доц. Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика. Причина за високите цени днес е войната, защото Украйна държи 12% от световната търговия с пшеница. Годишно на международния пазар се продават общо около 200 млн. тона.
*Подробности за прогнозите и тенденциите четете в новия брой на вестник „Филтър“.
