- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_img

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
понеделник, 5 декември 2022 г.
5.3 C
София

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Преподавателят в УНСС Щерю Ножаров: Икономиката ни потъва, ще влезе в рецесия

Избрано

Автор: Маргарита ДИМИТРОВА

Щерьо Ножаров е главен асистент и доктор по икономика, преподавател в УНСС и научен секретар на катедра „Икономикс“. В периода 2003–2009 г. е експертен представител на България в ООН. Автор на научни публикации, които са реферирани и индексирани в най-престижните световни информационни ресурси като SCOPUS и Web of Science. Има Scopus h-index равен на 1.

Икономически съветник е в Българската стопанска камара.

-Господин Ножаров, финансовият министър Росица Велкова направи доста притеснително описание на държавните сметки. Явно се налага още да затягаме коланите. В бюджета за следващата година се очертава рекорден дефицит от 11,3 млрд. лв., ще трябва да се вземат още заеми, вече се говори за промени в данъците. Толкова ли е тежко финансовото състояние на държавата?

– Числата наистина не показват добра картина – както за икономиката, така и за изпълнението на бюджета. Твърдеше се, че до края на първата половина от годината има преизпълнение на приходите с 1,6 млрд. лева. Това изобщо не означава, че към края на декември ще са събрани повече пари в хазната, а напротив. На последното заседание на редовното правителство бяха поети ангажименти за 600 млн. лева – около 397 млн. лева за различни инфраструктурни проекти общините и още 200 млн. лева за образование. Това веднага стопява т.нар. преизпълнение. С актуализацията на бюджета беше увеличена както приходната му част, така и разходната. Има социални и осигурителни плащания за около 5 млрд. лева, пенсии – за 3,8 млрд. Бяха увеличени заплатите на държавните служители с 1,6 млрд. лева по отделни ведомства, но без реформи и без потенциал за подобрение на качеството на публичната администрация. Всичко показва, че няма да има преизпълнение на приходите на бюджета в края на годината, което да сформира някакъв резерв, необходим заради шоковата ситуация на европейските пазари на енергия. А виждаме, че всеки месец цените са нагоре, което означава увеличаване на държавните разходи за подкрепа на небитовите потребители. Но това не са само фирми, а също училища, болници, детски градини и т.н. В края на годината приходната част на бюджета ще бъде в най-добрия случай колкото планираната. Разходите обаче са силно повишени.

– Правилно ли ви разбрах: не се очаква увеличение на приходите в бюджета, дори и заради инфлацията?

-Да, и ще обясня: бяха направени допълнителни данъчни облекчения, а заради навлизащата рецесия инфлацията се забавя. И в България се забелязва охлаждане при редица групи стоки, което и статистиката вече отчете. Но забавянето на инфлацията намалява приходната част в бюджета. Потреблението се свива и се понижават приходите от ДДС, които са основните в бюджета. За третото и четвъртото тримесечие тези приходи ще намалеят значително.

-А може ли да се ползват като резерв средствата, предвидени за капиталови разходи?

-Може да се каже, че и там няма резерви или, ако има, не ги оценявам на повече от 300–400 млн. лева. От заложените 8 млрд. лева, 4 млрд. са свързани с европейски средства, които не могат да бъдат преструктурирани за национални програми. 1,1 млрд. лева са на общини, но правителството не може да им нареди какво да правят с тези средства, защото по Конституция общините са автономни. 1,2 млрд. лева са на сектор „Отбрана и сигурност“, но при продължаващата война в Украйна и при засиления бежански натиск, това се малко пари. И без това секторът е неглижиран от доста години и тези пари също не могат да се пипат. Остават 1,2 млрд. лева в бюджета на МРРБ. Но трябва да се знае, че последното редовно правителство призна разходи към строителните фирми в размер на 500–600 млн. лева и тези средства още не са разплатени. Така че резервите от капиталовите разходи не стигат за нищо.

-Какъв е изходът при това положение?

-Парламентът гласува таван на дълга от 10 млрд. – от тези средства са усвоени 1,8 млрд. лева. Има резерв, но има и проблем. Преди войната в Украйна доходността на 10-годишните български ДЦК беше под 1%, а в момента е приблизително 3–3,5% както на вътрешния, така и на международния пазар. Навсякъде има много предлагане, а малко желаещи, така че дългът се оскъпява най-малко три пъти в момента.

-Но когато ни трябват пари, ще трябва да ги набавим независимо от цената?

-Всъщност има проблем, защото искаме да влезем в еврозоната, а ако продължаваме с тези дефицити и заеми, които се оскъпяват все повече и повече, реално към 2025 г. дългът ще достигне 35–40% от брутния вътрешен продукт. В добри години ръстът на БВП компенсира дълга, но сега това не е така. Смятам, че растежът не само тази и следващата година, а до 2025 ще е от порядъка 2,5%, защото ще влезем в рецесия. Нашата икономика няма потенциал.

-Но бившите управляващи твърдят, че от 27 страни сме четвърти по растеж на икономиката.

-Твърди се, че брутният вътрешен продукт нараства по-бързо от прогнозираното, понеже е 4,5% през второто тримесечие и едва ли не икономиката се съживява. Основната формула, на базата на която се изчислява БВП, включва и т.нар. складови наличности на фирмите. В периоди на двуцифрена инфлация те задържат две трети от стоките си в складовете, защото очакват след седмица-две цената им да се удвои. Тези по-големи наличности във формулата се отчитат като увеличение на БВП, но със забавянето на инфлацията ще започват да ги пускат. Така че това не е истинско съживяване на икономиката и в края на годината растежът няма да е 4,5%, а едва 2,5–2,8%.

-Лидия Шулева и Христина Христова, които в различни години заемаха поста социален министър, сега предлагат да се премахнат ДДС облекченията, за да се увеличат приходите в бюджета. Изобщо данъчната система има ли нужда от промяна сега?

– С изключение на туризма, другите данъчни диференциации възникнаха като временни мерки по време на ковид пандемията. Имаше много възражения срещу данъчните диференциации и, ако се отива на промяна на системата, това ще е първото, което ще се обсъжда. От една страна, подобни различни ставки на ДДС съществуват в повечето държави от ЕС, но в секторите с по-ниска конкуренция този подход не работи. Заради поетите ангажименти и очертаващият се хроничен дефицит смятам, че ще се преразгледа диференциацията на ДДС. Разбира се, по-ниските ставки са полезни за стоките от първа необходимост, например, задържа се цената на хляба. Приходите от преките данъци са малки, а това че са плоски прави по-лесно администрирането им. Има натиск да се приеме необлагаем минимум. В предизборна обстановка с много популизъм не е сигурно, че ще се вземе най-разумното решене от икономическа гледна точка.

-Актуализация без парламент не може да се направи, докъде стигат възможностите на служебния кабинет?

-Освен това, актуализация се прави, когато ще има съществено преизпълнение на приходите, което няма да се случи. В рамките на този бюджет може да се преструктурират определени разходи или да се свиват по ведомства, могат да се отменят обществени поръчки и да се пренасочат средствата към други, по-важни направления. Но тези възможности са силно ограничени.

-Ако политическите партии не могат да направят редовен кабинет след изборите, какво ще се случи?

-Редовен кабинет означава и парламент. Първото и най-важно нещо е бюджетът за следващата година, той вече трябваше да е влязъл в комисиите на Народното събрание. Ако продължи практиката от тази година да се приеме бюджетът през февруари, март, април, как възложителите ще си подготвят дейността? Как бизнесът ще се направи плановете, след като в бюджета се коментира минимална работна заплата и много други неща? Как ще си правят бюджетите хората, които разчитат на помощи? Ако нямаме редовно правителство, ще се приложи тазгодишният бюджет. Но той е погрешно направен. В голяма степен е бюджет на разхищението, увеличава неравенствата, не реформира нито една от системите. Ще бъде лошо, ако продължим да вървим с този бюджет.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини